Решение № 8835 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2015 г.

ВАСIII отделение14.07.2016 г.докладчик т Ваня Пунева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 4 от 24.07.2015 г. постановено по адм. д. № 8/2014 г. на Административен съд - Габрово, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 60 лева за всеки ден престой за периода от 03.03.2011 до 5.10.2011 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, да заплати на С. Б. Б., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева ведно със законната лихва върху определения размер на обезщетението, считано от 5.10. 2011 г. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8835 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Б. Б., понастоящем в затвора "Атлант " - гр. Троян, против решение № 4 от 24.07.2015 г. постановено по адм. дело № 8/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово. В жалбата са наведени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отменяване на решението и уважаване на исковата му молба за присъждане на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, в размер на 64 360 лева необходими за възстановяване на здравето му, както и обезщетение от 60 лева на ден за всеки ден престой в ареста при лоши условия, по 300 лева на ден за неадекватно лечение, по 500 лева на ден за оказана му медицинска интервенция на десния лакът, и по 500 лева за неоказано лечение на дентален проблем. Не е отчетен от съда факта, че ищецът е претърпял по-големи неимуществени вреди от останалите лишени от свобода, с оглед лошото си здравословно състояние, в случаите в които не му е осигурен достъп до санитарен възел, не му е оказана своевременна медицинска помощ. Твърди още, че решението е недопустимо. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Луканов, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, доказателствата по делото и становищата на страните прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на лошите условия, при които е бил поставен в следствения арест. За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора Бонев, с която моли да бъде осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", да му заплати парично обезщетение от 64 360 лева за възстановяване на здравето, а останалата искова претенция е за представляващи неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на следствения арест - гр. Габрово, за периода от 03.03.2011 г. до 05.10. 2011 г., за лошите условия, при които е бил задържан в ареста - тясна килия, пренаселеност, липса на вентилация, отопление, липса на достатъчна светлина и течаща вода, липса на санитарен възел, което го принуждавало за физиологични нужди да ползва кофа. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил иска, като е приел, че е недоказан и неоснователен. В частта, относно исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди за лошите условия в ареста, съдът е приел, че показанията на разпитаните свидители, не могат да бъдат отнесени за целия исков период, т ъй като св. М., е пребивавал около 3 месеца със ищеца в килията. Отхвърлил е иска и в останалите части до претендираната сума, относно вреди от липсата на адекватно лечение, във връзка с дентален проблем и неврастения, както и претендирани суми необходими за възстановяване на здравето му също, като неоснователен и недоказан. Решението е правилно и законосъобразно в отхвърлителната част, относно претендираните суми за неадекватно лечение, по повод развита неврастения в ареста, вследствие на лошите условия, за което иска обезщетение по 300 лева дневно за периода от 20.05.2011 г. до 5.10.2011 г., както и относно исковата претенция за заплащане на обезщетение по 500 лева, заради възникналия дентален проблем, вследствие на което не е могъл да се храни през периода от 28.09. 2011 г. до 5.10.2011 г., и по 500 лева за периода от 26. 07. 2011 г. до 1.08. 2011 г., когато му е извършена медицинска интервенция и е поставен дренаж на десния лакът и е бил принуден 7 дни да живее в лоши битови условия с открита рана на ръката. Правилно е и решението и относно сумата от 64 360 лева, необходими за бъдещо възстановяване на здравословното му състояние. Налице са обаче, сочените в касационната жалба на Б. касационни основания, относно отхвърлянето на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на лошите условия по време на престоя му в следствения арест. Решението в тази му част е необосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин, наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията, " относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, част от вътрешното право на страната. Установено е, че битовите условия в ареста са лоши. Килиите в отделението, в което ищецът бил задържан, са без санитарен възел и се налага вечер да използват кофи за санитарните си нужди. Това се установява от показанията на разпитаните свидетели - М., И., В. и Х. Вярно е, че двамата разпитани свидетели М. и И., свидетелстват за лошите условия в ареста, пречупвайки ги основно през своите изживявания, и че единия от тях е пребивавал в ареста с ищеца само 3 месеца, но от това не може да се направи извод, че ищецът не е пребивавал при същите условия, след като е бил в една килия с тях. Ищецът, не е имал постоянен достъп до течаща вода, не е извършван контрол над тютюнопушенето в килиите и условията за поддържане на нормална хигиена. Администрацията на затвора носи отговорност и е длъжна да определи вътрешни правила, относно разрешаването на пушене от задържаните и ефективен контрол по спазването им. Принуден да живее при тези условия Бонев е поставен в унизително положение да търпи същите. С оглед на установеното, следва да се направи извод, че страданията и трудностите, които е бил принуден да търпи ищецът при пребиваването му в ареста, надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането. Те излизат извън прага на строгост по чл. 3 от Конвенцията, и поради това, същия следва справедливо да бъде възмезден. Настоящия съдебен състав намира, че в тази му част решението следва да бъде отменено и на ищеца да се присъди обезщетение съобразено с изискванията за справедливост, визирани в нормата на чл. 52 от ЗЗД, като се има в предвид и виновното поведение на Б., с което сам се е поставил в условия на ограничено право на свобода, а именно в размер на 1500 лева ( хиляди и петстотин лева). В този смисъл касационната жалба на Б. за неправилност на решението се явява частично основателна. Искът по чл. 1 от ЗОДОВ, има изцяло компенсаторен характер и е единственото ефикасно средство за защита от нарушенията на правата на затворника Бонев. Безспорно правното и фактическото положение на лишените от свобода, вкл. и на ищеца, е свързано с ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършено престъпление, но това не означава, че те следва да изтърпят наказанието си при ненормални условия за живот. Ето защо и въпреки повторно известните обективните трудности на Държавата, респ. ГД "Изпълнение на наказанията" - гр. София, да осигури условия, отговарящи на стандартите на Конвенцията, компенсацията на търпяните неимуществени вреди е дължима. Определения размер на обезщетението в конкретния случай е справедлив и достатъчен с оглед периода на престоя за да компенсира преживяното неудобство, което е по-голямо от допустимото съгласно Конвенцията за защита на правата и на законните свободи на гражданите. В останалата част решението е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил много подробно събраните по делото доказателства и въз основа на това е изложил обосновани мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. В съдебното исково производство, както се посочи, неимуществените вреди по общо правило се определят от съда по справедливост, но това не освобождава ищеца от доказателствената му тежест, с изключение на онези вреди, за които житейския опит сочи, че всеки нормален човек би изпитал морални страдания (както необходимостта да се използва кофа за физиологични нужди). Що се касае до присъждане на сумата от 64 360 лева необходими за възстановяне на здравето му, правилно съдът е приел, че бъдещи евентуални вреди не подлежат на обезщетение. Предмет на обезщетяване по ЗОДОВ, са само тези вреди, които са настъпили и са причинили имуществени или неимуществени вреди у увреденото лице - чл. 1 от ЗОДОВ. Ето защо следва да се приеме, че решението в тази му част относно размера на определеното обезщетение е правилно и законосъобразно. Неоснователни се явяват и доводите за недопустимост на съдебното решение. То е постановено от законен състав, като произнасянето на съда е в рамките на предмета на иска и в този смисъл то е допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

3