Решение № 84 от 13.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 469/2009 г.

Решение № 84 от 13.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 469/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Д. Г. М. е подала молба за отмяна на решение № 162 от 6.12.2007 г. постановено по гр. д. № 355 от 2007 г. по описа на Районен съд П., с което е оставено в сила решение № 141 от 28.02.2008 г. по гр. д. № 47 от 2008 г. на П. окръжен съд. Молителката счита, че откритата по-късно опис. декларация за влизането на наследодателя й в ТКЗС представлява необходимият документ, който би променил изводите на съда за признаване на правото на възстановяване на описаните в исковата молба имоти. Ответниците О. с. "З" гр. Б. и община Б. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в законният тримесечен срок, от който молителката се е снабдила с писменото доказателства. Разгледана по същество молбата е основателна. Съдилищата са отхвърлили предявеният от Д. Г. М. иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ защото са счели, че представеното удостоверение, представляващо извадка от данъчната книга за 1929 г. и от 1934 г. на името на А. Г. Т. не е достатъчно доказателство, което да обоснове наличието на претендираните земеделски земи, тъй като в него липсва описание на границите. Представената опис-декларация представлява ново доказателство, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ като допустимо доказателствено средство за установяване на собствеността към датата на кооперирането на имотите. По предявения иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ релевантно е установяването принадлежността на правото на собственост върху имоти, попадащи в приложното поле на закона преди обобществяването им. Тази разпоредба на закона въвежда ограничение на допустимите доказателствени средства, изисквайки наличието само на писмени доказателства и изрично изключва писмени декларации и/или свидетелски показания. Примерно изброяването на допустимите писмени документи се съдържа в нормата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. Тълкуването на двете разпоредби обосновава извода, че принадлежността на правото на собственост в административното производство или в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се установява с писмени документи, съдържащи данни за имота и собственика, включително и с декларации, подавани от лицата преди или във връзка с обобществяването на земята. Като доказателствено средство са изключени само декларациите, съставени с оглед доказване правото на собственост в производството по възстановяването на имота, както и свидетелските показания при липса на писмен документ, явяващ се индикация за придобиване на собствеността. В случая представената опис-декларация представлява ново доказателство, което ако е представено би довело до различен краен резултат. Молбата е основателна и следва да бъде уважена. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.