Решение № 471 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8451/2013 г.

ВАСVII отделение14.01.2014 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2648/19.04.2013 г., постановено по адм. дело N 6582/2012 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Патентното ведомство на Република България и Айробот Корпорейшън, търговско дружество учредено и съществуващо според законите на САЩ ДА ЗАПЛАТЯТ на "Химекс" ЕООД направените по делото разноски в размер на 1200,00 (хиляда и двеста)лева адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 471 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8451/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Патентното ведомство на Република България подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Божилова и Айробот Корпорейшън, търговско дружество учредено и съществуващо според законите на САЩ, чрез неговия процесуален представител адв. Руев против Решение № 2648/19.04.2013 г., постановено по адм. дело N 6582/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 72/23.03.2012 г. на Председателя на ПВ, в частта, с която е заличена регистрацията на марка с рег. № 75057 www. irobot. bg - комбинирана, с притежател "Химекс" ЕООД, за услугите от клас 35 от Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки - "представяне на стоки с цел продажба чрез интернет в уеб страници; интернет търговия със стоки за бита и по-специално електродомакински уреди; подреждане на стоки в интернет, за да могат потребителите да ги закупят по удобен за тях начин; представяне на стоки с цел продажба на дребно; представяне на стоки, представяне на стоки на дребно с цел продажба чрез комуникационни средства; он-лайн представяне в интернет на каталози на стоки, предназначени за продажба". Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспореното решение на ПВ бъде отхвърлена. Ответникът - "Химекс" ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбите за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил като незаконосъобразно Решение № 72/23.03.2012 г. на Председателя на ПВ, в частта, с която е заличена регистрацията на марка с рег. № 75057 www. irobot. bg - комбинирана, с притежател "Химекс" ЕООД, за услугите от клас 35 от Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки - "представяне на стоки с цел продажба чрез интернет в уеб страници; интернет търговия със стоки за бита и по-специално електродомакински уреди; подреждане на стоки в интернет, за да могат потребителите да ги закупят по удобен за тях начин; представяне на стоки с цел продажба на дребно; представяне на стоки, представяне на стоки на дребно с цел продажба чрез комуникационни средства; он-лайн представяне в интернет на каталози на стоки, предназначени за продажба". За да постанови този резултат съдът е приел, че между стоките от клас 7 и клас 9 МКСУ за които е регистрирана по-ранната марка и услугите от клас 35 МКСУ не съществува непосредствена връзка, която да създаде у потребителя погрешна представа, че стоките и услугите са на едно и също или на свързани лица. Предлагането по интернет на стоките от класове 7 и 9, за които е регистрирана по-ранната марка е само един от възможните способи за реализацията им. От друга страна услугите от клас 35, за които е регистрирана процесната марка предполагат представяне чрез интернет с цел продажба на стоки от всякакъв вид, включително, но не само и на стоки за бита и електродомакински уреди, в която категория могат да се причислят автоматичните машини за поддържане на интериора на домакинства и търговски сгради. Предвид на това не може да се приеме, че релевантният кръг от потребители (действителни и потенциални) на процесните стоки от класове 7 и 9 и този на услугите от клас 35 е един и същи, респективно, че е налице ясно проследима връзка между тези стоки и услуги. Дори да се приеме, че е налице елемент на сходство между сравняваните стоки и услуги, той е толкова несъществен, че на практика е невъзможно да създаде у потребителя погрешна представа за производителя или търговеца на тези стоки и услуги. Крайният извод на съда е, че административният акт в оспорената му част е незаконосъобразен. Настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и споделя изводите на първоинстанционният съд. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), с мотива, че процесната марка е визуално, смислово и фонетично сходна на по-ранният знак "IROBOT" с рег. № 004395299 и част от услугите от клас 35 МКСУ, за които е регистрирана марката www. irobot. bg са сходни на стоките от класове 7 и 9 МКСУ на по-ранната марка, тъй като мястото им на пазарна реализация и използваните канали на разпространение са едни и същи и в момента на покупката ще се възприемат от потребителите едновременно, при което съществува вероятност от объркване, като се създаде погрешна представа относно произхода на стоките и услугите. В чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО е предвидено, че регистрацията на марка се заличава по искане на заинтересуваното лице, когато е регистрирана в противоречие с чл. 12, т. 2 на ал. 1 от цитираната правна норма съдържа три предпоставки за заличаване на регистрирана вече търговска марка: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между тази марка и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. За да бъде заличена марка в обсъжданата законова хипотеза - чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е необходимо да се осъществят кумулативно следните елементи на фактическия състав: 1) в полза на заявителя да съществува право върху марка, по-ранна от атакуваната; 2) да е налице идентичност/сходство с по-ранна марка и оспорената марка и техните стоки или услуги; 3) това сходство да води до съществуване на вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване с по-ранната марка. Съдът, като е установил, че марката на жалбоподателя е по-ранна и не е налице идентичност на регистрираните от страните стоки и услуги, в резултат на направения сравнителен анализ на двете марки правилно е счел, че не се установява сходство между предлаганите от тях стоки в степен, която да доведе до съществуване на вероятност за объркване на потребителите. Изводът за липса на такова сходството между стоките и услугите, които страните предлагат е направен въз основа на преценка на общото впечатление, което създават, след сравнение на стоките, които предлагат, начина им на представяне и предлагане и релевантният кръг от потребители. Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извод за липса на предпоставките, визирани в чл. чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО. Изложените от касационните жалбоподатели доводи са неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че обжалваното решение е съобразено с разпоредбите на материалния закон, постановено е при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника средва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1200,00 лева адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

3