Решение № 8906 от 27.9.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел Оперативни дейности (О ОД) Пловдив, Дирекция ОД в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез старши юрисконсулт А. Ангелов, срещу Решение 235 от 13.12.2022 г., постановено по адм. д. 64 по описа на Административен съд - Ловеч (АС - Ловеч) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-410-0012957 от 14.12.2021 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател, с която на Петрол АД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект бензиностанция 5202, находяща се в гр. Пазарджик, [улица], стопанисвана от посоченото дружество, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 4, изр. трето от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното съдебно решение. Без да се релевират конкретни оплаквания срещу приетото по делото от фактическа страна, бланкетно се твърди, че безспорно било установено извършеното нарушение, респективно законосъобразността на ПАМ. Релевират се доводи, че приложената мярка е съразмерна и отговаря на целите на закона, не води да настъпване на вреди за дружеството ответник по касация, а налагането й способства за законосъобразното му поведение в търговския оборот. Предвид изложеното в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявената жалба срещу ЗНПАМ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище, с което касационната жалба се поддържа и се прави искане за нейното уважаване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение относно размера на евентуално заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по касация. Ответникът Петрол АД оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор и моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба, поддържа доводите, релевирани в писмения отговор, а по същество моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което се поддържа и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ ФК-410-0012957 от 14.12.2021 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател, с която на Петрол АД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект бензиностанция 5202, находяща се в гр. Пазарджик, [улица], стопанисвана от посоченото дружество, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 4, изр. трето от ЗДДС. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и с неговата цел, поради което намерил жалбата за основателна. Съдът приел, че «Петрол» АД не е нарушило изискването по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Направил извод, че контролните органи неправилно приели, че доколкото резервоарът не е рекалибриран на 5-тата година след предходното калибриране, е налице основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Съобразил, че предпоставка за налагане на посочената ПАМ е неподаването на данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в НАП, но в случая не било установено неподаване на такива при проверката на 03.11.2021 г. Наред с това, съдът взел предвид, че не се твърди и няма доказателства, които да сочат, че подаваните данни по чл. 118 ЗДДС от Петрол АД към НАП, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоара за съхранение на дизел, са различни от реално наличните. При съобразяване разпоредбата на § 32 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм., бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г., бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) и установените по делото факти, съдът приел, че Петрол АД не е съобразило изискването за рекалибриране на резервоара за съхранение на гориво. Направил извод обаче, че това не обосновава извършването на нарушение непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, даващи възможност за определяне на наличните количества горива в резервоара за съхранение на гориво. В случая за тази цел е използвано като средство за измерване от одобрен тип нивомерна измервателна система за обем на течни горива, която генерира данните за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течното гориво. Предвид изложеното, съдът направил извод, че при анализа на събраните доказателства извършването на нарушението, за което е наложена спорната ПАМ не е установено по безспорен начин, тъй като липсват доказателства, от които да се установява, непредаване от страна на «Петрол» АД на данни по дистанционната връзка към НАП. Доколкото единствената констатация на органите по приходите, която се потвърждава от писмените доказателства е изтеклият срок на свидетелството за калибриране на резервоар Р2, не може да се направи извод, че дружеството е осъществило състава на нарушението не предава данни. В допълнение, не било установено прекъсване на изградената дистанционна връзка с НАП, не се твърди да е имало такова прекъсване, няма установени отклонения в количествата на доставеното гориво, за която и да е отделна доставка, в това число и в периода 20.07.2021 г. - 03.11.2021 г., в който резервоар Р2 е бил с изтекло свидетелство за калибриране. При тези разсъждения и тъй като не е установено отклонение, съдът приел, че не е налице основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС за прилагане на ПАМ. Развил съображения, че неправилно със спорната ПАМ е прието, че доколкото липсва рекалибриране на резервоара за съхранение на гориво на пет години, дружеството не е спазило реда и начина за подаване в НАП на данни по чл. 118 ЗДДС. Като продължение на това направил извод, че при неправилно приложение на материалния закон е прието, че са налице предпоставките за прилагане на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а именно, че оспорващият не е подал данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в НАП. Във връзка с гореизложеното съдът се позовал и на показанията на разпитания по делото свидетел, въз основа на които приел за установено, че разлика между калибровъчната таблица, заверена през 2016 г. и калибровъчната таблица, заверена на 03.11.2021 г. се състои само в мярката за измерване и не може да се приеме, че на практика е налице разлика между двете таблици. Това дало основание на съда да приеме, че в нито един момент от периода 20.07.2021 г. - 03.11.2021 г. не е констатирано предаване на некоректни данни. Затова и доколкото административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на ЗНПАМ не е установил и съответно не е доказал непредаването на данни към НАП, съдът приел, че издадената от него заповед по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това. В контекста на данните, че рекалибрирането е извършено в деня на проверката 03.11.2021 г., съдът изложил и допълнителни съображения, че ЗНПАМ е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните норми и целта на закона и поради несъобразяването й с целите по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Обосновал се и с това, че доколкото запечатването на търговския обект за 30 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяването на твърдяното нарушение, то налагането им по своята същност има характер на санкция, а не на ПАМ. Мотивирал се, че за такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. По тези причини съдът направил извод, че наложената със спорната заповед ПАМ не може да изпълни предвидените в закона превантивни цели, тъй като към момента на прилагането й, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС е било преустановено. Като се позовал на съдебна практика на Върховния административен съд, съставът на АС Ловеч приел, че несъответствието на ЗНПАМ с целта на закона винаги съставлява основание за отмяната й поради материална незаконосъобразност. Наред с това, съдът съобразил, че прилагането на спорната ПАМ не би могло да предотврати и бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В този смисъл направил и извод, че допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, и в този смисъл обосновава самостоятелно основание за нейната незаконосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установената по делото фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд. Тя е точно възпроизведена в обжалвания съдебен акт и е обоснована на приобщените по делото доказателства. Съдът е издирил правилно приложимия към спора материален закон и след анализ на доказателствата е направил правилни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Споделим и практически неоспорен в касационната жалба е изводът на административния съд, че ПАМ е наложена в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано описаното в административния акт нарушение. Обосновано на доказателствата по делото е приетото от съда, че «Петрол» АД не е нарушило изискването по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Касационният жалбоподател не релевира конкретно оплакване срещу така направения фактически и правен извод. В случая не е установено неподаване на данни от ЕСФП в НАП при проверката на 03.11.2021 г., като не се твърди и няма доказателства, които да сочат, че подаваните данни по чл. 118 ЗДДС от Петрол АД към НАП, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоара за съхранение на дизел, са различни от реално наличните. При това, спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно несъответствието на наложената ПАМ с материалния закон и с целта на закона. По предписанието на чл. 186. ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП. Съгласно чл. 118, ал. 6 ЗДДС всяко лице по ал. 1 (всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице), извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. По чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите по законовата делегация на чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, всяко лице по ал. 2 (лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход) е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В казуса, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд, не е установено и доказано непредаването на данни към НАП от «Петрол» АД. Затова правилно е прието от състава на АС Ловеч, че ПАМ е наложена в противоречие с материалния закон, без да е доказано извършено нарушение и в този смисъл тя правилно е била отменена с обжалваното съдебно решение. Наред с това, безспорно е, че рекалибрирането е извършено в деня на проверката - още на 03.11.2021 г., тоест преди момента на издаване на ЗНПАМ тази нередност е била отстранена. В този смисъл, по подробно изложените аргументи от съда в обжалваното съдебно решение, правилна е и преценката му, че запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Споделими са изложените от съда съображения в тази връзка, че в спорната хипотеза ЗНПАМ се превръща в санкция, каквато функция ПАМ не изпълнява. Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение