Решение № 219 от 11.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3029/2019 г.

Решение № 219 от 11.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3029/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на Н. И. за отмяна на влезли в сила решения № 188020 от 7.8.2017 г. по гр. д. № 15350 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, 128 състав и № 3765 от 11.06.2018 г. по гр. д. № 15242 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV "А" въззивен състав, с които е признато за установено по отношение на И. М. И., че дължи на "Топлофикация София" ЕАД половината от сумата 3 530,61 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до месец април 2016 г. на абонатен № 0708404, както и половината от сумата 282, 66 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2015 г. до 30.12.2016 г. Молителят твърди, че неговият наследодател И. М. И. не е бил редовно призован за първото по делото публично съдебно заседание в районния съд. Този съд неправилно е приложил правилото на чл. 56, ал. 2 от ГПК и не го е призовал за следващото съдебно заседание, а въззивният съд е потвърдил неправилното тълкуване на разпоредбата на процесуалния закон. Ето защо моли настоящата инстанция да отмени влезлите в сила решения на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и да върне делото за ново разглеждане. Ответникът по молбата "Топлофикация София" ЕАД я оспорва. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и взе предвид данните по делото, приема следното: Съобщението до ответника И. М. И. за публичното съдебно заседание на 25.07.2017 г. е получено от неговата дъщеря С. И. един ден преди това-на 24.07.2017 г. Приемането на съобщението от дъщерята означава, че адресатът не е намерен лично, а нейният подпис сочи, че тя е дала съгласие да и бъде връчена призовката и е поела задължение да я предаде. В текста на призовката се съдържат законните последици от неявяването, както изисква разпоредбата на чл. 57, т. 5 от ГПК, поради което при връчването на това съобщение не са допуснати посочените от молителя нарушения на процесуалния закон. Призоваването за съдебното заседание на 25.07.2017 г. е било несвоевременно, тъй като не е бил спазен срокът по чл. 57, ал. 3 от ГПК. Ето защо районният съд не е дал ход на делото и го е отложил за друга дата. Приел е обаче, че след като И. М. И. е получил съобщение за публичното заседание, следва да се счита уведомен за датата на следващото съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК. Разглеждайки в своето решение оплакването на ответника, въззивният съд също е възприел даденото от първоинстанционния съд тълкуване на чл. 56, ал. 2 от ГПК. В настоящото производство молителят излага довода, че след като страната не е била призована своевременно, тя следва да се счита изцяло за нередовно призована. Затова при отлагане на делото не може да се приложи чл. 56, ал. 2 от ГПК, а страната следва да бъде уведомена за следващата дата. Тази теза не е съобразена с целта и смисъла на правната норма на чл. 56, ал. 2 от ГПК. За да се избегне злоупотреба и да се облекчи призоваването, законодателят е предвидил, че е достатъчно страната да бъде редовно уведомена за делото, за да и се възложи задължението сама да следи за насрочването му. Затова под "редовно призоваване" по смисъла на чл. 56, ал. 2 от ГПК следва да се разбира призоваването, от което страната е узнала за делото с необходимите реквизити, които и позволяват да следи за датата на насрочването му в публично съдебно заседание. Призоваването за заседанието по-късно от една седмица преди датата води до необходимостта то да бъде отложено, но не означава, че са заличени последиците от уведомяването на страната за делото. Тя вече е узнала за него и е длъжна да следи за датата на следващото публично съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК. Следователно законодателят прави разграничение между редовно призоваване по смисъла на чл. 56, ал. 2 от ГПК и несвоевременно призоваване по чл. 56, ал. 3 от ГПК. Преценката за редовно призоваване се извършва въз основа на спазването на правилата, установени с раздел І "Съобщения" на Глава Шеста от ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 134 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 1093/2014 на II ГО на ВКС, която настоящият състав споделя. По тези съображения настоящата инстанция приема, че съдилищата правилно са приложили разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК и страната не е била лишена от възможността да участва в делото. Затова молбата за отмяна трябва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора молителят дължи на "Топлофикация София" ЕАД 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение