Решение № 675 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2017 г.

Решение № 675 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мебелор" ООД, гр. П. чрез управителя С., против решение № 744/05.05.2017 г. по адм. д. № 2388/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 473/29.06.2016 г. издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "МДТ" при О. П., потвърден с Решение № 22/20.09.2016 г. от Директора на Д"МДТ" към О. П., в оспорената му част, а именно касателно такса за услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.

Изложени са твърдения, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - съставляващи касационни основания по чл. 209, ал. 2 и ал. 3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "МДТ" при О. П. в писмен отговор взема мотивирано становище за неоснователна и излага твърдения, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

С решението си Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "Мебелор" ООД, гр. П., против акт за установяване на задължения № 473/29.06.2016 г. издаден на осн. чл. 107, ал. 3 ДОПК от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "МДТ" при О. П. (орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 1 и 4 ЗМДТ), потвърден с Решение № 22/20.09.2016 г. от Директора на Д "МДТ" към О. П., в оспорената му част, касателно такса за услуги по сметосъбиране, сметоизвозване в размер на 6 066,28 лв. и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 4 044,18 лв.. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения административен акт, в това число представените писмени доказателства. Изложени са мотиви, че актът за установяване на задължения е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа необходимите реквизити. Съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт съответните норми от ЗМДТ, регламентиращи задълженията за такса за битови отпадъци и разпоредбите визиращи недължимост на ТБО. Обсъдил е ангажираните доказателства, установяващи собствеността на имота, за който обект са определени съответните задължения, подадено заявление за отказ от процесните услуги. Решаващият съд е приел, че административният орган е определил правилно както размера на дължимата такса битови отпадъци (по двата спорни компонента). Изложени са мотиви, защо съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно неизползването на услугите. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация и за неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд П. е правилно и законосъобразно.

Безспорно е установено, че "Мебелор" ООД е собственик на недвижим нежилищен имот, находящ се в гр. П., бул. "В. Л." № 212 с партиден № М 1605105, за който имот е подало декларация по чл. 14 и чл. 17 ЗМДТ. Спори се по дължимостта на установените с АУЗД задължения за такса битови отпадъци, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. за услугите:

• Сметосъбиране и сметоизвозване, в размер на 6 066,28 лева;

• Обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 4 044,18 лева.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че административният орган е определил правилно размера на дължимите такси, а възраженията на задълженото лице за недължимост на същите поради неизползване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. Тези изводи на административния съд се споделят от настоящата касационна инстанция като логически обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон.

Нормата на чл. 62 ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от закона са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО.

Основните възражения на задълженото лице по отношение на определените задължения за такса битови отпадъци са, че същите не се дължат тъй като дружеството е подало заявление за отказ от предоставяне на услугите от страна на О. П. по сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези по обезвреждане и/или депониране на отпадък.

Настоящата инстанция смята, че подаденото заявление няма характер на декларацията, с подаването на която в законоустановения срок, да са налице условията, в които не се събира ТБО, предвидени в чл. 71 ЗМДТ. В т. 1 от същата норма е посочен отрицателният факт, който трябва да бъде покрит, за да не се дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване, а именно: имотът да не се ползва през цялата година и да е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Видно от преписката декларация по чл. 19в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НОАМТЦУТОП за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване поради неползване на имота за 2016 г. не е подавана от дружеството, което препятства освобождаването на задълженото лице от определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване.

По отношение на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци също е дължима, тъй като е безспорно доказано, че са налице функциониращи депа за О. П.. Следва да бъде посочено, че освобождаване от плащане на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, е налице единствено когато няма такива. Съдът е мотивирал съждението си с посочване, че О. П. притежава комплексно разрешително за оператор на депо за неопасни отпадъци с. Ц., а също така е собственик на "Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ" с. Ш., за което също има комплексно разрешително.

Видно от писмо, изходящо от Директора на ОП"Чистота" гр. П., за периода от 01.01.2016 г. до 04.02.2016 г. касателно процесния имот на жалбоподателя са били предоставени 2 броя контейнери, като на 11.02.2016 г. охраната на дружеството отказва достъп на сметовозния автомобил до контейнерите и от същата дата - 11.02.2016 г. на адреса на дружеството до вх...да на "Мебелор"ООД има поставени контейнери, които се обслужват ежедневно. Недоказани са останали обаче и тези твърдения на "Мебелор" ООД за неизползване на поставени пред имота съдове за отпадъци.

Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация и е отхвърлил жалбата на "Мебелор" ООД като неоснователна, Административен съд - П. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба. Неоснователни се явяват всички възражения на касатора, а досежно искането за произнасяне по противоречието на дадени норми от ЗМДТ с Конституцията на РБ, настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе.

Решението като правилно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на О. П. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 625 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,