Решение № 969 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4077/2010 г.

Решение № 969 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4077/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Жанет Петкова Аврамова от гр. София срещу решение от 22.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1003/2007 г. от Софийски градски съд, Административна колегия, III "г" отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-16-15 от 28.06.2004 г. на Началника на Държавен национален строителен контрол (ДНСК). В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и противоречащо основните правила на правото и морала. Конкретните оплаквания обаче са свързани с излагане на "бележки" на жалбодателката по представените доказателства и субективното й виждане за "едностранчивото" им обсъждане от страна на съда. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което да отмени и обжалваната от нея заповед. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № РД-16-15 от 28.06.2004 г. на Началника на ДНСК, с която последният й наложил дисциплинарно наказание "Уволнение", както и против заповед № РД-15-815 от 30.06.2004 г. на началника на ДНСК, с която е прекратено служебното правоотношение с Аврамова на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Решението е валидно и допустимо. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че обжалваните пред него заповеди са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Правилно и при липса спор между страните, първоинстанционният съда е приел, обжалваните заповеди са издадени в изискуемата се от закона форма и от компетентния орган - органа по назначение, който е и компетентния орган както по налагане на дисциплинарното наказание, така и по прекратяване на служебното й правоотношение, съобразно разпоредбата на чл. 92 ЗДСл и съответно чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото напълно, а в решението си е подложил на обстоен анализ събраните по делото доказателства, като изводите му са обосновани, като изведени въз основа на преценка на всички събрани доказателства направена поотделно и в съвкупността на същите. Безспорно от събраните доказателства се установява, както спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, предвидена в разпоредбата на чл. 93 ЗДСл (ред. ДВ, бр. 95/2003 г.), като от същата са поискани писмени обяснения, които са били депозирани пред органа на 17.06.2004 г. и са били съобразени от същия при налагане на дисциплинарното наказание, така и формата на същата. Правилно е прието, че заповедта съдържа всички необходими реквизити по чл. 97 ЗДСл. Задълбочено са обсъдени доказателствата и доводите на жалбодателката по повод констатираните от органа нарушения на служебните й задължения по длъжностна характеристика, като изводите на съда, че същите са извършени от Аврамова е обоснован и обстойно мотивиран с анализ на представените по делото доказателства, както и на доводите и твърденията в тази връзка на жалбодателката. Доводът в касационната жалба, че неправилно съдът е приел, че на същата са били известни конкретните й ангажименти в рамките на структурата на ДНСК е неоснователен. Правилно съдът е приел, че същите са определени както в длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност, но произтичат от нормативните разпоредби на ЗУТ. Дори да се приеме за основателно твърдението на касаторката, че длъжностната характеристика не й е била връчена и тя не е знаела за задълженията си по същата, от това следва еднозначен извод за отношението на държавния служител към заеманата от нея длъжност. Законосъобразно и изцяло въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че нарушенията, за които е било наложено дисциплинарно наказание на касаторката са установени правилно от органа, при което наведеният довод за необоснованост на обжалваното решение е неоснователен. Останалите твърдения в касационната жалба са свързани със законосъобразността на административния акт, който е бил обект на проверка от първоинстанционния съд, като настоящата - касационна инстанция е компетентна да извърши проверка на постановеното първоинстанционния съд и то понаведените в нея касационни доводи. Що се касае до твърденията за наличие на тенденциозност в изказа на съда, водещ според жалбодателката до липса на обективност, както е посочено в касационната жалба същите не съставляват касационно основание. Следва обаче да бъде отбелязано, че обективният анализ на фактите, относими към конкретния спор и извеждане на правни изводи противни на твърденията на една от страните в спора не обуславя липса на обективност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,