Решение № 4508 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2021 г.

Решение № 4508 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2021 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Ф. Д., гражданин на Сирия, срещу решение № 912 от 22.12.2020 г. по адм. дело № 1116/2020 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 236/12.11.2020 г. на заместник-председател на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ). С административния акт е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по делото не е доказано, че Ирак не отговаря на определението по § 1, т. 9, б. "б", "г" и "д" от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава". Не е била извършена преценка дали в случай на връщането му в третата държава ще бъде изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора с което административният акт да бъде отменен. Ответникът – заместник-председател на Държавна агенция за бежанците при МС, редовно призован, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С молба вх. № 105450-1373/04.08.2020 г. Ф. Д. е поискал закрила в Република България. На 17.08.2020 г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен протокол – чужденецът е заявил, че има роднини в държава-членка на ЕС, като потвърждава посоченото при попълване на регистрационния лист. Напуснал Сирия през 2012 г. нелегално със семейството си за Северен Ирак, където бил 8 години преди да тръгне за Турция. В Истанбул останал 15 дни и тръгнал към България, където влезнал нелегално укрит в микробус на 19.07.2020 г. При преминаването на границата обаче го заловили. През 2007 г. сключил брак със съпругата си и имали четири деца, които към момента на интервюто били в Ирак. Не могли да дойдат с него поради финансови причини. Не бил арестуван, осъждан в Сирия или друга държава. Нямал проблеми заради принадлежност към етническа група или религия. Не членувал в политическа партия. Родителите му били в Дамаск, имал и четири сестри там. Заради войната напуснал Сирия през 2012 г. Икономическото положение било много лошо и едва се изхранвали, имало опасност за живота им. В Ирак се установили в бежански лагер и той работел, но когато се разболял започнал да ходи по лекари и не можели да му помогнат. Затова и решил да тръгне за Европа, за да се лекува. Не бил отбил военна служба, не бил получавал призовка за служба в армията, срещу него и семейството му не били отправяни заплахи, не било оказвано насилие. Заради войната и сраженията не искал да се върне в Сирия, а да се лекува в Европа. В проведеното на 30.09.2020 г. второ интервю жалбоподателят допълнително уточнил, че бил подал молба за пребиваване в Иракски Кюрдистан и получил документ за това - първоначално за 6 месеца, а после се подновявал на година, като този документ останал в Турция. Съпругата му и децата им били в бежански лагер там и имали документи за временно пребиваване. Получавали и помощи, но той работел. Децата ходили на училище в бежанския лагер, но нямали достъп до медицинска помощ, а само до медикаменти от клиниката. Изрично заявил, че не е имал проблеми и не е бил обект на заплахи в Иракски Кюрдистан, не било оказвано на семейството му или на него насилие. Ирак напуснал чак когато успял да събере пари от заеми, но не искал да се върне там, защото икономическото положение не било добре и условията в лагера били тежки. Имало и коли бомби и го било страх за семейството му. Решил да замине, за да търси по-добро бъдеще за семейството си. Очаквал да получи адекватна медицинска помощ. С решение № 2361 от 12.11.2020 г. на заместник-председател на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото са били представени справки № МД-257/14.05.2020 г., № МД-531/01.10.2020 г., № МД-339/23.06.20 г., № МД-497/15.09.20 г. относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Република Ирак, както и относно конкретна информация относно Сирийска арабска република. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че след подробно изследване на бежанската история на кандидата не са били налице обстоятелствата по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Под внимание е взет факта на пребиваването в трета страна – автономна иракска област Кюрдистан в продължение на 8 години. Там е отчетено, че ситуацията със сигурността е мирна, спокойна и ясно различаваща се от тази в останалата част на Ирак, както и че не е наличен вътрешен или международен конфликт, а това било показателно за живота на кандидата и семейството. Реално така не били застрашени свободата и живота на чужденеца и не следвало да са приложими стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл. 9 от ЗУБ. Няма данни правата на оспорващия да са били нарушени, не са налице и данни за осъществено спрямо него преследване, както и данни за преследване на лица от етноса на оспорващия. Не се разкрива наличие и на безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази територия. Не следва да се пренебрегва и установеното от самия жалбоподател, че не е бил принуждаван да напуска автономната област в Ирак, нито да се завръща в Сирия. Съдът е приел за правилен извода на органа, че Ирак се явява трета сигурна държава по смисъла § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ, където не е установен и не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, с оглед на което може безпрепятствено и трайно да се ползва в Ирак от ефективна закрила. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил пълна и съвкупна преценка на установените факти по делото. Съобразно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от данните по делото и по конкретно от протоколи от проведени интервюта на 17.08.2020 г. (л. 33-36 от делото) и 30.09.2020 г. (26-27 от делото) касаторът сам посочва, че не е бил обект на никакво преследване, напуснал страната на пребиваване по икономически причини в търсене на по-добър живот, както и поради желание за лечение в Западна Европа. Касаторът сам отрича и да са налице предпоставките по чл. 9 от ЗУБ, а именно да е изложен на реална опасност от преследване или опасност от тежки посегателства – заплахи за живота. Основният касационен довод в жалбата е свързан с твърдението, че в производството не е било безспорно установено, че държавата от която идва и в която би подлежал на връщане – Ирак (Иракски Кюрдистан) не следва да се счита за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ЗУБ. Тези доводи са неоснователни. На първо място е важно да се посочи, че не липсата на обстоятелство по § 1, т. 9 от ЗУБ е било основание за издаване на административния акт, а липсата на обстоятелства по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, които не се оспорват от касатора. Съобразно разпоредбата на чл. 13, т. 14, от ЗУБ молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът идва от трета сигурна държава, при условие че ще бъде приет в нея. Административният акт обаче не и издаден с такова материалноправно основание, нито искането му е било отхвърлено като явно неоснователно. Ето защо дори и изводите на съда в тази насока да не бяха верни, те не биха повлияли на законосъобразността на административния акт. На следващо място, за да приеме, че Иракски Кюрдистан се явява трета сигурна държава, административният орган се е позовал на официална справка с вх. № МД-257/14.05.2020 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ от която е видно, че гр. Дахок, в който чужденецът е пребивавал 8 години, без да е бил преследван, е бил обявен за "най-спокойният град в Ирак" като ситуацията в града е мирна и спокойна". В интервютата чужденецът е посочил, че е живял спокойно и е работил. Справката, като официален документ има материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от АПК. Няма данни съдържанието в нея да е било оборено по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. В тази връзка доводът, че по делото не е било доказано, че държавата Ирак представлява "трета сигурна държава" по смисъла на ЗУБ не се споделя от настоящия състав. Административният орган няма задължение да събере всички възможни доказателства по преписката, а да събере достатъчно такива, които да мотивират издаденото волеизявление. От страна на оспорващия не са били представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение