Решение № 2129 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2020 г.

Решение № 2129 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК – Сливен против решение № 178 от 26.08.2020 г., постановено по адм. д. № 169/2020 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – К. Кънев, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на Община Сливен не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен отменя заповед № ДК-11-Сл-5/27.03.2020 г. на началника на РДНСК – Сливен, с която е отменено разрешение за строеж № 77/11.03.2020 г. на главния архитект на Община Сливен за строеж "Покрито паркомясто и склад за инвентар – пристройка към съществуваща нежилищна сграда" в УПИ І-365, кв. 76 по плана на кв. "Речица", гр. Сливен, ведно с одобрения инвестиционен проект. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът излага съображения, че съществуващата в имота сграда е построена въз основа на виза за проектиране и разрешение за строеж. Същата представлява допълващо застрояване и реализирането й с констатираните несъществени отклонения не променя статута й на такава. Допуснатите отклонения са несъществени по смисъла на чл. 154, ал. 3 ЗУТ и не е налице незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 - 6 ЗУТ. Отмененото разрешение за строеж е издадено в съответствие със законовите изисквания и с предвиденото застрояване не са нарушени устройствените показатели за имота. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че построената сграда в имота е строеж на допълващото застрояване, което е установено от събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена отстраните. Установено е, че сградата е построена въз основа на издадена виза за проектиране и разрешение за строеж, като са налице отклонения, които не са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 3 ЗУТ. Факта, че не е изготвена екзекутивна документация съобразно чл. 175, ал. 1 ЗУТ не обосновава незаконност на сградата, тъй като това не се обхваща от хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 - 6 ЗУТ. Противно на твърдяното в касационната жалба в оспорената заповед е прието, че разрешението за строеж на стопанската постройка не касае съществуващата едноетажна жилищна сграда, за която към преписката не са представени строителни документи доказващи нейната законност, поради което разрешение за строеж не следва да се издава съобразно забраната по чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Следователно в оспорения административен акт е прието, че е налице незаконен строеж. Тази констатация е опровергана от събраните по делото доказателства, като по несъмнен начин е установено, че съществуващата сграда е построена въз основа на издадени строителни книжа и с несъществени отклонения от тях, което не обосновава нейната нищожност. Освен това не е установено съществуващата сграда да е незаконен строеж и да е разпоредено премахването й по предвидения за това в закона ред, като извън правомощията на главния архитект е да прави фактически установявания и съответно да постановява заповеди, с които да установява извършено незаконно строителство. Предвид категорията на строежа това е и извън правомощията на РДНСК. Установено е, че одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж са в съответствие с изискванията на закона като не се надвишени и устройствените показатели за имота с разрешеното строителство. Ето защо като отменя оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи за материална незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди РДНСК – Сливен да заплати на К. Кънев сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение,