Решение № 65 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 652/2010 г.

Решение № 65 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 652/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. М. срещу въззивно решение на Окръжен съд-Варна № 182/16.02.2010 г., постановено по гр. д. № 1347/2009 г. С обжалваното решение е отменено решение на Районен съд-Варна № 1370/30.04.2009 г. по гр. д. № 2442/2008 г. и е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените искове от Е. С. М. срещу М. В. У. -Д., А. И. К., Т. К. Д., С. К. К. и Д. Г. М. да се прогласи нищожността на извършените на 25.03.2003 г. нотариални действия при изповядане на сделката с нотариален акт № 138, том I, рег. № 1697, по н. д. № 127/2003 г., изразяващи се в удостоверяване личното явяване на ищеца пред нотариуса, на основание чл. 578, ал. 4 ГПК, както и да се прогласи нищожността на сделката, оформена с нотариален акт № 138/2003 г., поради липса на форма, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. С определение на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 547/27.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е прието, че повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси за нотариалното производство и явяването-лично или чрез пълномощник на страните по сделката при нейното нотариално удостоверяване, ако проектонотариалният акт е подписан предварително от страните, обуславят изхода на делото и са разрешени в противоречие с представеното от касатора Р. № 39/20.01.1999 г. по гр. д. № 841/1998 г., ВКС, V г. о. Отговор на поставения въпрос: Формата на сделките представлява установени от закона изисквания относно начина на извършване на волеизявленията при определени сделки и неговото правно значение. За някои видове сделки, между които е и процесната покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, законът е предвидил нотариална форма за действителност на сделките. Н. форма за извършване на тези сделки включва правила с чисто процедурен характер /напр. задълженията на нотариуса по чл. 573, ал. 1 и ал. 2 ГПК - да извърши нотариалните действия в рамките на своя район, подлежащите на вписване нотариални актове да се издават само в канцеларията на нотариуса в рамките на работното му време; по чл. 578, ал. 4 ГПК - лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта на нотариалния акт да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта е длъжен да провери тяхната самоличност, дееспособност и представителна власт; по чл. 583, ал. 2 ГПК, когато лицата по ал. 1 на чл. 583 ГПК /нями, глухи или глухонями/ са неграмотни нотариусът е длъжен да им назначи тълковник, чрез който да се съобщи на глухото или глухонямо лице съдържанието на документа и да се предаде одобрението на прочетеното от нямото или глухонямо лице, като в тези случаи нотариусът трябва да се увери, че тълковникът и тези лица взаимно се разбират и пр./. Изискването на Гражданския процесуален кодекс за лично явяване пред нотариуса лицата или техните пълномощници, чиито изявления следва да бъдат удостоверени в нотариалния акт и които съставляват част от съдържанието на нотариалния акт е с повелителен характер. Нарушаването на това задължение с изрична разпоредба на закона - чл. 576 ГПК има за последица нищожност на нотариалното действие. По касационната жалба: Основателна е. Първоинстанционният съд е прогласил за нищожни нотариалните действия на нотариуса с рег. № 335 по регистъра на Н. камара, удостоверяващи личното явяване, самоличността и дееспособността на ищеца при сключването на договора за покупко-продажба на идеални части от процесния недвижим имот - дворно място, съставляващо УПИ V-372, кв. 25 по плана на[населено място], [населено място], като е прогласил и нищожността на самата сделка, оформена с нотариален акт № 138, том I, рег. № 1697, по н. д. № 127/25.04.2003 г. на нотариус с рег. № 335, поради липса на форма. Въззивният съд е обърнал резултата, като е приел, че след като в нотариалния акт се съдържа волеизявлението на участващите в нотариалното производство сделката не е опорочена, както и че е без значение дали подписите под нотариалния акт са положени пред нотариуса или преди това. Съдът е отхвърлил като неоснователен доводът на ищеца, че при изповядане на сделката не е бил в града и не се е явил лично пред нотариуса. При положение, че липсва оспорване на изходящите от ищеца документи-молби, декларации, както и на подписа му под нотариалния акт съдът е приел, че изявлението му е валидно. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано. Незаконосъобразно е тълкуването на въззивния съд на разпоредбата на чл. 578, ал. 4 ГПК. Императивното изискване на закона за лично явяване по смисъла на чл. 578, ал. 4 ГПК означава лично и физическо присъствие на лицето пред нотариуса на датата на изповядане на сделката, а в случая ищецът, като продавач на недвижимия имот на датата, на която е изповядана сделката /25.04.2003 г./ физически не е присъствал, тъй като е бил на вахта на МК "П." в [населено място], Р Т.. Без значение за действителността на нотариалното действие са действията на ищеца четири дни преди нотариалното изповядане на сделката. Въззивният съд неправилно е тълкувал Р. № 1079/1991 г. по гр. д. № 902/1991 г., ВС, I г. о. Вярно е, че страните-участници в нотариалното производство могат да потвърдят вече положените от тях подписи под проекта за нотариален акт, но това потвърждаване следва да се извърши с личното им явяване в деня на изповядане на сделката. Потвърждаването не може да се извърши нито на друга дата, нито по друг начин /по телефона, по интернет и пр./ освен чрез лично явяване. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което искът с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на сделката, сключена от страните на 25.04.2003 г. за нищожна поради липса на форма, поради нарушение на императивното изискване на чл. 578, ал. 4 ГПК за лично явяване на ищеца пред нотариуса. Ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 4 211.48 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение