Решение № 3445 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16139/2013 г.

Решение № 3445 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16139/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Тома Янков Томов от гр. Мездра, подадена чрез адв. Невена Личева, срещу решение по т. 20 от протокол № 41/24.10.2013 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което е оставена без разглеждане молбата му за освобождаване от длъжност "прокурор" в Районна прокуратура - гр. Оряхово. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Поддържа се, че след избирането му за народен представител временно е преустановил изпълнението на заеманата длъжност, а трудовото правоотношение между него и ВСС не е прекратено, съществува и към настоящия момент, като няма акт на органа по назначаването относно трудовоправната връзка между страните. Прави искане за отмяната му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: По делото не се спори, че жалбоподателят Тома Янков Томов заема длъжността районен прокурор на Районна прокуратура - Оряхово от 1.10.1988 г. От представения клетвен лист се установява, че на 5.07.2001 г. жалбоподателят полага клетва като народен представител, избран в 39-то Народно събрание на 17.06.2001 г. в 12-ти многомандатен избирателен район - Монтана. Видно от приетото копие от трудовата му книжка правоотношението на Томов като народен представител е прекратено на 17.06.2005 г. С решение по т. 100 от протокол № 27, прието на заседание на ВСС, проведено на 11.07.2001 г., на основание чл. 132, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и при условията на ал. 2 от същия чл. Тома Томов е освободен от длъжност районен прокурор на РП - Оряхово поради избирането му за народен представител в 39-то Народно събрание. Това решение е съобщено на Томов на 20.07.2001 г. видно от известие (обратна разписка). Няма спор между страните, че жалбоподателят е избран отново за народен представител в 40-то Народно събрание за времето от 25.06.2005 г. до 25.06.2009 г. Не се спори, че Томов не е подавал искане до ВСС по реда на чл. 132, ал. 2 от ЗСВ (отм.) или по реда на чл. 195, ал. 3 от ЗСВ за възстановяване на заеманата длъжност в органите на съдебната власт след преустановяване на функциите му като народен представител съответно в 39-то и 40-то Народно събрание. Липсват и твърдения от жалбоподателя в смисъл, че искания за възстановяване на длъжността районен прокурор на РП - Оряхово са подавани. С молба вх. № 11-09-337 от 8.10.2013 г., адресирана до ВСС, Тома Томов е поискал да бъде освободен от длъжността районен прокурор на РП - Оряхово с мотив, че след приключване на мандата му като народен представител няма промяна в трудовоправния му статут, тъй като правоотношението като районен прокурор не е прекратено. Тази молба е разгледана от Комисията по предложенията и атестирането на ВСС и е взето решение по протокол № 65 на заседание на комисията от 15.10.2013 г. да предложи на кадровия орган да остави същата без разглеждане. В изложените към решението мотиви помощният орган се позовава на решение по т. 100 от протокол № 27 от 11.07.2001 г. и действащата към този момент разпоредба на чл. 132, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗСВ (отм.). Приема, че след преустановяване на длъжността народен представител в 39-то НС Томов не е подал молба до ВСС за възстановяване на заеманата длъжност районен прокурор, като преди да изтече 14-дневния срок по чл. 132, ал. 2 от ЗСВ (отм.) е избран за народен представител в 40-то НС, а трудовото му правоотношение в това качество е прекратено на 25.06.2009 г. Обсъжда изискването на действащата към момента разпоредба на чл. 195, ал. 3 от ЗСВ и посочва, че след преустановяване на длъжността като народен представител Томов не е подавал молба в предвидения срок за възстановяване на заеманата длъжност в органа на съдената власт, поради което не е налице трудово правоотношение между него и ВСС. Мотивите на Комисията по предложенията и атестирането са възприети от ответника, който постановява оспореното решение по т. 20 от протокол № 41/24.10.2013 г., като оставя без разглеждане молбата на Томов за освобождаване от длъжност "прокурор" в Районна прокуратура - гр. Оряхово, тъй като към настоящия момент той не заема тази длъжност. Решението е прието с единодушие и при явно гласуване от всички присъстващи членове на ВСС. При така установените факти настоящият съдебен състав прави следните изводи от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения 14-дневен срок и от надлежна страна срещу решение на ВСС, което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред Върховния административен съд съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК. Макар с оспореното решение молбата на жалбоподателя да е оставена без разглеждане, то в действителност искането му е разгледано по същество, като ответникът е изложил подробни мотиви за това. Всъщност въпреки възприетата от органа формулировка, искането е оставено без уважение, поради което настоящият състав приема, че в случая с оглед естеството на оспорения акт жалбата следва да се квалифицира не като оспорване срещу изричен отказ на ответника да образува административно производство и да се произнесе по същество по отправено до него искане по реда на чл. 197 - чл. 202 от АПК, а като оспорване на решение на ВСС по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗСВ. Оспореното решение е прието от компетентния орган в пределите на предоставените му правомощия съгласно чл. 160 от ЗСВ. Същото е постановено в предвидената писмена форма, мотивирано е с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Прието е при наличие на необходимия кворум съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗСВ и с изискуемото мнозинство по ал. 2 на същата разпоредба. Настоящият състав не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната му на това основание. Оспореното решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага тезата, че решението на ВСС по протокол № 27 от 11.07.2001 г. не представлява акт за освобождаване от длъжност, защото не е на базата на лимитативно определено в тогава действащия закон основание за освобождаване. посочва, че след като се прилага разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 1 от ЗСВ (отм.), то това означава констатация, че жалбоподателят е бил в състояние на несъвместимост и не може да упражнява функциите на магистрат. С оглед направеното възражение и съдържанието на подадената до ответника молба основният спорен въпрос по делото е притежавал ли е жалбоподателят качеството прокурор в РП - Оряхово към датата на постановяване на оспореното решение на ВСС и законосъобразно ли искането му за освобождаване от тази длъжност не е уважено. В чл. 132, ал. 1, т. 1 от ЗСВ (отм. с § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт - ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.) е предвидено, че съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността си, не могат да бъдат народни представители, министри, заместник-министри, кметове и общински съветници. Съгласно действащата разпоредба на чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗСВ съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност при несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1 от ЗСВ, а според чл. 195, ал. 1, т. 1 - съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може не може да е народен представител, кмет или общински съветник. Институтът на несъвместимостта между функциите на магистратите с други функции извън съдебната власт, регламентиран в чл. 132, ал. 1 от ЗСВ (отм.), респ. в сега действащия чл. 195 от ЗСВ, има за цел да гарантира спазването на принципите за разделение на властите и независимостта на съдебната власт. Несъвместимостта означава невъзможност да се изпълняват едновременно функциите на магистрат и да се заемат определени длъжности или да се упражняват изброените дейности. В конкретния случай с избирането на жалбоподателя за народен представител в 39-то Народно събрание несъвместимостта е настъпила по време на заемане от него на длъжността районен прокурор на РП - гр. Оряхово. Компетентен да прецени налице ли е фактическият състав на несъвместимост в тази хипотеза, уредена в чл. 132, ал. 1, т. 1 от ЗСВ (отм.), е Висшият съдебен съвет. В случая правилно административният орган е установил нарушаване на условията за несъвместимост, поради което за него е възникнало правото да приеме решение за освобождаване от длъжност на съответния магистрат. По делото е установено, че юридическият факт (полагане на клетва от Томов като народен представител на 5.07.2001 г.), който съгласно цитираната норма представлява основание за прекратяване на правоотношението му като магистрат, е настъпил към датата на приемане на решението по протокол № 27 на 11.07.2001 г. от административния орган. Липсата на изрично предвидена хипотеза сред основанията по чл. 131 от ЗСВ (отм.) за освобождаване от длъжност на магистрата не лишава ВСС от правомощието му да постанови решение в този смисъл при констатирана несъвместимост по чл. 132, ал. 1, т. 1 от същия закон. След като към датата на обсъждане и приемане на това решение на ВСС - 11.07.2001 г. жалбоподателят е положил клетва като народен представител, то административният орган правилно е приел, че е налице несъвместимост в посочената хипотеза, което е основание за освобождаването му от длъжност. Несъвместимостта във всички случаи е основание за освобождаване от длъжност на магистрата по силата на тази законова норма. Доводът, че при действието на отменения ЗСВ не е предвидена изрична хипотеза за това, поради което магистратското правоотношение не е прекратено, а само е преустановено изпълнението му, не се споделя от настоящия съдебен състав. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че несъвместимостта по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 1 от ЗСВ (отм.) е основание за освобождаване на магистрата от длъжност, е предвидената в ал. 2 (в относимата редакция на текста) възможност при преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, да се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 5. Следователно за възстановяването на лицата по чл. 132, ал. 1, т. 1 от ЗСВ (отм.) в съдебната система е необходимо наличието на две предпоставки - лицето да е освободено от длъжност и да е подало молба до Висшия съдебен съвет в посочения срок. Законодателят използва глагола (сказуемо в изречението) "се възстановяват". При анализ на разпоредбата се налага извода, че се възстановява правоотношението на магистрата, което вече е прекратено (преустановено). Включването на несъвместимостта с длъжности и дейности по чл. 132, ал. 1 изрично в кръга на основанията за освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите по - късно с изменението на чл. 131, ал. 1 от ЗСВ (ДВ, бр. 29 от 9.04.2004 г.) не означава, че тази хипотеза не съществува по силата на закона и освобождаването на Томов с нарочен акт на ВСС от длъжност като прокурор поради избирането му за народен представител в 39-то НС следва да се определи по тази причина като нищожен акт. Актът на кадровия орган за освобождаване на съдия, прокурор и следовател поради несъвместимост има конститутивен характер и рефлектира неблагоприятно в правната сфера на неговия адресат. Решението на ВСС по протокол № 27 от 11.07.2001 г. не е оспорено от жалбоподателя по предвидения за това ред, поради което е стабилен административен акт. То е прието в пределите на компетентността на ВСС съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗСВ (отм.). При извършения съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК косвен съдебен контрол за валидност на решението на ВСС от 11.07.2001 г. не се констатират основания, отразяващи се на неговата действителност. Доводът в обратен смисъл е неоснователен. По делото е установено, че жалбоподателят не е подал молба по реда на чл. 132, ал. 2 от ЗСВ (отм.) в 14-дневен срок до ВСС от датата на прекратяване на мандата му като народен представител в 39-то НС, за възстановяване на длъжността прокурор в РП - Оряхово, поради което кадровият орган не е имал задължението да се произнесе с изричен акт. Такава молба съгласно чл. 195, ал. 2 (сега ал. 3, в относимата редакция на текста) не е подадена от Томов и след 25.06.2009 г., когато е преустановено изпълнението на длъжността му като народен представител в 40-то НС. Ето защо, към момента на постановяване на оспореното решение на ВСС на 24.10.2013 г. жалбоподателят не е имал качеството прокурор в РП - Оряхово, поради което правилно е оставено без уважение (макар и непрецизно посочено - без разглеждане) искането му за освобождаване от тази длъжност. По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, като прието от компетентния орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,