Решение № 4240 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15069/2013 г.

Решение № 4240 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15069/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Георги Василев Бонжолов от гр. Пазарджик, подадена чрез пълномощника му адв. Иво Лулчев, против решение № 532 от 4.10.2013 г., постановено по адм. д. № 529/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение рег. № 3-89 от 15.05.2013 г. на началника на РУП - гр. Септември, с което на Бонжолов е отнето разрешително за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие - пистолет № РА 194057 и е постановено изземването му, на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че не е осъществена материалноправната предпоставка, посочена от административния орган, за отнемане на разрешителното. Иска отмяна на решението и отмяна на оспорения индивидуален административен акт като незаконосъобразен. Ответникът началникът на РУП - гр. Септември не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: За да се произнесе по съществото на спора, първоинстанционният съд е приел, че административният акт не е редовно връчен на Георги Бонжолов, без да изложи аргументи за това свое заключение. Позовал се е единствено на показанията на разпитания по делото свидетел Георги Попов - младши полицейски инспектор по "КОС" при РУП - гр. Септември. От данните по делото се установява, че оспореното решение рег. № 3-89 от 15.05.2013 г. на началника на РУП - гр. Септември, издадено на Георги Бонжолов, е връчено на 15.05.2013 г. на Васил Борисов Бонжолов, с посочено ЕГН, срещу подпис и удостоверяване, че е баща на адресата на акта. В акта е посочено изрично пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. В показанията си свидетелят Попов излага други обстоятелства - във връзка с фактическите действия по изземване на огнестрелното оръжие, предмет на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК срокът за оспорване на административния акт започва да тече от съобщаването му. Законодателят в чл. 61, ал. 2 от АПК изрично е посочил, че съобщаването се извършва чрез устно уведомяване или чрез писмено съобщение. В конкретния случай съобщаването на заповедта е извършено устно, чрез лице по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Именно от момента на това устното съобщаване е започнал да тече установения в закона срок за обжалване. Устното уведомяване за съдържанието на административния акт срещу подпис на заинтересуваното лице е посочено в чл. 61, ал. 2 от АПК като способ за съобщаването на акта. Връчването на копие от документа на административния акт осигурява на лицето същата или по-пълна информация за акта от способите, предвидени в разпоредбата. Всеки от двата способа е годен, сам по себе си, да постави начало на срока за обжалване на акта. Но срокът тече от датата на първото редовно съобщаване, каквото в случая е сторено на 15.05.2013 г. Жалбата пред Административен съд Пазарджик е подадена чрез административния орган на 13.06.2013 г., с вх. № 6297. На основание чл. 155, ал. 2 от ЗОБВВПИ във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, срокът за оспорване на решението за изземване на огнестрелно оръжие е 14-дневен. В случая той е започнал да тече от 16.05.2013 г. и е изтекъл на 29.05.2013 г., сряда - присъствен ден, т.е. жалбата е подадена извън установения от закона преклузивен срок. Срочността на жалбата е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на оспорване, за която съдът следи служебно. В случая първонистанционният съд, при извършената служебна проверка, е достигнал до неправилен извод за допустимост на оспорването. Ето защо, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, решението на Административен съд Пазарджик следва да се обезсили като недопустимо, като на основание чл. 221, ал. 3 от АПК производството по делото следва да бъде прекратено. Предвид гореизложеното, наведените от касатора доводи по съществото на касационното оспорване, не следва да се обсъждат. Воден от горното, Върховният административен съд