Решение № 15719 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8834/2020 г.

Решение № 15719 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8834/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Национална полиция" /ГДНП/ против решение № 262 от 29.06.2020 г., постановено по адм. дело № 192/2020 г. по описа на Административен съд Перник, с което ГДНП е осъдена да заплати на С. Ненкова обезщетение в размер на 300 лв за причинените й имуществени вреди във връзка с направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на електронен фиш серия К № 1152595 от 20.07.2015 г., издаден от ГДНП. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискана отмяната му и отхвърляне на иска по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – С. Ненкова чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Решението на АС - Перник е постановено при липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила, в резултат на изяснена фактическа обстановка, но е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон досежно присъдения размер на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че в процесния случай е изпълнен фактическият състав за реализиране на отговорността на ответника по отношение претендираните имуществени вреди. Както е посочено в съдебното решение и съгласно приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Както и касационният жалбоподател е посочил, производството по обжалване на електронен фиш не се отличава с правна и фактическа сложност. В проведеното съдебно производство в случая е осъществено процесуално представителство в едно съдебно заседание. Когато по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-нисък от платения в административно-наказателния процес, той не упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконосъобразния електронен фиш и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 7 вр. чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. В конкретния случай, наложеното с електронен фиш наказание глоба е в нисък размер, а делото е с минимална фактическа и правна сложност - проведено е едно съдебно заседание, приключило за 5 минути, в което са приети писмените доказателства и са изслушани страните. Електронният фиш е отменен поради изтекла давност. Не е без значение и обстоятелството, че във връзка с отменени от съда електронни фишове на С. Ненкова са заведени в съда 22 еднотипни дела за обезщетение. Страните по договорите за правна защита и съдействие естествено са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения, независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и независимо от това, дали той е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата. Адвокатският труд е от изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и целта на настоящото решение в никакъв случай не е той да бъде омаловажен. Нито това основно положение обаче, нито свободната воля на страните може да се противопостави на лицето, спрямо което се реализира отговорността за разноски и отговорността на държавата за вреди - те не могат да бъдат основание за злоупотреба с право. При реализиране на тези отговорности, тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост. Тези критерии трябва да залегнат по подходящ и обоснован начин в съответна наредба на Висшия адвокатски съвет, както посочват и Върховния административен съд, и Съдът на Европейския съюз в цитираните по-горе решения. Това ще гарантира принципа на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена ГДНП да заплати на С. Ненкова обезщетение над 100 лв. за разликата до 300 лв. Пред първоинстанционния съд не е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, съгласно чл. 248 ГПК. Поради това и само с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, решението следва да бъде отменено и за присъдените разноски в размер над 160 лв за разликата до 310 лв. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 50 лв. На ответника по касация се дължат разноски съобразно представения списък и съразмерно на съответния материален интерес, Поради това касаторът следва да заплати съдебни разноски за тази инстанция в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,