Решение № 9701 от 9.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 132/2024 г.

ЕВН България Електроснабдяване ЕАД със седалище и адрес на управление град Пловдив и Електроразпределение ЮГ ЕАД със седалище и адрес на управление град Пловдив са подали касационна жалба срещу решение 6283 от 25.10.2023г. по адм. дело 608/2023г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение Ж 699/07.12.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяване на друго, с което да бъде отменен административния акт и се присъдят направените разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискал отхвърляне на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Ответникът Д. М. Н. е оспорил жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Д. М. Н. е собственик на обект с клиентски номер 1010380289 и ИТН 4175471 на адрес: гр. Бургас, [адрес], съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 175, том II, рег. 5595, дело 327 от 2018г. на нотариус с район на действие Районен съд-Бургас, с вписано предназначение за самостоятелния обект: за офис . Съгласно удостоверение от 25.09.2019г. Д. Н. е регистриран с постоянен адрес: гр. Бургас, [адрес]. Съгласно констативен протокол 020529/24.07.2018г. на Община Бургас, издаден във връзка с декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, обектът се ползва за жилищни нужди. На 20.09.2022г. Д. Н. подал до Електроразпределение Юг ЕАД молба за промяна на тарифите от небитов в битов клиент за обект с клиентски номер 1010380289 и ИТН 4175471, във връзка с което получил писмо с изх. 70477-1-23/28.09.2022г., че била необходима промяна на предназначението на обекта. На същата дата жалбоподателят подал писмо с вх. 70479-1-23/28.09.2022г. до ЕВН България Електроснабдяване ЕАД с молба за промяна на тарифите от небитов в битов клиент за обект с клиентски номер 1010380289 и ИТН 4175471, във връзка с което получил писмо с изх. 70479-1-23/28.09.2022г., в което също бил уведомен, че била необходима промяна на предназначението на обекта. Д. М. Н. подал жалба с вх. Е-11Д-00-1033/05.10.2022г. до Комисията за енергийно и водно регулиране. Комисията поискала становище по жалбата от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД с писмо с изх. Е-11Д-00-1033/10.10.2022г. Електроснабдителното дружество отговорило с писмо на 02.11.2022г., в което посочило, че обектът на жалбоподателя е заведен в системите на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД като офис . Жалбоподателят бил небитов клиент, поради което се налагала промяна на предназначението на обекта, за да бъде удовлетворено искането му. По постъпилата жалба Комисията за енергийно и водно регулиране се произнесла с решение Ж 699/07.12.2022г., с което дала на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД задължителни указания за удовлетворяване на искането на Д. М. Н., като се извърши промяна на отчитането на използваната от него електрическа енергия от такава за небитови нужди в енергия за битови нужди в 7-дневен срок. Административният съд приел, че решение Ж 699/07.12.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е постановено от компетентен държавен орган, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Според изложените в решението на съда мотиви, съгласно дефиницията по § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия за собствени битови нужди. Съгласно т. 33а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката небитовият клиент е клиент, който купува енергия за небитови нужди. Административният съд преценил, че анализът на действащите Общи условия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и разпоредбите на Закона за енергетиката не води до извод, че не е необходимо клиентът да промени предназначението на обекта по реда на Закона за устройство на територията, поради което отхвърлил подадената от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД жалба. Посочил, че от значение за начина на доставка на електроенергия бил действителният начин на ползване на обекта от клиента, а не предназначението му според ЗУТ. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд не е констатирал допуснатите от Комисията за енергийно и водно регулиране нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 10, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, които Комисията за енергийно и водно регулиране не е обсъдила, клиентът има право да използва електрическата енергия според предназначението на обекта битов или стопански. Съдът приел, че съгласно чл. 11, т. 3 от Общите условия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД бил уведомил енергийното дружество за начина на ползване на обекта, което било достатъчно за промяна на таксуването на електрическа енергията по цени за битов клиент. Не може да се сподели разбирането на административния орган и на съда, че не е необходим критерий, по който да бъдат разграничени битовите от небитовите потребители. Промяната на категорията на клиентите не може да се основава на обявеното от тях потребление, а следва да се свързва с обективно съществуващи данни относно вида на потреблението. Само декларативното изявление на клиента не е достатъчно, за да се премине към заплащане на потреблението от цена за небитова на цена за битова енергия. За да се избегнат възможни злоупотреби и прилагането на нормативни правила в противоречие с целта, за която са приети, енергийните предприятия имат право да искат доказване на обстоятелствата, с оглед на които клиентът иска промяна на вида на потреблението. В приложеното по преписката заявление за смяна на клиент за обект/и на свободен пазар от 26.07.2018г. в Приложение 1 - заявление декларация за започване на продажба на електрическа енергия при връщане от свободен пазар към краен снабдител Д. Н. е заявил изрично, че консумираната електрическа енергия в обекта ще се използва за стопански нужди. В продължение на близо четири години, считано от придобиването на имота, Д. Н. е заплащал потребление като небитов клиент, поради което е следвало да посочи и докаже фактите, свързани с промяната на потреблението в такова за битови нужди. Представените от Н. документи - констативен протокол и удостоверение за адресна регистрация са създадени по негово искане, въз основа на заявени от него обстоятелства и не доказват, че е твърдяната от него промяна в потреблението. Офисът не може да се ползва за битови нужди, ако не бъде извършена промяна в предназначението на обекта по предвидения в Закона за устройство на територията ред. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу решение Ж 699/07.12.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени решението на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката да се изпрати за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с това решение. С оглед изхода на спора Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да заплати на всеки един от касационните жалбоподатели разноски за юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 400 лева или по 100 лева за всяка инстанция, както и по 420 лева държавни такси, от които 50 лева за първа инстанция и 370 лева за касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,