Решение № 3611 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1482/2013 г.

Решение № 3611 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1482/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Антон Сергеев Димитров, гр. Кърджали, чрез проц. му представител адв. Венелина Петкова Милушева, против Решение № 167/27.11.2012 г., постановено по адм. д. № 113/2012 г. по описа на Административен съд Кърджали. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Димитров против Заповед № ДК-02-ЮЦР-252/20.05.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която на осн. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж - двуетажна масивна сграда, изградена върху бетонови основи с тухлени стени - измазана дървена покривна конструкция, покрита с ондулин, находящ се в ПИ № 000001, с начин на трайно ползване Изк. водна площ, землище на с. Тополчане с ЕКАТТЕ 72802, община Кърджали, област Кърджали, в чашката на язовир "Кърджали". Съдът е отхвърлил жалбата като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. АС Кърджали е изпълнил указанията на отменителното на ВАС решение в тази връзка. Безспорно е установено, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - без изискуемите за това строителни книжа. Безспорно е установено и, че процесният строеж не е бил допустим и по нормативите по времето на изграждането му - 1975 г. или сега действащите такива, поради което - правилен е изводът на съда, че не би могъл да бъде определен като търпим по смисъла на § 16 или § 127 ПЗР ЗУТ, както и липсва данни за узаконяване по реда на § 184 ПЗР ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав