Решение № 2688 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2008 г.
ВАСVI отделение26.02.2009 г.докладчик т Иван Трендафилов
Диспозитив
Отменя решението от 4.03.2008 г., постановено по адм. д. № 1864 от 2007 г. на Административния съд - София град и вместо него постановява Отхвърля жалбата на Михаил Първанов Станимиров от Перник против експертно решение № 0003 от 4.01.2007 г. на НЕЛК. Оставя в сила определение от 8.04.2008 г. на административния съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2688 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 4.03.2008 г. по адм. д. № 1864 от 2007 г. Административният съд - София град е отменил експертно решение № 0003 от 4.01.2007 г. на НЕЛК, с което е отменено експертно решение № 0611 от 14.03.2006 г. на ТЕЛК - Перник като е намалена трайно намалената работоспособност на Михаил Първанов Станимиров от Перник от 46 на сто на 44 на сто и същевременно е постановено връщане на преписката за ново разглеждане. Против това решение на градския съд НЕЛК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. С определение от 8.04.2008 г. на административния съд е оставена без уважение молба на Михаил Първанов Станимиров за присъждане на разноски по делото. Против това определение на съда е подадена частна жалба от Михаил Първанов Станимиров. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон - чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е стигнал до отменяване на експертното решение на НЕЛК като се е позовал на заключението на тройната медицинска експертиза, според която загубената работоспособност на Михаил Първанов Станимиров (ответник в това производство) била 48 на сто, а не 44 на сто съгласно експертното решение на НЕЛК. Очевидно е, че степента на трайно намалената работоспособност, определена от медицинската експертиза е незначително по-висока от тази, установена от НЕЛК и ТЕЛК. Прави впечатление, че до определянето на по-висок процент на трайно намалена работоспособност вещите лица са стигнали без извършване на преглед на здравословното състояние на Михаил Първанов Станимиров. Констатациите в експертното решение на НЕЛК не може да се опровергават с медицинска експертиза, която не е извършила въобще клиничен преглед на освидетелстваното лице. При това положение, градският съд неправилно се е позовал на заключението на вещите лица. В случая е налице едно експертно решение на НЕЛК по чл. 56 НМЕР, с което е определена степента на трайно намалената работоспособност на Михаил Първанов Станимиров. Експертното решение е издадено законосъобразно от специализиран състав на очни болести при НЕЛК, който е определен съобразно водещата диагноза "високоостепенно дегенеративно късогледство и състояние след алк. на двете очи". С експертното решение на НЕЛК има произнасяне по поводите, предвидени в чл. 56 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Не е допуснато нарушение и на административно производствените правила, предвидени в чл. 57 от същата наредба. Степента на трайно намалената работоспособност е определена след извършен задълбочен клиничен преглед и въз основа на наличната медицинска документация, касаеща здравословното състояние на освидетелстваното лице. С оглед на това неправилно е прието, че обжалваното експертно решение е незаконосъобразно след като не са опровергани констатациите на НЕЛК. Дори да се приеме, че констатациите на вещите лица относно здравословното състояние на Михаил Първанов Станимиров следва да се вземат предвид при определяне степента на трайно намалената трудоспособност на Михаил Първанов Станимиров и при това положение на лицето не му достигат няколко процента загубена работоспособност, за да получи право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, защото при пенсиите за инвалидност се изисква да е налице инвалидност, а инвалиди са болните, на които е определена 50 на сто и повече загубена работоспособност (чл. 72 КСО). След като вещите лица са определили 48 на сто загубена работоспособност на Михаил Първанов Станимиров, то няма основание за отпускане на пенсия за инвалидност. За да се породи право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване необходимо е да са определени 50 на сто и повече загубена работоспособност. Не следва да се отменява експертно решение на НЕЛК, когато резултатът от заключението на вещите лица не дава право на пенсия за инвалидност, както е в случая. Съдът не следва да се съобразява със заключение на вещите лица, определили степента на загубена работоспособност, при която не се придобива право на пенсия за инвалидност, която не се следва и според експертното решение на НЕЛК, тъй като лицето няма необходимата загубена работоспособност. Дали загубената работоспособност на Михаил Първанов Станимиров ще бъде 44, 46 или 48 на сто е без значение, защото и в трите случаи не може да му бъде отпусната пенсия за инвалидност. Пенсия за инвалидност, както се посочи, се следва само при изгубена работоспособност повече от 50 на сто. След като не е налице такава загубена работоспособност, се явява безпредметно отменяването на експертното решение на НЕЛК (ТЕЛК). Не може да се отменява експертно решение на НЕЛК за страдания, които се отнасят за времето след освидетелстването на лицето и по които няма произнасяне от НЕЛК. Ако след освидетелстването на лицето от НЕЛК настъпи влошаване на здравното му състояние, последното дава основание за искане на ново освидетелстване от ТЕЛК и НЕЛК, което да послужи за увеличаване на процента на загубената му работоспособност, която дава основание за отпускане на пенсия за инвалидност. Увреждания, които се отнасят за времето след освидетелстването на лицето не може да послужат за отменяване на експертното решение на НЕЛК. Като е приел друго административният съд неправилно е изтълкувал цитираните текстове от НМЕР и КСО, поради което решението му следва да се отмени по касационен ред, като се постанови ново по същество съгласно чл. 40, ал. 2 ЗВАС, с което да се отхвърли подадената жалба. При това положение следва да се остави без уважение частната жалба. По изложените съображения, Върховният административен съд,
Цитирани разпоредби
1- чл. 56 НМЕР