Решение № 1815 от 16.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Анави от гр. София, подадена чрез адв. Стратиева срещу Решение 2957/03.05.2022 г. по адм. дело 6497/2017 г. на Административен съд - София- град (АС София град/ АССГ). В жалбата се излагат аргументи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се уважи предявения иск в пълен размер. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - Българска народна банка (БНБ) в писмен отговор, подаден чрез гл. юрк. Драгинова и ст. юрк. Савчева моли да се остави без уважение подадената касационна жалба, като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез адв. Стратиева поддържа касационната жалба и оспорва писмения отговор на БНБ. Ответникът, в съдебно заседание чрез юрк. Савчева моли да се потвърди първоинстанционното решение. Подробни съображения в подкрепа на това искане са развити в представената писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Посочва, че съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Според него съдебното решение е неправилно, като следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което БНБ бъде осъдена да заплати обезщетение за периода на забава - от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си, до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. В останалата част извън посочения период предявеният иск, следва да бъде отхвърлен. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е бил сезиран с искова молба на Е. Анави от гр. София срещу Българска народна банка, като иска съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 9 009,58 лв., за обезщетение за забавено плащане на гарантираните депозити в КТБ, представляващо размера на законната лихва за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. и върху гарантирания размер на депозитите на общо в размер на 190 232,88 лева, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното ѝ плащане. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил иска на Е. Анави срещу БНБ за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лева 9 009,58 лева. Според решаващият съд видно от доказателствата по делото е установено, че между ищецът Е. Анави като депозант и КТБ е сключен Договор за преференциален безсрочен депозит 15885 от 05.07.2006г., сключен между ищеца и банката, с предмет откриването на банкова сметка в лева за неопределен срок, по която депозантът депозира парични суми, като банката олихвява депозираната сума по текущ годишен лихвен процент в зависимост от размера на депозираната сума, като банката олихвява и изплаща лихва еднократно в края на всяка календарна година, но при условие, че депозираната сума е престояла по сметката за определен срок от сключването на договора, размерът на лихвата се изчислява въз основа на реалния брой дни, за който депозираната сума е престояла по депозитната сметка, начислената лихва се прибавя към авоара по сметката. Ищецът Е. Анави, в качеството на потребител, е сключил с КТБ на 30.07.2010 г. Рамков договор за платежни услуги. Видно от чл. 1 от Рамковия договор, същият урежда бъдещото изпълнение на платежни операции, разрешени от ищеца в качеството му на потребител по договора, както и задълженията и условията за водене от банката на платежни сметки, открити по искане на потребителя. Въз основа на рамковия договор, между същите страни е сключен Анекс 63365 от 30.07.2010 г. за откриване на банкова сметка в евро за съхранение на пари при условията на преференциален безсрочен депозит. Приел за безспорно, че на 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с влязло в сила Решение 73 Управителния съвет на БНБ поставя КТБ под особен надзор. На 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия. На 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. На 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на вземанията започва изплащане на същите, като гарантираният депозит е в размер от 196 000 лв. На 06.11.2014 г., с Решение 138, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, във връзка с чл. 62, буква а и чл. 63, буква в от Регламент (ЕС) 575/2013, чл. 103, ал. 2, т. 25, чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 1 3 от ЗКИ, УС на БНБ отнема издадения лиценз за извършване на банкова дейност на КТБ. Счел, че БНБ се е съобразила с общностното право, конкретизирано от националния законодател в рамките на предоставената от Директивата възможност за свободна преценка, като е издала Решение 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност. Според решаващият съд, с процесиите решения УС на БНБ, като не е предоставила достъп до депозита на ищеца в КТБ, не е засегнала правото на собственост на ищеца по чл.17 от Хартата за основните права на ЕС, тъй като вземането му в първоначалния размер е нараснало и е получил доход. Съдът още твърди, че ищецът не е доказал претърпяна вреда във вид на пропусната полза поради невъзможността да получи доходи от гарантирания размер на депозита си през исковия период, и на основание незаконосъобразното бездействие на УС на БНБ да установи неналичност на депозитите на вложителите в КТБ, поради което от 30.06.2014 г. и до 04.12.2014 г., ищецът е търпял вреди в размер на законната лихва върху паричното задължение за гарантирания размер на депозита му - общо в размер на 190 232,88 лева - в размер на 8 374,16 лв. размер на законната лихва, претендирана като вреди. Според приетото от съда не се доказала и причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие на БНБ и настъпилата вреда. Всичко изложено обуславяло извод, че заявените от ищеца правни основания, изведени от правото на ЕС изключват отговорността на българската държава, на БНБ и нейните органи за вреди, претърпени от ищеца в качеството му на вложител в КТБ АД в несъстоятелност. Според съдът всичко това сочело, че не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и претенцията на лицето била приета за необоснована и недоказана. В заключение, съдът е намерил, че предявената искова молба е изцяло неоснователна и като такава същата е била отхвърлена. