Решение № 1412 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2024 г.

С решение 1685 от 14.03.2024 г. постановено по адм. д. 8882/2022 г. по описа на Административен съд София-град е отменено решение 1040-21-722/23.09.2023 г., издадено от Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град, както и потвърдените с него разпореждане 212-00-7430-3/08.08.2020 г. на длъжностно лице по осигуряването за безработица, с което е изменено разпореждане 212-00-7430-2/09.02.2018 г. в частта за размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица /ПОБ/ и разпореждане 212-00-7430-4/10.08.2022 г., издадено от длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, с което е постановено да възстанови добросъвестно полученото ПОБ в размер на 2331 лв. и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски за първоинстанционното съдебно производство. Срещу решението е подадена касационна жалба от директор на ТП на НОИ София-град с оплакване, че са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Възведено е искане за отмяна на съдебния акт и да се постанови акт по същество, с който се отхвърли жалбата срещу административния акт. Има искане за присъждане на разноски, както и за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответник по касационната жалба, М. Г., чрез пълномощник оспорва основателността на касационната жалба и излага становище в приложен отговор и допълнение към него да се остави в сила решението на АССГ, както и да се присъдят разноски за това производство. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд София-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касационен жалбоподател пороци - материална незаконосъобразност и необоснованост, което обусловя наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Производството пред първоинстанционния съд е по повод жалба на М. Г. срещу решение 1040-21-722/23.09.2022 г., издадено от директор на териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град. С оспорваното решение е потвърдено 1. разпореждане 212-00-7430-3/08.08.2022 г. на длъжностно лице по осигуряването за безработица, с което според длъжностното лице по време на проверка във връзка с отпуснато ПОБ за период от 17.10.2017 г. до 16.10.2018 г. в размер на 28,12 лв. дневно, като размерът на обезщетението е изменен по жалба на ответницата на 37,08 лв. дневно с влязъл в сила административен акт. С потвърденото с обжалвания административен акт разпореждане, длъжностното лице по осигуряване за безработица, приема, че размерът на ПОБ от 37,08 лв. за периода е погрешно определен, вместо начално определения от 28,12 лв. и изменя разпореждане 212-00-7430-2/09.02.2018 г. 2. С разпореждане 212-00-7430-4/10.08.2022 г., издадено от длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО ответницата следва да възстанови на фондовете на ДОО сумата в размер на 2 331,00 лв., т. е да възстанови неоснователно изплатените в по-висок размер ПОБ. Не е спорно, че ответницата е възстановила тази сума доброволно, за което решаващият съд е изложил съображения по дължимостта й. По повод обжалване на двете разпореждания, касационен жалбоподател е постановил оспорвания пред първоинстанционния съд административен акт, с който е приел жалбата до него за неоснователна и потвърдил и двете разпореждания. Във връзка с образуваното пред АССГ производство по жалба на ответницата по касационната жалба, първоинстанционният съд приема, че определения дневен размер на ПОБ за периода от 17.10.2017 г. до 16.10.2018 г. от 37,08 лв. дневно е следствие от предходно развило се административно производство пред директора на ТП на НОИ София-град. Последният е постановил решение 1040-21-55 от 30.01.2018 г., с което по жалба на ответницата е отменено разпореждане 212-00-7430-1/19.12.2017 г. с определен дневен размер а обезщетение от 28,12 лв.; преписката е върната с указания към длъжностното лице по осигуряване за безработица да издаде разпореждане, съобразно по-висок осигурителен доход, определен със сумиране на възнаграждение, получавано като контрольор на търговско дружество. С разпореждане от 09.02.2018 г. е определено ПОБ от 37,08 лв. дневно. Както сочи първоинстанционният съд последното разпореждане е влязло в сила, сумата за ПОБ за периода е получена добросъвестно. Няма спор, че по отношение на осигурителя на ответницата Есвидо транс ООД за спорния период са издадени задължителни предписания 3Д-1-21-00880854/16.02.2021 г. за заличаване на данни от РОЛ по отношение на декларирани обстоятелства за М. Г., които са приети за законосъобразни. С решение 4372/02.07.2021 г. на Административен съд - София град по адм. д. 3461/2021 г., влязло в сила на 22.10.2021 г., жалбата на Есвидо транс ЕООД е отхвърлена в частта й срещу задължителни предписания 3Д-1-21-00880854/16.02.2021 г. В този смисъл, спорът между осигурителя и осигурителния орган /ТП на НОИ/ относно законосъобразността на издадените задължителни предписания е разрешен със сила на пресъдено нещо. Следва да се приеме за безспорно установено между страните, че за релевантния период от 01.01.2017 г. до 28.02.2017 г., от 01.06.2017 г. до 31.08.2017 г., относно изчисляване на размера на ПОБ, описан в задължителните предписания, през който М. Г. е била контрольор на търговското дружество, следвало да бъдат подадени коригиращи декларации обр. 1 с вид осигурен 14 (осигурено по без трудово правоотношение лице), вместо с код 01 по трудов договор и код 10 по договор за контрол. Това дава повод да се издаде разпореждане 212-00-7430-3/08.08.2022 г. на длъжностно лице по осигуряването за безработица, с което е изменено разпореждане 212-00-7430-2/09.02.2018 г. в частта относно размера на отпуснатото ПОБ по чл. 54а от КСО, като е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица 28,12 лв. Последвало е издаването на Разпореждане 212-00-7430-4/10.08.2022 г., с което е разпоредено ответницата да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 17.10.2017 г. до 16.10.2018 г. в размер на 2331 лв., т. е да възстанови неоснователно изплатените в по-висок размер ПОБ. По повод административно обжалване от ответницата по касационната жалба е постановено оспорваното пред АССГ решение. За да отмени решението на касационен жалбоподател, съдът е възпроизвел детайлно фактите по делото. Като правен извод, намира, че развилата се процедура по оспорване на издадените разпореждания е опорочена, тъй като всички приети от административния орган факти за изменение на издадено през 2018 г. разпореждане за ПОБ и следващите действия и административни актове, се обосновават от едни и същи фактически обстоятелства. Административният съд не приема да са налични нови обстоятелства доказателства и данни за изменение на влязъл в сила административен акт. Приетите като нови доказателства и данни, обстоятелства са станали и са били известни на административния орган още през 2018 г., когато по оспорване на разпореждането за отпускане на ПОБ, същият административен орган прави проверка на фактите, отменя разпореждането и дава указания, ПОБ да се определи в размер, който в настоящото производство намира за неправилно определен. От това, според административният съд е последвало необосновано издаване на разпореждането за изменение размера на ПОБ на 08.08.2022 г. С последното, административният орган обратно на прието от него в решение 1040-21-55/30.01.2018 г. неправилно определяне на размера на ПОБ с разпореждане 212-00-7430-1/19.12.2017 г. отрича фактическите и правните си изводи, но при едни и същи факти, пряко относими към правото на ответницата на ПОБ за сочените периоди. Изменение на обстоятелствата, административният орган извежда от развили се процедури по заличаване на данни и издадени, влезли в сила задължителни предписания по отношение на осигурител на ответницата. Не се спори, че по отношение на осигурителя на ответницата Есвидо транс ООД е извършена проверка от длъжностни лица на НОИ, като в административното производство са установени нарушения във връзка с подавани данни за осигурителни правоотношения по отношение на ответницата КП-5-21-00880725/16.02.2021 г. От влезлите в сила задължителни предписания, предмет и на съдебен контрол е установено, че за ответницата неправилно са подавани данни, като за лице осигурено за безработица от Есвидо транс ООД. Задължителните предписания са за корекция на вида на осигуряването, като е признато, че М. Г. следва да бъде осигурявана за периодите от 01.01.2017 г. до 28.02.2017 г. и от 01.06.2017 г. - 31.08.2017 г., като лице по без трудово правоотношение по чл. 5, ал.3, т. 5 от КСО и подлежи на задължително осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези обстоятелства, като описана хронология са отразени в обжалваното съдебно решение на АССГ. Административният съд приема, че осигурителния статус на ответницата е бил известен, фактите по отношение на нея, като лице, имащо право на ПОБ не са променени, а административният орган е могъл при проверка по жалбата й през 2018 г. да установи вида на осигуряването, определящо размера на обезщетението. Като краен извод приема, че не са налице нови данни и доказателства, а възведеното правно основание в потвърдените с обжалваното решение разпореждания били неправилни. На следващо място, но без да е засегнат въпроса в административното производство съдът обсъжда добросъвестна или недобросъвестна била ответницата по касационната жалба. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. В случая, през 2017 г. при преценка на правото на ПОБ по подаденото oт ответницата заявление вх. 212-00-7430/13.12.2017 г. данни за противоречива или липсваща информация или други несъответствия не са били установени и не е била извършена проверка при осигурителя, като с разпореждане от 19.12.2017 г. исканото ПОБ е отпуснато. При оспорването на разпореждането решаващият административен орган е установил, че към заявлението за отпускане на ПОБ е имало приложен договор за контрол, за който има подадени данни в РОЛ с по-висок размер на осигурителния доход и е отменил и върнал на длъжностното лице за преизчисляване на ПОБ с дохода, съобразно данните в РОЛ, като с разпореждане 212-00-7430-2/09.02.2018 г. ПОБ е определено в дневен размер 37,08 лв., считано от 17.10.2017 г. Няма спор, че ответницата добросъвестно е получила определеното за периода обезщетение в завишения размер. Административният съд е приел, че от тези действия и акт на административния орган обстоятелствата за отпускане на ПОБ са установени, фактите не се променят както по отношение длъжността, която е заемала ответницата в търговското дружество, така и размерът на обезщетението. Правилен е извода на първостепенният съд, че в тази посока промяна няма. Няма спор, относно действителността и достоверността на приложени по административната преписка договори за възлагане на контрол, имащи отношение към сочните периоди, както и че по отношение на тях административният орган е взел отношение в предходни административни и съдебни производства. Както правилно е отделил спорното от безспорното, съдът е определил предмет на спора - налице ли са нови данни и доказателства, при установен от административния орган през 2018 г. осигурителен статус на ответницата. Подробно са изложени факти и изводи на първоинстанционния съд за неправилно прието правно основание за издаване на потвърдените с оспорвания административен акт разпореждания 212-00-7430-3/08.08.2022 г. и 212-00-7430-4/10.08.2022 г. Касационен жалбоподател не обсъжда правно основание, по нормативно определените възможности по чл. 54ж, ал. 2 от КСО за да потвърди разпореждането от 8.08.2022 г. Не е ясно, задължителните предписания, сочени в това разпореждане като нови данни и доказателства ли се приемат; не е ясно дали ПОБ следва да се измени, като неправилно определено, при наложен от административния орган размер, съгласно решение 1040-21-55/30.01.2018 г., издадено от касационен жалбоподател. Ответницата по касационната жалба не е била страна в производството по издаване на задължителните предписания, развило се между неин осигурител и НОИ. В производството по определяне на нов размер на ПОБ, съобразно решението на директора на ТП на НОИ от 30.01.2018 г. в пределите на материалната си компетентност този административен орган е бил длъжен да направи цялостна проверка и при наличните доказателства, които не са се променили и не са възникнали нови към 2022 г. да прецени вида осигурен за ответницата. Следващо, решението от 30.01.2018 г. дава възможност, с издаването на ново разпореждане по реда на чл. 54а от КСО ответницата да получи добросъвестно, определеното й от администрацията ПОБ, като органът се мотивирал с доказани права за отпускане на ПОБ в по-висок размер. В потвърдените разпореждания 212-00-7430-3/08.08.2022 г. и 212-00-7430-4/10.08.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица идентично са описани фактите, които били установени при повторна преценка. В КСО няма правно основание повторна преценка; ако това е фактическо действие, следва да се обоснове със законовата му необходимост, а както е установено едни и същи факти, служат за издаване на диаметрално противоположни административни актове от един и същ административен орган. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че длъжностното лице по осигуряването за безработица не е контролен орган по см. на чл.107, ал.2 от КСО и няма контролни функции по см. на чл. 108 от КСО. Допълнително се посочва, че при преценка на правото на ПОБ се ползват данните от РОЛ, съгл. чл.54л от КСО, без да се извършва предварителен контрол, т.е. да се възлага извършване на проверка по разходите на ДОО при осигурителя за всяко подадено заявление за отпускане на ПОБ. В случая, предварителен контрол за отпускане на ПОБ не е провеждан и ответницата е отговаряла на изискванията да й се отпусне обезщетение. Контрол е проведен по нейно обжалване на размера на обезщетението и тогава административният орган е бил длъжен да цени основанията, при които е определян вида осигуряван в РОЛ. Правилно административният съд е стигнал до извод, че издадените задължителни предписания не са нови обстоятелства по смисъла на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, както и по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. На следващо място, възражението на ответната страна в отговора към касационната жалба за некоректно отразени обстоятелства в потвърдените разпореждания, относно подадените данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с код осигурен 10 не са взети в предвид, тъй като госпожа Г. не притежава качеството управител на цитираното дружество, е основателно. Ответницата не е имало никога такова качество, но в различните административни производства административния орган я цени в различни качества, което не отговаря н фактите по спора. В допълнение към представения отговор към касационната жалба, се излага довод, че дори да не е предвиден инцидентния контрол на административни актове, в условията на приложимост на чл. 17, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, съдът в този състав може да вземе отношение по законосъобразността на влезлите в сила задължителни предписания, сочени като годно правно основание за издаването на потвърдените с отмененото от АССГ решение на директора на ТП на НОИ София -град. Касационният състав на Върховния административен съд не приема основателност на искането. В АПК не е предвидена възможност аналогична на тази по чл. 17, ал. 2 от ГПК за извършване на инцидентен контрол за валидността на административните актове, като е предвидена безсрочна възможност за съдебен контрол за действителност на административните актове (арг. чл. 149, ал. 5 АПК). При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по останалите спорни обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него. По отношение на претенциите за разноски, претенция има от касационен жалбоподател, но с оглед резултата от оспорването такива не се дължат. В отговора към касационната жалба и допълнението към него пълномощник на ответницата от първоинстанционното производство представя списък на разноски, без да е приложен платежен документ или договор за правна защита и съдействие, за процесуално представителство пред ВАС, от който да се установи размер на платено адвокатско възнаграждение. Тъй като няма валидно и доказано искане, съдът в този състав не дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответницата по касационната жалба. Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение