Решение № 12091 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6276/2020 г.

Решение № 12091 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6276/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, представен от юрисконсулт А. Лимберова, срещу решение № 103/8.04.2020 г. на Административен съд Стара Загора по административно дело № 30/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-916-0031667/11.12.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него обратно на приетото от първостепенния съд ЗПАМ съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация "Логистик БГ" ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Административен съд Стара Загора заповед по отношение на "Логистик БГ" ООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – ведомствена бензиностанция в гр. Стара Загора, Околовръстен път, Зона Летище, Складова база Логистик БГ, за срок 7 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца за периода 1.10.2019 г. – 02.10.2019 г. на задължението му да подава данни към НАП по установена дистанционна връзка за наличните количества горива в резервоарите за съхранение на гориво при дневни обороти в двата дни съответно 1 513. 54 лева и 300 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с негативните последици за фиска, тежестта на нарушението; видът на търговския обект и характерът на дейността; зарежданото дизелово гориво като стока с висок фискален риск; осигуряването на възможност за осъществяване на контролната функция на приходната администрация; нуждата от промяна в организацията на работа на търговеца и целите на превенцията.

Първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Като безспорен е отделил фактът на използване от жалбоподателя в стопанисвания от него търговски обект на фискално устройство, което не отговаря на изискванията за одобрен тип, като на първи и втори октомври 2019 г е извършил зареждане на дизелово гориво за собствени нужди от ведомствена бензиностанция от стационарен подземен резервоар за съхранение на течни горива с вместимост над 1 000 литра без да са предавани данни за наличните количества гориво към НАП по изградена дистанционна връзка.

Решаващите изводи на съда са за липса на конкретни мотиви за избора на срока на мерките на административна принуда. Според него мотивите са общи, което е порок на формата на ЗПАМ по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В същото време характерът и тежестта на нарушението не съответствали на интензитета на засягане на правната сфера на адресата на акта, поради което разпоредената правна промяна противоречала на принципа на съразмерност и на целта на закона.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина на подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП.

В първоинстанционното производство не е било спорно, че на първи и на втори октомври 2019 г. жалбоподателят не е подал към НАП чрез изградена дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение, макар да е бил субект на това задължение при действието на чл. 118, ал. 8 ЗДДС и чл. 3, ал. 3 и ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. За "Логистик БГ" ООД е приложим преходния режим по § 22, ал. 1 от ПЗР към Наредба Н-18 и удълженият по реда на § 22, ал. 2 до 30.09.2019 г. срок за привеждане на дейността в съответствие с позитивното право

Щом е установено, че задълженото лице не е подавало на 01. И 02.10.2019 г. /т. е след срока по § 22, ал. 2 от ПЗР на Наредба № Н-18 данните по чл. 18, ал. 8 ЗДДС и по чл. 3, ал. 3 във вр. с ал. 12 от Наредба № Н-18, то са осъществени предпоставките на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките.

Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са изводите на първостепенния съд за липса на относими към определянето на срока на мерките мотиви в заповедта.

Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на проявеното чрез бездействие нарушение за подаване на данни към НАП по изградена дистанционна връзка, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – привеждане на дейността на задълженото лице в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 8 ЗДДС и чл. 3, ал. 3 и ал. 12 от Наредбата. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.

• Щом приписваното на задълженото лице нарушение всякога засяга фиска, то това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката.

• Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

• Не е определена тежестта на нарушението. Пропускът за подаване на данни е за два дни и количеството заредено течно гориво за собствени нужди е отчетено по начин оставящ информационна следа. Не се твърди, не се установява и е неотносимо към фактическия състав на ПАМ нерегламентирано използване на стоки с висок фискален риск.

• Твърде ограничително е разбирането на администрацията за контрол, сведен само до проверка на подадените данни чрез дистанционната връзка.

• Не е очертана корелация между неизпълнението на конкретните задължения и осигуряването на бюджетните приходи.

• Еднократността на установената от администрацията противоправна проява на търговеца прави необоснован изводът, че една от целите му е отклонение от данъчно облагане. И да е установена такава цел, пак не е ясно защо конкретно избраният срок на ограничаване на правната му сфера ще има коригиращ ефект.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на ответника по касация се следват разноски за касационното съдебно производство в размер 300 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение