Решение № 9464 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2332/2017 г.

Решение № 9464 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2332/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 194 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба и уточняваща молба на Е. Н. С. - Андреева против решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, взето по т. 8 от Протокол № 5 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 1.02.2017 г., с което е оставена без уважение молбата й за откриване на процедура за преназначаване по реда на чл. 194, ал. 1 ЗСВ от Окръжен съд - гр. В. в равен по степен съд в гр. С.. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на чл. 146, чл. 34, чл. 35, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 АПК. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане преписката на кадровия орган за ново произнасяне с изиричен мотивиран акт. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) оспорва основателността на жалбата. Намира, че по отношение на оспореното решение не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК. Развива доводи за законосъобразност на обжалвания акт, като постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Иска се отхвърляне на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Жалбоподателката е поискала със свои молби, заведени в деловодството на ВСС с вх. № 11-06-914/22.07.2015 г. (л. 60 от делото) и вх. № 11-06-914/15 от 5.02.2016 г. (л. 58 от делото) да бъде преназначена на длъжност "съдия" в орган от същата степен от Окръжен съд - гр. В. в гр. С., по лични причини, изложени в първата молба. В молбата от 5.02.2016 г., оспорващата развива доводи за установена практика на ВСС за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194 ЗСВ в административните съдилища, които тя приема за равни по степен на окръжните. С решение по т. Р-7 от Протокол № 8 от заседание, проведено на 16.02.2016 г., Комисията по предложенията и атестирането (КПА) на ВСС оставя без уважение молбата на жалбоподателката, като приема, че не са налице основания за уважаването й с оглед трайно утвърдената практика на КПА за откриване на процедури по чл. 194 ЗСВ за районните нива и съобразно обстоятелството, че не е възможно прилагане по аналогия на процедурите за преназначаване по реда на чл. 194 ЗСВ за административните съдилища, тъй като същите, макар да са равни по степен на окръжните съдилища са първоинстанционни органи на съдебната власт, каквито са и районните съдилища (л. 57 от делото). След жалба от 18.03.2016 г., с решение № 8975/18.07.2016 г. по адм. дело № 4163/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение е отменен мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет по молба вх. № 11-06-914/15 от 5.02.2016 г. на Е. Н. С. - Андреева, съдия в Окръжен съд - гр. В. и делото като преписка е изпратено на Висшия съдебен съвет, който да реши въпроса по същество с мотивирано решение (л. 15-25 от делото). С влязло в сила решение № 360/12.01.2017 г. по адм. дело № 11934/2016 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, II колегия е оставено в сила решение № 8975/18.07.2016 г. по адм. дело № 4163/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение (л. 26-30 от делото). След влизане в сила на посочения съдебен акт, същият е изпратен на ВСС с писмо от 13.01.2017 г., за изпълнение. Видно от извлечение от Протокол № 4 от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите при Съдийската колегия на ВСС, проведено на 23.01.2017 г. по т. Р-3 е взето решение, с което се предлага на СК на ВСС да остави без уважение молбата от Е. Н. С. - Андреева - съдия в Окръжен съд - гр. В. за откриване на процедура за преназначаване по реда на чл. 194, ал. 1 ЗСВ от Окръжен съд - гр. В. в равен по степен съд в гр. С. (л. 10 от делото). Изложените мотиви се основават на утвърдената практика на Висшия съдебен съвет да провежда процедури за преназначаване на магистрати чрез института на чл. 194 от ЗСВ само за първоинстанционни органи на съдебна власт, т. е. за районните и административните съдилища, с цел избягване заобикалянето на конкурсното начало и за да не се спира кариерното развитие на магистратите. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет приема по протокол № 12/12.07.2016 г., т. 15, принципно решение разпоредбата на чл. 194 от ЗСВ да не се прилага за окръжните съдилища. В допълнение на гореизложеното са и изразените отрицателни становища на административните ръководители - председатели на Окръжен съд. гр. В. (л. 46-48 от делото) и Софийски градски съд (л. 42-43 от делото) за провеждане на исканата от магистрата процедура на окръжно ниво. Във връзка с горното, Комисията по атестирането и конкурсите счита, че не са налице предпоставки за откриване на процедура по реда чл. 194, ал. 1 от ЗСВ от Окръжен съд - гр. В. в равен по степен съд в гр. С.. Съображението за осигуряване възможност за кариерно развитие на съдиите от районните съдилища, както и изрично изразеното несъгласие на Председателя на Софийския градски съд за провеждане на процедури към СГС по чл. 194 ЗСВ от други окръжни съдилища са посочени при обсъждането на принципното решение да не са отркива процедура по чл. 194 ЗСВ за окръжните съдилища. Това решение, като неоспорено, представлява влязъл в сила стабилен административен акт. С решение, взето по т. 8 от Протокол № 5 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 1.02.2017 г. е оставена без уважение молбата от Е. Н. С. - Андреева - съдия в Окръжен съд - гр. В. за откриване на процедура за преназначаване по реда на чл. 194, ал. 1 ЗСВ от Окръжен съд - гр. В. в равен по степен съд в гр. С. (л. 69 - 72 от делото). Решението е взето с явно гласуване при 11 гласа "за" и 2 гласа "против". Върховният административен съд - шесто отделение, при установените релевантни за правния спор факти, прави следните правни изводи: Оспореното решение е прието от компетентния за това орган при наличието на съответен кворум и мнозинство, при явно гласуване, в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 4, изр. второ, предл. първо /мнозинство не по - малко от половината от присъстващите членове/ и чл. 34, ал. 1 ЗСВ. Същото е мотивирано съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. 2 ЗСВ. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗСВ предвижда, че в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на длъжностите в тях съответната колегия на ВСС разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите. Неоснователни са доводите на оспорващата досежно неизпълнение от страна на кадровия орган на указанията, дадени с влязло в сила съдебно решение № 360/12.01.2017 г., постановено по адм. д. № 11934/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав, с което е потвърдено решение № 8975/18.07.2016 г., постановено по адм. д. № 4163/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение, с което е отменен мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет по молба вх. № 11-06-914/15 от 5.02.2016 г. на Е. Н. С.-А. и делото като преписка е изпратено на Висшия съдебен съвет, който да реши въпроса по същество с мотивирано решение. Нито в диспозитива на посоченото решение, нито в неговите мотиви се съдържа указание за друго произнасяне от страна на кадровия орган на съдебната власт /тогава Ч ВСС, понастоящем - неговата Съдийска колегия/, освен посоченото по-горе - за приемане на мотивирано решение по съществото на молбата. В изпълнение на съдебното решение, Съдийската колегия на ВСС разглежда молбата на оспорващата и се произнася по нея, като приема оспореното в настоящото производство решение, с което е оставена без уважение тази молба, по посочените по - горе съображения. Неотносими и неоснователни са доводите на оспорващата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая /чл. 7, ал. 2 и чл. 35 от АПК/. При постановяване на оспореното решение кадровият орган е изискал и съобразил и отрицателните становища по молбата на оспорващата, дадени както от Председателя на СГС така и от Председателя на Окръжен съд - гр. В.. В хипотезата на чл. 194, ал. 1 ЗСВ, приложима във връзка с чл. 30, ал. 5, т. 7 и ал. 2, т. 8 от ЗСВ, кадровият орган на съдебната власт, функциониращ чрез двете си колегии, действа в условията на оперативна самостоятелност и единствено на него принадлежи правото да прецени дали да започне процедура по закриване на орган на съдебната власт или намаляване на неговата численост, след което Ч по разкриване на съответни длъжности в друг орган на съдебната власт и преназначаване на тях, без конкурс, на съдии, прокурори или следователи от органа на съдебната власт, засегнати от акта по закриване или намаляване на числеността на работещите в него магистрати. Настоящият състав не споделя доводите на оспорващата досежно характера на регламентираната в чл. 194, ал. 1 от ЗСВ хипотеза, като уредена в закона възможност, от която всеки магистрат има право да се възползва при желание от негова страна. Нормата на чл. 194, ал. 1 ЗСВ е приложима единствено в случаите, в които кадровият орган е преценил, че е налице необходимост от намаляване щатната численост на орган на съдебната власт, магистрати от този орган да бъдат преназначени без конкурс на длъжности в равен по степен друг орган, т. е. да запазят трудовата си функция, независимо от съкращаването на длъжностите. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗСВ поставя като изискване преназначаването да бъде извършвано в равен по степен орган на съдебната власт, по възможност в същия апелативен район. Предвид изложеното неоснователни са доводите на оспорващата за неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗСВ е общо формулирана, като урежда една възможна хипотеза, в която магистратите биха могли да попаднат в резултат на упражнено при условията на оперативна самостоятелност правомощие на кадровия орган на съдебната власт да извърши преценка относно необходимостта от кадрови /щатни/ промени в орган/и на съдебната власт, в случай че се установи, че такава необходимост е налице, да предприеме действия по съкращаване и съответно разкриване на магистратски длъжности. Тази прецепка е предоставена в пределите на оперативната самостоятелност на органа, в чиято изключителна, конституционно призната компетентност попада кадровото обезпечаване на съдебната власт. Предвид гореизложеното основателни са възраженията на ответника за липсата на необходимост от изследване натовареността и свръхнатовареността на органи на съдебната власт в гр. С., в резултат на което закономерно да се стигне до единствено възможен извод за необходимост от откриване на процедура по чл. 194, ал. 1 ЗСВ, и то при положение, че органът на съдебната власт, в който оспорващата работи понастоящем, не е сред съдилищата с ниска натовареност видно от публикувания на официалната страница на ВСС в интернет Анализ на натовареността на съдилащата през 2015 г. Доводите относно личните причини, които са мотивирали молбата на оспорващата за преназначаване, не могат да се разглеждат като предпоставки, с които кадровият орган следва да се съобрази при разглеждане на отправеното искане за откриване на процедура по чл. 194, ал. 1 ЗСВ. Предвид изложеното, ирелевантни в случая са аргументите на жалбоподателката за засягане, с оспореното от нея решение, на правото й на личен семеен живот /чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека/, и на нарушаване разпоредбите на чл. 14 и чл. 47 от Конституцията на Р. Б., гарантиращи закрила на семейството, майчинството и децата от държавата, и правото и задължението на родителите да отглеждат заедно и да възпитават децата си до навършване на пълнолетие. Наведеният от жалбоподателката довод за за неравно третиране по чл. 8, ал. 2 от АПК също е неоснователен. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от АПК предвижда, че в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Оспорващата не сочи за сравнение решение за преназначаване, по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, на магистрат от окръжен съд, а твърди, че спрямо нея е налице неравно третиране, тъй като магистрати от други органи на съдебната власт, по сходни на изложените от нея причини, са били преместени, а на нея й е отказано, защото е съдия в окръжен съд. Развитите съображения не разкриват наличието на соченото от жалбоподателката нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК, доколкото не се установяват нито еднакви условия, нито сходни случаи, в които магистрат да е бил третиран по-благоприятно в сравнение с нея. В случая не се установява и твърдяното от оспорващата нарушение по чл. 6, ал. 2 АПК по отношение на оспореното решение. Принципът за съразмерност, уреден в разпоредбата на чл. 6 АПК, предвижда задължение за административния орган, от две или повече законосъобразни възможности при спазване на ал. 1, 2 и З да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото /чл. 6, ал. 4 от АПК/. Видно от съображенията, мотивирали приемането на оспореното решение, органът го постановява, като от две законосъобразни възможности - преназначаване по реда на чл. 194, ал. 1 ЗСВ или провеждане на конкурсна процедура, за кадровото осигуряване на окръжните съдилища избира втората възможност, като изключва приложимостта на първата. В условията на оперативна самостоятелност кадровият орган приема становище относно провеждане процедури по чл. 194 от ЗСВ само за първоинстанционни органи на съдебна власт, т. е. за районните и административните съдилища, с цел избягване заобикалянето на конкурсното начало и за да не се спира кариерното израстване на магистратите. Следва да бъде посочено, че целта на закона в хипотезата на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ е осигуряване на възможност /своеобразно обезпечаване/ по отношение на магистрати, евентуално засегнати от закриване на органа, в който работят, или намаляване на неговата численост, така че те да запазят длъжността си и възможността да продължат да я изпълняват, макар в структурата на друг орган на съдебната власт, но равен по степен на техния, и по възможност в същия апелативен район. Това разрешение на закона е специално по отношение на принципното положение, възприето в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител /чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и чл. 106, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДСл./, според което закриването на структурата или съкращаването на щата има за пряка последица едностранното прекратяване на трудовото, респ. на служебното правоотношение с едностранно предизвестие от страна на работодателя, респ. на органа по назначаването. Кадровият орган съобразява целта на закона за запазването, в системата, на работещите в нея професионалисти въз основа на придобитите до момента практически знания и опит. Обоснован е извода за препятстване възможността и за заобикаляне на закона, предвид което в случите, когато се налага увеличаване на щатната численост на натоварени и свръхнатоварени органи на съдебната власт, и това са органи от окръжно и по-горно ниво, кадровото обезпечаване на тяхното функциониране следва да се извършва при спазване принципа на конкурсното начало. Оспореното решение е постановено в границите на компетентност на органа, в рамките на неговата оперативна самостоятелност, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му - кадрово осигуряване нормалното функциониране на органите на съдебната власт. Предвид изложеното, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение