Решение № 10219 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4272/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) срещу Решение № 1265/11.02.2026г. на Административен съд Бургас (АС-Бургас), постановено по адм. дело № 2065/2025г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 3286з-3986 от 02.10.2025г., издадена от директора на ГДНП, с която е отказано на С. М. П. от гр. Бургас снемането на полицейска регистрация № [номер]/05.03.2003 г. по описа на РУ-Приморско, ОДМВР-Бургас; преписката е върната на административния орган за произнасяне с мотивиран акт при спазване на дадените от съда указанията по прилагане и тълкуване на закона; Главна дирекция „Национална полиция“ е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложените съображения по същество се свеждат до това, че заповедта е мотивирана, полицейската регистрация е бил необходима за предотвратяване и разкриване на престъпления, защита на националните интереси и опазване на обществения ред. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата на С. П. срещу Заповед № 3286з-3986 от 02.10.2025г. Претендира разноски по делото. Представя писмена защита и списък на разноските. Касаторът се представлява от гл. юрк. Маркова. Ответника по касация – С. М. П., в депозиран писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. По същество твърденията са, че липсват ясни мотиви в отменения административен акт, защо е необходимо поддържането на вече направената полицейска регистрация, както и че не е направена преценка на характеристиките и личността на регистрираното лице. Моли за отхвърляне на касационната жалба и претендира разноски по делото. Ответникът по касация се представлява от адв. Хаджиев. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че С. М. П. имал извършена полицейска регистрация с № [номер] от 05.03.2003г. във връзка с привличането му като обвиняем за деяние по чл. 195 от НК по досъдебно производство /ДП/ 17/2003г. на РУ-Приморско – ОДМВР Бургас, вх. № 82/2003г. на ТО Царево – РП Бургас. Установено е още, че е било образувано НОХД № 35/2003 г. по описа на PC Царево, приключило с протоколно определение № 3 от 09.02.2004 г., постановено по НОХД № 35/2003 г., влязло в сила на 09.02.2004 г., PC Царево, с което се одобрява постигнатото споразумение между РП Бургас и пълномощника на С. М. П., съгласно което същият се признава за виновен. За извършеното престъпление и на основание, чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.2 от НК, на С. М. П. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага с изпитателен срок от 4 (четири) години. С. М. П. е реабилитиран по НОХД № 35/2003 г. на PC Царево. С молба с вх.№ 251005/44/04.04.2025 г. П. поискал да бъде издадена заповед за снемане на полицейската регистрация и заличаване на личните данни, обработвани в информационните фондове на МВР по реда на чл. 28 от ЗМВР. Към молбата са приложени дипломи за завършено висше образование, удостоверения за завършени курсове и препоръки от работодатели. По повод заявлението били извършени проверки в автоматизираните системи на МВР, където били установени 16 бр. заявителски материали, сочещи П. за „извършител“ за периода от 1999г. до 2003г., задържане на лице - уличен от 2003г. и задържане от полицейски орган от 2023г. изготвено било Предложение № 251р-26679/29.05.2025 г. със заключение да бъде направен отказ за снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя. Административният орган изцяло възприел установените от проверката факти и изводи и отказал снемането на полицейска регистрация № [номер] от 05.03.2003 г. по описа на РУ-Приморско, ОДМВР Бургас, извършена на С. М. П.. Като мотиви административния орган посочил, че П. има профил на извършител на множество престъпления от общ характер, за които срещу него са били образувани и водени досъдебни производства, както и че е задържан от полицейски органи. Според административния орган е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Позовавайки се на това, че прекратяване на делото при сключване на споразумение, не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР, включително при реабилитация органът е постановил оспорения отказ. За да отмени оспорения административен акт АС-Бургас е приел, че в нарушение на процесуалните правила административният орган не е събрал всички относими доказателства въз основа на които да обоснове извода, че полицейската регистрация на С. П. е необходима и осъществява целите, за която е направена. Решаващият съд е приел, че административният орган е провел административното производство в противоречие със задължителното тълкуване, изразено в мотивите на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС. В тази връзка АС Бургас е изложи съображения, че директорът на ГДНП не е извършил необходимата проверка и бланкетно е посочил, че данните по отношение на жалбоподателя са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, без да е посочил по какъв начин това касае конкретния случай. Не били изложени мотиви дали за целите за защита националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Според съда административният орган не е коментирал и личностното развитие на П. от 2003 г., когато е извършено престъплението до датата на заявлението и произнасянето по него. Настоящият касационен състав намира, че АС Бургас е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като такова конкретно не се и сочи от касатора, проявил е процесуална активност като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Доводът, че решението е необосновано е неоснователен. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР административният орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. В светлината на Решение по дело С-118/2022 г. на СЕС и Директива (ЕС) 2016/680, административният орган следва да прави конкретна преценка, във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация, за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, извършило ли е лицето ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява ли по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. Отказа си за снемане на полицейската регистрация директорът на ГДНП е мотивирал с липса на предпоставки по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, наличие на минало осъждане на П. и справка за множество заявителски материали срещу него. Формирал е извод за необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени въз основа Предложение № 251р-26679/29.05.2025 г. Липсата обаче на конкретно обсъждане на по-широк кръг от данни, свързани с личността на лицето включващи естеството и тежестта на престъплението, за което то е осъдено с влязла в сила присъда, контекстът, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото, правят административният акт необоснован и несъответен на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т.67 вр. т.62 и т.69 от решението по дело С-118/2022 г. на СЕС, ECLI: EU: C: 2024: 97), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо. В обобщение, административният орган не е доказал необходимостта от поддържането на полицейска регистрация на С. П.. Не е обсъден въпросът относно изминалия период от време от момента на извършване на полицейската регистрация, как цитираните заявителските материали се съотнасят към присъда по НОХД № 35/2003 г. по описа на РС Царево, а полицейското задържане от 2023г. се към личността на П.. В заповедта лисват каквито и да е данни защо е задържането през 2023 г. и отказът на органа не е обоснован с това задържане. Предвид горните съображения и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касацията се следват разноски, ако бяха доказани. Такава претенция е формулирана в отговора на касационната жалба, но доказателства за реално направени разноски не са представени по касационното дело, поради което такива за касационното производство не следва да се присъждат. Липсва и представен списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение