Решение № 6272 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11989/2012 г.

Решение № 6272 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11989/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.

Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение № 3773/04.07.2012 г. по адм. д. № 4845/2011 г. на АССГ, с което е отменен РА № 2001009233/13.01.2011 г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения за ДДС за периода 1.04.2006 г. - м. 10.2010 г. за сумата над 20 208,37 лв. и лихви от 9171,08 лв.. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Бисер Стойнев, действащ като ЕТ "Бисер Стойнев" по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административния съд е отменил РА № 2001009233/13.01.2011 г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения за ДДС за периода 1.04.2006 г. - м. 10.2010 г. за сумата над 20 208,37 лв. и лихви от 9171,08 лв. Съдът е потвърдил изводите в РА, че ревизираното лице е достигнало до оборот над 50 000 лв. на 17.03.2006 г. и е следвало до 14.04.2006 г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Търговецът е регистриран по ЗДДС на 8.10.2010 г. Приел е също, че са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, и за определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че по данни от подадени справки-декларации в масивите на НАП за ревизираните периоди търговецът е получавал доставки и е извършвал продажби като е определило резултата за всеки от ревизираните периоди, с което фактически е приспадало право на данъчен кредит за ревизираните периоди, и е определило като дължим данък по чл. 132 ЗДДС (отм.) и по чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС резултатният ДДС в размер 20 208,37 лв. и дължими лихви - 9 171,08 лв. Съдът е възприел заключението на вещото лице като обосновано и е отменил акта в частта за определен дължим данък над 20 208,37 лв. и лихви 9171,08 лв, без да посочи правно основание за извода си, че ревизираното лице има право на приспадане на данъчен кредит за целия ревизиран период по ЗДДС (отм.) и ЗДДС.

По чл. 63 ЗДДС (отм.) данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго.

По чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчен кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката-декларация за този или в един от следващите три данъчни периода.

По чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.

По чл. 72 ЗДДС/ в редакцията от ДВ, бр. 95/2009 г./ регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. Според ал. 2 правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:

1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;

1. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.

Цитираната правна уредба предвижда, че с право на приспадане на данъчен кредит разполага само регистрирано по ЗДДС лице, но не и лицата без регистрация. За упражняване на правото в чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 72 ЗДДС са поставени условия, които в случая не са изпълнени и неправилно съдът е допуснал задача на вещото лице да определя месечни резултати за дължим данък по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за ревизираните периоди преди регистрацията на търговеца на 8.10.2010 г. За периода преди регистрацията по ДДС търговецът дължи данъка за извършените от него облагаеми доставки на основание чл. 132 ЗДДС (отм.) и чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, които разпоредби не предвиждат приспадане на данъчен кредит за извършените покупки преди регистрацията.

В случая искане за приспадане на данъчен кредит е направено в жалбата по административен ред от 10.02.2011 г. като предвид 3-месечния срок по чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) и 12-месечния срок по чл. 72 ЗДДС искането касае само периодите от м. 2 - 10.2010 г., в които видно от справката на вещото лице, търговецът има покупки само на телекомуникационни услуги. Основателно е възражението на касатора, че не е доказано получените доставки да са свързани с дейността на търговеца. Не са изпълнени и останалите изисквания на чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 72 ЗДДС, цитирани по-горе, поради което съдът в нарушение на закона е отменил РА в частта, с която е определен дължим ДДС над 20 208,37 лв. и лихви 9171,08 лв.

Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА.. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 1191,36 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,