Решение № 16623 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11064/2013 г.

Решение № 16623 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11064/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на АГИО Цигарен фабрикен Н. В., чрез процесуалните му представители адвокат Юлиян Върбанов, адвокат Александър Коджабашев и адвокат Николай Дунчев, срещу решение № 4115/19.06.2013 г. по адм. д. № 9/2013 г. на Административен съд - София-град (АССГ). Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна - Патентно ведомство на Република България не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни Благой Димитров Бонев и Ана Стоянова Цанкова - чрез процесуалния си представител адвокат Николай Колев, са подали отговор на касационната жалба, като молят съда да остави решението в сила, допълнително са представени и писмени бележки. Не се претендират разноски. Върховна административна прокуратура, представлявана от прокурор Валентина Драганова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение в производство по чл. 145 - 178 АПК АССГ е отхвърлил жалбата на АГИО Цигарен фабрикен Н. В срещу решение № 249/10.09.2012 г. на Председателя на Патентно ведомство, в частта му, с която е отхвърлено искането на касатора за отмяна на регистрацията на марка с рег. No 51081 Balmoral за стоки от клас 34 "цигари". Първоинстанционният съд е приел, че марката е използвана реално от своите притежатели, поради което не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) за отмяна на регистрацията. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с лишаване от право на защита в производството, тъй като допуснатата по искане на процесуалните представители на касатора пред АССГ техническа експертиза е изслушана без тяхно участие в съдебното заседание и незаконосъобразно съдът не е отменил хода по същество по подадената молба от 12.06.2013 г. Касаторът не отрича обстоятелството, че неявяването на негови представители в съдебно заседание се дължи на грешка от тяхна страна - явяване в по-късен час от този, в който е било определено за разглеждане делото. Видно от извършената служебна проверка, решаващият съд е установил, че както в 10 часа (за който час адв. Дунчев твърди, че е считал, че е определено заседанието), така и до приключване на заседанията на състава по всички дела за самия ден в 13.12 часа, процесуален представил на АГИО Цигарен фабрикен Н. В. не се е явил в залата. Техническата грешка за часа на заседанието, допусната от адв. Дунчев, не е основание за отмяна на хода по същество. Освен това, тъй като експертизата е била своевременно получена, то адв. Дунчев е разполагал с правната възможност писмено и преди съдебното заседание да изложи аргументите си защо счита, че заключението е необосновано и да поиска разширена тройна експертиза или ново заключение от друг експерт, които да отговорят на същите въпроси. Тази възможност също не е използвана. Неоснователно е и твърдението, че АССГ не е изложил мотиви защо счита заключението, прието по делото и неоспорено от страните, за обосновано, поради което и е кредитирано. Видно от стр. 4, абзац 2 от оспорваното първоинстанционно решение, съдът е изложил мотиви в тази посока. Решението е съобразено с материалноправните разпоредби. С решение № 249/10.09.2012 г. на Председателя на Патентно ведомство е отхвърлено искането на касатора за отмяна на регистрацията на марка с рег. No 51081 Balmoral, поради твърдение, че марката не се ползва реално в продължение на повече от 5 години, което е основание по чл. 19, ал. 1 ЗМГО за да се заличи регистрацията. Съпритежателите на марка - заинтересованите страни са възразили в производството и са ангажирали доказателства за използването на марката - митнически декларации, копие от лицензия, фактури, по които получатели са "Вента Инвест" и "Трейн Лондон", на които притежателите на марката са предоставили изключителна лицензия. Една от фактурите е с получател "Слънце Стара Загора Табак" АД, а в митническите декларации като изпращач е посочено "София БТ" АД. Релевантен период от пет години преди датата на подаване на искането е този от 24.01.2006 г. до 24.01.2011 г. Твърди се също, че документираните количества доказват еднократно използване на марката с цел опитване на пазара или с рекламна цел, но не реално използване и присъствие на пазара. Липсва законово регламентиране за това кога по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗМГО използването е реално, както и според вида и предмета на обекта на съответната марка какви са минималните количества, които да са произведени и продадени, за да се приеме, че реално използване не е осъществено. Както е посочено и в заключението на вещото лице, преценката относно мащабите на дейността на един субект винаги е субективна. Определени марки реализират огромни обеми, а други - поради тяхната специфика - имат ограничен кръг клиенти. По-ограниченото количество само по себе си не представлява липса на реално използване. В касационната жалба (стр. 5, абзац 8) изрично е записано, че се оспорва съдържанието на приетите по делото доказателства, чрез които се установява използването на атакуваната марка. Подобно оспорване обаче би могло да се реализира единствено и само по реда на чл. 193 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК - в първото по делото заседание през първоинстанционния съд, което обаче не е направено. Процесуалното бездействие от страна на жалбоподателя само по себе си не може да мотивира касационната му жалба. От друга страна в жалбата е изтъкнато, че е съставен Проучвателен доклад относно реалното използване на марката и пазарното й присъствие, но този доклад не е представен като доказателство по делото, за да може евентуално да бъде направен сравнителен анализ на данните от него с тези от приетото заключение на вещото лице. В жалбата са изложени като аргументи различни статистически данни, за които също не са представени доказателства. В тежест на касационния жалбоподател е да подкрепи жалбата си с доказателствата, на които тя се основава. В касационната жалба са изложени и аргументи (стр. 6, т. 4 и т. 5) относно незаконосъобразността на оспорвания административен акт, които настоящият състав на ВАС не следва да обсъжда, тъй като на контрол пред него подлежи първоинстанционното решение. Правилен и законосъобразен е изводът на пъровинстанционния съд и относно това, че отношенията между притежателя на марката и третите лица - притежатели на изключителна лицензия, са неотносими към реалното й използване като краен резултат, което в случая е установено, независимо от количествата на произведените и продадени цигари. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,