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на фактическо бездействия на ответника да установи наличието на неналични депозити в КТБ, довело до закъснение в изплащането на депозитите от страна на Фонда за гарантиране влоговете в банките. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 ЗОДОВ. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковата претенция е неоснователна и недоказана. Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. Може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на правния субект. Вследствие на вредоносното събитие той обеднява, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от незаконосъобразния акт, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива имуществени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната дейност са налице. Приложимият ред за искове за обезщетяване на вреди, причинени на граждани или юридически лица от нарушения на правото на ЕС следва да се разглеждат по реда на АПК, чл. 2в ЗОДОВ. По отношение на процесуалното изискване на чл. 204, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за предварителна отмяна на акта, от който се претендират вреди, обоснован е направения от съда извод, че от т. 143 и т. 146 от решението на СЕС по дело С-571/16 следва, че макар само по себе си това изискване да не противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна. От разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е "компетентният орган", който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Изискваният от Директива 94/19/ЕО, 5 дневен срок за преценка на нейното финансово състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити, е въведено като изискване в срок от 5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза, т. е. актът по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лиценза на кредитната институция. По делото безспорно се установява, че след като БНБ е била уведомена от КТБ за финансовите затруднения и проблемите с ликвидността, БНБ е взела решение и е поставила КТБ под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност и е постановила спиране на всички операции и плащания. Така, въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по-дълъг период, БНБ не е направила установяването в императивния 5 дневен срок по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, което е щяло да задейства компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19 (в този смисъл т. 95 от заключението на ген. адвокат Kokott и т. 115 от решението по С-571/16). Настоящата касационна инстанция не споделя и изводите на АССГ за липса на причинно-следствена връзка. Предвид императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, в контекста на съображение 9 от Директива 94/19/ЕО изискващо схемите за гарантиране на депозити да се намесят веднага след като депозитите са станали неналични, то липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно-следствената връзка с претърпените в следствие на това нарушение вреди. Фондът не разполага със самостоятелност при определяне на началната дата на изплащане на гарантираните депозити. Действията, които ФГВБ следва да предприеме и конкретно задължението му да започне изплащане на гарантираните депозити, са пряко обусловени от решението на БНБ, с което депозитите се обявяват за неналични. Именно след постановяване на решението на БНБ за обявяване на депозитите за неналични, за Фонда възниква парично задължение към всеки от вложителите до размера на гарантираните депозити. Постановявайки изискуемото от Директива 94/19/ЕО решение на по-късна дата, БНБ е станала причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ, т.е. следва заключение, че БНБ е причина за забава на изпълнението на паричното задължение към ищеца, което недвусмислено обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди. След като забавеното изпълнение на паричното задължение към ищеца е следствие от извършеното от БНБ нарушение на чл. 1, пар. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, това е и основанието за приложението на чл. 86 от ЗЗД. Налице извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити. За извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение от 5 624, 60 лв. само за периода на забава от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си, до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. За този период безспорно е налице и причинно-следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди. В случая е налице доказана причинена имуществена вреда, която е пряка последица от бездействия на БНБ, поради което следва извод за частична основателност на претенцията за имуществени вреди. Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на КТБ по иска, с който се претендира обезщетение. След като е приел друго, АССГ е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде частично отменен, при което настоящата инстанция с оглед наличните по делото доказателства и тяхната обхватност и връзка следва да реши спора по същество - чл. 222, ал. 1 АПК. Претенцията е частично основателна. При определяне на размера на присъденото обезщетение настоящият съдебен състав намира, че иска, който е предявен следва да се уважи частично, в размер от 5 624, 60 лева. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 5 624, 60 лева, а съдебното решение, с което искът за разликата над 5 624, 60 лв. до 9 009,58 лв., следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения, касационната жалба е частично основателна. Обоснован е извода на съда, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай. Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство при отхвърляне на иска му. Правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство. При този изход на делото и основателността на касационната претенция на касатора следва да бъдат заплатени направените разноски за двете инстанции в претендирания размер от 870 лева, доколкото адвокатското възнаграждение е определено съобразно минимума по чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,