Решение № 1113 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11168/2009 г.

Решение № 1113 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11168/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП касационна жалба чрез процесуалния му представител юрк. Георгиева срещу Решение № 382 от 17.07.09 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 226/09 г., с което е отменен РА № 150800962/16.12.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП с решение № 53 от 11.02.09 г., с който за данъчния период м. март 2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Б-ТРЕЙД" ЕООД - гр. Плевен в размер на 10060 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилни са изводите на съда, че са осъществени реално доставките по трите процесни фактури. Съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата, установени при извършената насрещна проверка на "НИРАЛ" ЕООД, но е кредитирал изцяло заключението на ССЕ без да го цени съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Б-ТРЕЙД" ЕООД срещу РА, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 1250 лв. Ответникът по касационната жалба - "Б-ТРЕЙД" ЕООД - гр. Плевен оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Дочева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АС - Велико Търново е бил РА № 150800962/16.12.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП с Решение № 53 от 11.02.09 г., с който за данъчния период м. март 2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Б-ТРЕЙД" ЕООД - гр. Плевен в размер на 10060 лв. на основание чл. 70, ал. 5 , във вр. с чл. 6 от ЗДДС по три фактури, издадени от "Агросъюз Монтана" ЕООД. За да отмени РА, АС е обсъдил подробно заключението на ССЕ, дадено след извършена проверка в счетоводствата на прекия доставчик и на жалбоподателя, договорът, сключен между доставчика и получателя - № 2 от 04.03.2008 г., установеното безспорно обстоятелство за заплащане на основите по фактурите и на данъка, както и начисляването му, приемо-предавателните протоколи към фактурите, установеното във връзка с транспортирането на стоките, както и доказателствата за това, че получените от жалбоподателя строителни материали са вложени в собствен обект и в строителни обекти на трети лица във връзка с извършени от него СМР. Направен е извод за доказана реалност на доставките между прекия доставчик и жалбоподателя. В мотивите на своето решение съдът е посочил, че в новия ЗДДС няма разпоредба, аналогична на тази на чл. 20, т. 19 от ЗДДС (отм.), нито е предвидено като основание за отказ на правото на данъчен кредит поведението на предходните доставчици. Такава отговорност е предвидена само в хипотезата на чл. 177 от ЗДДС, която разпоредба не е посочена като основание да не се признае правото на данъчен кредит на ревизираното дружество. Така постановеното решение е правилно. Предмет на фактура № 103/06.03.08 г. е доставка на ел. инсталационни материали и строителни материали по приемо-предавателен протокол до склада на клиента. Към фактурата е приложен приемо-предавателен протокол, в който стоките са подробно описани по вид, количество /бройки/килограми/, ед. цена и обща стойност, както и транспорт на стойност 450 лв. Предмет на фактура № 104/14.03.08 г. е доставка на дървен материал, ел. материали по приемо-предавателен протокол и договор. Към фактурата е приложен приемо-предавателен протокол с описание на стоките по вид, количество, ед. цена и обща стойност. Предмет на фактура № 105/27.03.08 г. е доставка на строителни материали, предадени с приемо-предавателен протокол. Приложен е приемо-предавателен протокол, в който стоките са описани по вид, количество, ед. цена и обща стойност. Представен е НА № 92, том IV, рег. № 2422, дело № 530 от 2005 г. за закупуване на недвижим имот в гр. Плевен на ул. "Г. Кочев" № 8, включващ склад № 6 /л. 73 от преписката/, посочен под № 8 като склад за материали и в амортизационния план на дружеството /л. 60 от преписката/. При проверката в счетоводството на доставчика "Агросъюз Монтана" ЕООД вещото лице е проверило движението по сметка 3021 "Основни материали", където отделните материали са заведени под различни номенклатурни номера и е установило наличното количество от всеки вид стока - предмет на процесните доставки. При направената съпоставка на наличните и продадените материали е констатирано, че доставчикът е разполагал с необходимите количества /по някои от позициите те са в пъти повече от продадените/. Материалите са били своевременно заприходени и изписани при продажбата им чрез дебитиране и съответно - кредитиране на посочената материална сметка, като при изписването им е кредитирана сметка 707 "Приходи от продажба на материали" и сметка 4532 "Начислен данък по продажбите" срещу дебита на сметки 501 "Каса в лева" и 411 "Клиенти" на датите на издаване на процесните фактури с посочване на същите. Салдото по сметка 707 е отразено в оборотната ведомост и главната книга за м. март 2008 г. В счетоводството на жалбоподателя за отчитане на наличните стоки в склада се използва сметка 3041 "Стоки на склад", към която са заведени аналитични сметки, по които се отчитат различните видове строителни материали. Закупените по процесните фактури материали са заприходени като е дебитирана сметка 3041 и съответната партида срещу кредита на сметка 401 "Доставчици", отразяващ сумата по доставките. По кредита на сметка 501 са отразени плащанията на доставчика, а по дебита на сметка 453 - "Разчети с ДДС" е отразен ДДС за покупките. В хода на ревизията, видно от констатациите в ревизионния доклад, направени въз основа на представените от ревизираното дружество документи, е установено, че част от закупените по процесните фактури строителни материали са вложени за ремонт на склада на фирмата и със стойността им е увеличена стойността на актива. Друга част от материалите, описани в спецификация и приемо-предавателен протокол, са вложени в изграждането на осветителна инсталация на шивашки цех на "Йодита"-ООД в индустриалната зона на гр. Ловеч по договор № 2/05.03.08 г., като са превозени с товарен автомобил "Фиат Дукато", собственост на дружеството-жалбоподател, във връзка с което е представен пътен лист с маршрут Плевен-Ловеч. Собствеността на транспортното средство се установява с представено свидетелство за регистрация на МПС. Същото е включено и под № 1 в амортизационния план на дружеството. Закупеният по процесните фактури дървен материал, шперплат, мин. вата и цимент, описан в спецификация на вложените материали към договор № 3/10.03.08 г., са вложени при изпълнение на договорените със "ЗМУ" ЕООД СМР, като според договора са доставени на обекта с транспорт на възложителя. Във връзка с транспортирането на материалите по процесните фактури до склада на "Б-ТРЕЙД" ЕООД в гр. Плевен от страна на прекия доставчик е представена една фактура за извършен транспорт, издадена от "Райнвест" ЕООД. Според заключението на вещото лице, по една от процесните фактурите, разходите за транспорт са намерили счетоводно отражение като разход за външна услуга. Според декларацията на управителя на дружеството-жалбоподател, по другите две фактури транспортът е извършен със собствения на дружеството товарен автомобил. Неоснователни са твърденията на касатора, че непредоставянето на пътни листове само по себе си води до извода за неосъществена доставка. При така установените факти, правилно е приел първоинстанционният съд, че е доказано обстоятелството, че прекият доставчик "Агросъюз Монтана" ЕООД е разполагал със стоките - предмет на доставките по процесните фактури, подробно описани в приемо-предавателните протоколи и е прехвърлил собствеността върху тях на получателя, като същите стоки са надлежно заприходени в неговия склад, а след това - изписани и вложени в извършените от него СМР. Правилни са и изводите на съда във връзка с констатираните от органите по приходите несъответствия във фактурата, издадена от предходния доставчик "НИРАЛ"-ЕООД, както и неговия предходен доставчик СД "Протект-Митев и сие". След като по делото са налице доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки и обстоятелството, че прекият доставчик е разполагал с процесните стоки, то липсата на доказателства за произхода на стоката не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките доставки. В разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. Правилно съдът е посочил в мотивите на своето решение, че не е доказано наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, в който е регламентирана отговорността на ревизирано лице - получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице. В случая изобщо не се касае до невнесен данък от друго регистрирано лице, а освен това органите по приходите не са посочили тази разпоредба като правно основание за отказа на данъчен кредит. В този смисъл са и мотивите на Решение № 6178/13.05.09 г. по адм. д. № 1273/08 г. на ВАС, първо отд., които настоящият съдебен състав споделя напълно. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, като е приел, че не е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Макар да заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство, ответникът не представя доказателства за направени такива. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение