Решение № 2999 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД /ЕРМ Запад/, чрез юрк. Г. Славчев, срещу Решение 9684 от 24.06.2024 г., постановено по адм. дело 3458/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ с доводи за неговата неправилност. Твърди се, че не са обсъдени възраженията на дружеството. Иска се отмяната на съдебния акт. Претендира разноски. Ответната страна Комисия по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез пълномощника си, дава становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Т. Й. Т., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, срещу Решение Ж-125/08.02.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени задължителни указания: 1. В едномесечен срок от получаване на решението Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД да изпълни чл. 10, ал.1 от Договор за присъединяване 1203105231 от 30.11.2018 г.; 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. От фактическа страна съдът е установил, че на 19.12.2023 г., в Комисията е постъпило становище с вх. Е-04-02-137 от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, в което е посочено, че за обект охрана и осветление в местност [наименование], [населено място] е сключен Договор за присъединяване 1203105231 от 30.11.2018 г. между електроразпределителното дружество и Т. Й. Т.. Изложено е, че за присъединяването на обекта е необходимо проектиране и изграждане на нови съоръжения и въвеждането им в законна експлоатация по ред и условия, предвидени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Електроразпределителното дружество възложило изготвяне на инвестиционен проект и процедиране на разрешение за строеж. За изграждането на присъединителните съоръжения, предвидени в сключения договор за присъединяване, е изготвен и внесен за одобрение подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП - ПП) от Общинския съвет на Община Троян. Същият е одобрен от Общински съвет на Община Троян през 2022 г. Изготвен е инвестиционен работен проект, който предстои да бъде внесен за съгласуване от разпределителното дружество, след което ще бъде предоставен за съгласуване и от останалите експлоатационни дружества и контролни органи. След съгласуване на проекта, ще бъде изготвен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект и същият ще бъде внесен в Община Троян за одобрение и издаване на разрешение за строеж за външното електрозахранване на обекта. Въз основа събраните данни и доказателства, на основание чл. 145, ал.1 от Наредба 3, от Комисията за енергийно и водно регулиране, е изготвен Доклад вх. Е-ДК-141 от 02.02.2024 г. от Дирекция Електроенергетика и топлоенергетика , с който е предложено на Комисията да приеме доклада и да вземе решение, с което да даде на ЕРМ Запад конкретно посочени задължителни указания. Въз основа на това е издадено оспореното в настоящото производство решение. След направен подробен анализ на приложимите разпоредби, съдът приел, че съгласно сключения между Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и Т. Т. Д. за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, срокът за проектиране и издаване на Разрешение за строеж на присъединителните съоръжения, макар и инструктивен не е спазен, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани със задълженията им по този закон. Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката от компетентен административен орган, при спазване на установената от закона форма и процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби. Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ по отношение съответствието на решението на КЕВР на материалноправните разпоредби и целта на закона , не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт при упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. В решенията си по чл. 22 от ЗЕ по жалба на засегнат субект КЕВР извършва административен контрол спрямо дейността на оператори на преносни и разпределителни мрежи. Тя разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката. Комисията е компетентна да им укаже изпълнението на техни, произтичащи от закона или от други правнообвързващи актове, административни задължения. Тя обаче няма правомощия да се произнася за упражняването на облигационни права и изпълнението на облигационни задължения, които произтичат от съществуващи между страните по спора гражданскоправни отношения. Регулациите на енергийния пазар и пазара на водоснабдителни и канализационни услуги се осъществяват не само с нормативни и административни актове, но със сключването на договори между участниците на тези пазари. Разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ гласи, че операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който: 1. има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа и е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Условията и редът за присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7. Договорът за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа е със срок за присъединяване не по-дълъг от срока за въвеждане в експлоатация на обекта и съоръженията за присъединяването му. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба 6/2014 г., за присъединяването на обект към електрическата мрежа лицето, сключило договор за присъединяване, заплаща цена за присъединяване съгласно действащата нормативна уредба по начин и в срокове, определени в договора за присъединяване. Съгласно чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ, Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ. Процесната проверка касае изпълнението на договорения от самото дружество чл. 10, ал. 1 от договора с клиента, в който страните са се споразумели, че срокът за проектиране и издаване на Разрешение за строеж на присъединителните съоръжения е шест месеца от датата на заплащане на цената за присъединяване. Срокът за проектиране и издаване на Разрешение за строеж на присъединителните съоръжения в настоящия случай е изтекъл на 30.05.2019 г., но същият не е спазен от електроразпределителното дружество. Неоснователни са възраженията на касатора, че не е спазил срока, поради това че не може да влияе върху издаването на съответните строителни книжа и разрешителни. Изначално, още при подписване на договора е било ясно, че ангажимент за издаване на разрешително не може да се поеме от името на друг орган. Следователно и не е трябвало да бъде уговарян. Вярно е, че дружеството добросъвестно е следвало стъпките, предписани от законодателството ни при проектиране и изграждане на процесното съоръжение, но това не го освобождава от отговорност, ако поеме определен ангажимент по договор да го изпълни качествено, което винаги включва не само по съответната техническа спецификация, но и в уговорения срок. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция се явява основателно, като следва да му се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,