Решение № 15627 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10667/2020 г.

Решение № 15627 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10667/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от "Стоянчев инвестмънт" ЕООД, със седалище и адрес в гр. Разлог, чрез управителя К. Стоянчев, чрез адв. М. Моллов, против Решение № 994 от 07.07.2020 г., постановено по адм. д. № 933/2019 г. по описа на Административен съд- Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 1040-01-140/23.07.2019 г на директора на ТП на НОИ- Благоевград, с което са потвърдени Задължителни предписания № 3 Д-1-01-00575709/06.06.2019 г., издадени от старши инспектор по осигуряването, по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 и чл. 37, ал. 1 от Инструкция за реда и начина на осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на задължителните предписания като незаконосъобразни. Претендират се и съдебно-деловодни разноски. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- Благоевград, при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба като развива съображения в подкрепа правилността на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения: Установено е от фактическа страна, че на "Стоянчев инвестмънт" ЕООД са издадени Задължителни предписания № 3 Д-1-01-00575709/6.06.2019 г., от контролен орган при ТП на НОИ – Благоевград, по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, във вр. с чл. 37 от Инструкция за реда и начина на осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, във връзка с коригиране на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени за К. Стоянчев, отнасящи се за месец 07. 2017 г. и заличаване на данните за лицето за периода от месец 08.2017 г. до месец 05.2018 г. вкл. Жалбоподателят е управител и едноличен собственик на капитала на "Стоянчев инвестмънт" и самоосигуряващо се лице. "Стоянчев инвестмънт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Разлог, на 18.10.2016 г. било пререгистрирано в "Стоянчев" ЕООД, представлявано и управлявано от К. Стоянчев, осигурявал се именно през това еднолично дружество. На основание чл. 108, ал. 1 КСО и Заповед № 3 Р-5-01-00531166/27.02.2019 г на ръководителя на ТП на НОИ- Благоевград е била извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя "Стоянчев инвестмънт" ЕООД. Проверката установила, че през времето от 9.01.2017 г. до 4.02.2018 г. самоосигуряващото се лице Стоянчев е било в отпуск поради временна нетрудоспособност в следните периоди: от 9.01.2017 г. до 8.07.2017 г. и от 8.08.2017 г. до 4.02.2018 г. От данните, съдържащи се в декларацията на осигурителя по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО се установило, че Стоянчев е бил с отработени дни през периода от 8.07.2017 г. до 7.08.2017 г. Проверката установила още, че всички трудови правоотношения на наети лица с осигурителя били прекратени, като последното прекратено трудово правоотношение е било на 24.04.2017 г. След тази дата дружеството не е имало наети лица (включително в декларирания от осигурителя по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО период от 8.07.2017 г. до 7.08.2017 г). През проверявания период осигурителят е представил единствено фактура за извършване на счетоводни услуги от м. 01.2017 г. и фактура за предаване на декларации по ЗДДС и публикуване на отчети. Проверката не е установила наличието на счетоводни документи, от които да е видно, че за периодите от 8.07.2017 г. до 7.08.2017 г. и от 4.02.2018 г. до датата на декларираното в НАП прекратяване на осигуряването - 21.05.2018 г., "Стоянчев инвестмънт" ЕООД е извършвал търговска дейност, даваща основание за осигуряване на самоосигуряващото се лице К. Стоянчев. Констатациите били отразени в Констативен протокол № КП-5-01-00545864/01.04.2019 г., а впоследствие били издадени и процесните задължителни предписания, потвърдени с решението на директора на ТП на НОИ- Благоевград. Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е постановено при правилно прилагане на закона. Твърденията на касатора, че решението на административния орган е немотивирано, вкл. и развитите съображения за доказателствената сила на констативния протокол не намират опора в закона, не кореспондират с доказателствата по първоинстанционното дело и тези, събрани в административното производство. Административният орган е издал оспорените пред съда задължителни предписания, като е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" се съдържа в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, съответно ал. 9 от КСО. Като самоосигуряващо се лице, К. Стоянчев е подлежал на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО/ собственик на търговско дружество/ за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. С оглед извършената проверка, чиито констатации не са оборени по надлежния начин от жалбоподателя и настоящ касатор, е установено категорично, че са налице едновременно посочените условия в § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството, касаещи предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период. Предвид липсата на дейност на дружеството през времето от 8.07.2017 г. до 21.05.2018 г., респективно през периодите: от 8.07.2017 г. до 8.08.2017 г. и от 4.02.2018 г. до 21.05.2018 г., действително се констатира и липса на трудова дейност на самоосигуряващото се лице и съответно липса на качеството "осигурено лице" на същото, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Ето защо, в унисон с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, не са налице законоустановените предпоставки за К. Стоянчев да получи обезщетение от държавното обществено осигуряване за времето, през което е бил временно неработоспособен, вместо възнаграждението или дохода, който би реализирал от трудовата си дейност. Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е преценил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение. Вземайки предвид приложимата редакция на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица отпада с прекъсване или прекратяване на трудовата дейност, от което произлиза и задължението на лицата за подаване на декларация в НАП, като се посочи съответното обстоятелство. При положение, че лицето, в нарушение на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ не е подало декларация за прекратяване на дейността, е недопустимо то да черпи права от собственото си неправомерно поведение. К. Станчев е подал декларация за прекратяване на дейността едва на 25.05.2018 г., което, видно от събраните доказателства по делото, е действие, следващо периода на неизвършване на дейност от страна на дружеството. Досежно възражението на касатора за придадената от съда "обвързващата доказателствена сила" на констативния протокол, настоящият касационен състав отбелязва, че констативният протокол има характер на официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и същият не е оспорен от жалбоподателя по реда и в срока на чл. 193 от ГПК, поради което и първоинстанционният съд правилно е приел за достоверни изложените в него факти и обстоятелства. Правилно са обсъдени, съгласно чл. 172 от ГПК, приложим субсидиарно в административното производство, и събраните гласни доказателства в съпоставка с останалия доказателствен материал. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърдените се него задължителни предписания, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установявайки доказателствените факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията. При постановяване на решението си съдът е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е обоснован, не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което, при липсата на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,