Решение № 211 от 14.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 397/2014 г.

Решение № 211 от 14.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 397/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура, Благоевград, срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Благоевград, № 4757 от 22.11.13 г, по ВНОХД № 209/13, с която е отменена присъда на Районен съд, Петрич, № 335 от 23.03.12, по НОХД № 1672/11, и подсъдимият Д. С. Г. е признат за невиновен в това, че на 5.04.2011 г в [населено място] поле, общ. Петрич, при условията на опасен рецидив, чрез използване на моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи, а именно: 100 корена маруля, на обща стойност 50 лв, от владението на Б. С. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК, е оправдан по обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 5.04.2011 г в [населено място] поле, общ. Петрич, при условията на опасен рецидив, чрез използване на моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи, а именно: 100 корена маруля, на обща стойност 50 лв, от владението на Б. С. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на три месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип. С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че неправилно е приложен чл. 9, ал. 2 НК, тъй като се касае за деяние със завишена степен на обществена опасност, за което деецът следва да носи наказателна отговорност. С протеста се иска да бъде отменена оправдателната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Подсъдимият или негов представител не участват в производството пред ВКС и не изразяват становище по протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС, III НО, № 122 от 9.05.2013 г, по н. д. № 162/13, е отменена въззивна присъда на Окръжен съд, Благоевград, № 438 от 24.10.12 г, по ВНОХД № 207/12, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С отменителното касационно решение са дадени указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, които указания са изпълнени при новото разглеждане на делото във въззивния съд. Предмет на настоящата касационна проверка е вторият по ред въззивен акт, постановен при новото разглеждане на делото в Окръжен съд, Благоевград. ВКС намери, че релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е допуснато. Въззивният съд е изложил обстойни аргументи за това, че, в конкретния случай, е приложима хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, които са правилни и се възприемат от настоящата инстанция. Взето е предвид, че деянието, макар и представляващо опасен рецидив, разкрива явно незначителна степен на обществена опасност, имайки предвид, че е ниска стойността на предмета на престъплението и вредите от посегателството над собствеността са възстановени. От друга страна, деецът, макар и с обременено съдебно минало, не разкрива висока степен на обществена опасност / от престъпленията, за които е осъден, е изминал значителен период от време, подсъдимият е семеен, баща на малолетно дете, за което полага грижи, като семейството е с влошено материално състояние /. Известно е, че чл. 9, ал. 2 се намира в Общата част на НК и затова принципно е приложим към всички състави на престъпления, ако са налице предпоставките на посочения текст. Като е съобразил конкретната обществена опасност на деянието и тази на дееца и е направил извод, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност, тъй като са налице условията на чл. 9, ал. 2 НК, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. При това положение, протестът се явява неоснователен и не следва да бъде уважен, а искането на прокурора за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд не може да бъде удовлетворено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,