Решение № 9537 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2014 г.

Решение № 9537 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/ против решение № 309 от 16.01.2014 г., постановено по адм. д. № 2114/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответната страна - "Реант" ЕООД, гр. Варна, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил решение № Р-324/24.02.2011 г. на Държавната комисия по хазарта, с което на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 и чл. 84, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 4, ал. 3 и чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта е отнето окончателно разрешение № И-2491/17.12.2009 г. на "Реант" ЕООД за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: гр. Варна, ул. "Генерал Колев" № 50. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че при постановяване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е издадено в нарушение на материалноправните норми на Закона за хазарта. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че решението е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Изводите на съда, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалноправните норми на Закона за хазарта също са законосъобразни. По делото е установено, че първоначалното производство е започнало по искане на самия жалбоподател от 6.12.2010 г. за вписване на промяна в издадени разрешения. Постановен е отказ от ДКХ, който е отменен по съдебен ред и преписката е върната на комисията за ново произнасяне. Оспореното в това производство решение, за окончателно отнемане на разрешението за организиране на хазартни игри, е постановено преди административния орган да се произнесе съгласно задължителните указания на съда, относно искането на дружеството за вписване на промяна в разрешението за хазарт. Този факт е обусловил извода на първоинстанционния съд, че е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 АПК - наличие на висящо административно производство между същите страни, с предмет имащ значение на изхода на производството по отнемане на разрешението. Съгласно правилото на чл. 84, ал. 3 от Закона за хазарта (отм.), посочено като правно основание за издаване на оспорения административен акт разрешението се отнема и когато след издаването му възникнат обстоятелства, които са пречка за неговото издаване по този закон. Като фактически основания за постановяване му са посочени настъпили промени в обстоятелствата, изразяващи се в промяна собствеността на дружеството и вписване на нов едноличен собственик на капитала. А именно тези обстоятелства - промяна на собствеността, са заявени пред комисията; същата е постановила отказ на "Реант" ЕООД - да промени. Отказ, отменен от съда, с връщане на преписката за ново произнасяне. С оспореното в настоящото производство решение ДКХ - пристъпва към окончателното отнемане на лиценза - мотивирайки се, че дружеството е с нов собственик, но преди самата тя да се произнесе относно искането за промяна в обстоятелствата. Ето защо изводът на съда за противоречие на административния акт с материалноправните норми на закона е законосъобразен и обоснован. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че решението на административния орган е издадено в нарушение на материалноправните норми на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,