Решение № 15465 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9564/2009 г.

Решение № 15465 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9564/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба, подаден от директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 485 от 25.03.2009 г., постановено по адм. дело № 794 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен РА № 0303047 от 2.01.2008 г., потвърден с решение № 63 от 11.03.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС на ЕТ "Милван-Милчо Маринов" за данъчни периоди на 2005 г. Твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закони необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба, както и в представени по делото писмени бележки под формата на молба. Иска решението да бъде отменено като бъде отхвърлена жалбата срещу РА и се присъдят разноски за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу определение № 2323 от 7.05.2009 г., постановено по същото административно дело, с което е осъдена дирекцията да заплати разноски в размер на 450 лв. Счита определението за неправилно и следва същото да бъде отменено. Ответникът по така подадените касационна и частна жалби - Милчо Николов Маринов взема становище само касационната жалба в представен по делото писмен отговор от 11.05.2009 г. Счита решението за правилно и следва същото да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност и на двете подадени жалби - касационна и частна. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 0303047 от 2.01.2008 г., потвърден с решение № 63 от 11.03.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС на ЕТ "Милван-Милчо Маринов" за данъчни периоди на 2005 г. РА е издаден на основание чл. 122 от ДОПК. За да го отмени, съда е приел, че в съдебното производство са събрани всякакви доказателства, които не само изключват провеждането на ревизия по чл. 122 от ДОПК, но и формират извод за наличие на всички предпоставки по ЗДДС, необходими да не се формират данъчни задължения за процесните периоди на 2005 г. Решението е правилно, постановено след подробен анализ на всички представени и събрани в съдебното производство доказателства и надлежни правни изводи. Органът по приходите е провел ревизията на търговеца по чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е отказал право на данъчен кредит за месеците 6, 7, 8 и 10 на 2005 г. При данните по делото изобщо не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК, тъй като същата, съгласно чл. 122, ал. 2 изисква определяне на основа за облагане с данъци при съответни относими към лицето обстоятелства. В случая се касае за непризнаване на данъчен кредит поради липса на определена документация и съответно мотиви за наличие или не на реални доставки и свързаните с това твърдения за липса на кадрова обезпеченост и т. н. Решението е правилно. На първо място липсата на точно посочено основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и съответно доказателства за това, не дава възможност да бъдат проверени наличието или не на такова основание в конкретния случай. В нито един от двата акта не е посочено конкретното основание по този текст, като доколкото може да се изведе от мотивите, може би става въпрос за т. 4 - липса на счетоводна отчетност. От друга страна по делото са налице данни за счетоводството на едноличния търговец, ответник по касация, предвид както представените писмени доказателства, така и съобразно заключението на вещото лице. По отношение на данъчните задължения по ЗДДС поради отказано право на данъчен кредит, всички доказателства са налице по отношение на доставчиците, допълнени от подробните данни на експертизата на вещото лице от 4.09.2008 г. Твърденията в касационната жалба, които се свеждат до нарушение от страна на съда на закона, тъй като са ценени доказателства, представени в съдебното производство, настоящата инстанция преценява за неоснователни, тъй като в това е смисъла на съдебната процедура. Да бъдат изяснявани въпроси, останали неизяснени в административното производство, с всички възможности и механизми на един съдебен процес. Неоснователни са и доводи за неправилност, свързани с преценката на доказателствата, тъй като те (доказателствата) не са оспорени по надлежен ред. Решението е правилно, добре мотивирано и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна по тази причина се явява и частната жалба срещу определението за присъдените разноски на търговеца за съдебното производство пред първата инстанция. Тъй като разноски се присъждат съгласно чл. 161 ал. 1, изр. 1 от ДОПК. Определението следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като данни за действително направени такива (платени) не се представят пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение