Решение № 827 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5164/2010 г.

Решение № 827 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5164/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Раздел I на Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Евгения - Генка Георгиева Стехова от гр. Хисар, ул. "Лиляна Димитрова" № 1, съдебен адрес гр. София, ул. "Княз Борис I" № 100, адвокатска кантора "Шопова - Лионтис и Пейчев" срещу Решение № 06-00-185 от 4.03.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, с което й е отказано признаване на висше образование по специалността "Психология" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Искането е решението да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, съдържащи се в чл. 10, ал. 1, т. 2; чл. 11, ал. 2; чл. 12, ал. 2 и чл. 13 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища /Наредбата/, и чл. III. 5 Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион № 165, подписана в Лисабон на 11.04.1997 г. С оглед представеното копие от диплома жалбоподателката твърди допуснато нарушение на нормите на сключените от РБългария международни договори. Висшето образование по спорната диплома следва да бъде признато на основание разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, включително, при съобразяване с Лисабонската конвенция, която задължава всяка ратифицирала я страна да прилага разпоредбите й и да се съобразява с тях при прилагане на вътрешните нормативни актове, в случай, че последните й противоречат. Съгласно основния принцип, залегнал в чл. III, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 на Лисабонската конвенция, притежателите на квалификации, издадени в една от сраните, при искане, направено пред подходящ орган, имат право на съответен достъп до оценяване на тези квалификации и всяка страна се задължава да вземе необходимите мерки за оценяването на молбата за признаване на квалификация единствено въз основа на добитите знания и умения. При наличие на достатъчно адекватна и ясна информация от значение за исканото признаване на процесната диплома, при проведената административна процедура не е изпълнен основния етап за признаване на квалификацията за висше образование на база придобитите знания и умения чрез сравняване на данните от дипломата и другите представени документи с държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България. Ответната страна Министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, преценявайки оспорения акт с оглед заявените основания и служебно, съобразно разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С Решение 06-00-185 от 4.03.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката на жалбоподателката Евгения - Генка Георгиева Стехова е отказано признаване на висше образование по специалността "Психология" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Правното основание за отказа е разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата във връзка с § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование и чл. 2 от посочената Наредба. Фактическите основания са декларираното от заявителката обстоятелство, че обучението е проведено на територията на Република България, а не в страната, издала диплома за висше образование. Административният орган приема, че жалбоподателката се е обучавала в нарушение на § 4, ал. 1 от ВР на ЗВО, забраняващ на чуждестранните висши училища да разкриват свои поделения на територията на РБългария. Актът на министъра на образованието, младежта и науката възприема мотивите на Решението на Комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, взето по протокол № 74 от 21.01.2010 г., раздел IV, т. 4, постановено по заявлението на Евгения - Генка Георгиева Стехова № 94 ЕЕ/702 от 7.08.2008 г. за признаване на процесната диплома. По делото са приети като доказателства представените с административната преписка и с жалбата диплом за завършено средно образование на жалбоподателката, диплома за бакалавър DI № 004686 от 25.06.2008 г. на Киевския славистичен университет, приложение към дипломата, заявление № № 94 ЕЕ/702 от 7.08.2008 г. за признаване на процесната диплома, протокол № 74 от 21.01.2010 г. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 4 от Закона за висшето образование възлага на министъра на образованието, младежта и науката, в качеството му на държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование, да организира легализацията и признаването на дипломите на лицата, завършили в чужбина. В изпълнение на това правомощие, редът и условията за признаване на висшето образование на лица, завършили в чужбина са регламентирани в Наредбата за държавни изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, /Наредбата НДИППВОЗПОЧВУ/, приета с ПМС № 168 от 14.08.2000 г., обн. ДВ, бр. 69/22.08.2000 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата изчерпателно регламентира материалноправните основания за отказ да бъде признато висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, като в т. 3 (нова - ДВ, бр. 25 от 2009 г.) урежда хипотезата на отказ при установяване след извършване на проверка, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Проверката на автентичността на дипломата е предвидена като етап от процедурата по признаване на висшето образование в чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Оспореният акт, както и протоколите на Комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ/ не съдържат констатации за установена неистинност на процесната диплома, не са изложени съображения, обосноваващи приложението на т. 3 на ал. 1 на чл. 12 от Наредбата, поради което не е налице фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за отказ да се признае придобитото от жалбоподателката висше образование, което определя незаконосъобразността на отказа на посоченото основание. Не се установяват от събраните по делото доказателства нарушенията на § 4, ал. 1 ДР на ЗВО и чл. 2 от Наредбата, посочени като основания в обжалваното решение. Разпоредбата на § 4, ал. 1 ДР ЗВО забранява на чуждестранните висши училища да разкриват свои поделения на територията на Република България. Нормата на чл. 2 от Наредбата предоставя право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища на български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование. Фактическите основания, изложени в решението, според които обучението на Евгения - Генка Стехова е проведено на територията на Република България, не са установени в процеса. Тежестта за доказване на тези факти е за органа, който се позовава на тях. В административната преписка липсват данни за събиране на доказателства за установяване на начина, по който е било организирано и проведено обучението на жалбоподателката на територията на страната при дистанционна форма на обучение. Провеждането на дистанционна форма на обучение от чуждестранно висше училище не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение по смисъла на § 4, ал. 1 от ЗВО. Същностна характеристика на дистанционното обучение е обучаващият се и преподавателят да са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства. Обучаващият се в дистанционна форма на обучение може да се намира по време на обучението във всяка географска точка, и тази екстериториалност я отличава от традиционния начин на обучение. Ето защо придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, при което обучаващият се се намира на българска територия, не е нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР ЗВО. При условие, че според компетентния орган дистанционната форма на обучение се използва за заобикаляне на забраната, установена с § 4, ал. 1 от ДР ЗВО, като в действителност учебният процес се провежда под формата на класическо присъствено обучение на територията на страната, той е следвало да изиска от учебното заведение и от жалбоподателката да представят допълнителни доказателства за методите и организацията, при които е осъществено обучението и оценяването на студентите. Отсъствието на конкретни данни не позволява да се направи обоснован извод за допуснато нарушение на забраната на § 4, ал. 1 от ДР ЗВО от страна на Киевския славистичен университет, което да има за последица отказ да бъде призната издадената от него диплома. Не са налице доказателства, обосноваващи извод за допуснато нарушение на общата разпоредба на чл. 2 от Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ/. Неоснователни са оплакванията в жалбата, основани на твърдения за допуснати нарушения на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (№ 165), обнародвана ДВ, бр. 51 от 23.06.2000 г., доколкото нормите в Конвенцията имат за адресат държавата, като й вменяват задължението да вземе необходимите мерки за оценяване на молбата за признаване на квалификация. Предвид изложените съображения обжалваният отказ е постановен в нарушение на закона, което налага отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне след събиране на доказателства и установяване на начините и организацията на провеждане на учебния процес и оценяване на студентите, при които е осъществено обучението на жалбоподателката. При изследване наличието на изискванията за признаване на образованието в процедурата по чл. 10 от Наредбата, административният орган следва да се произнесе съответства ли придобитото от жалбоподателката висше образование в чуждестранно висше училище на националните норми и образователни изисквания и признае дипломата й, издадена от Киевския славистичен университет или постанови отказ, като съобрази и приложението на разпоредбата на § 12 ПЗР на ПМС № 150 от 26.07.2010 г. за изменение и допълнение на Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ/. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,