Решение № 4068 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12890/2009 г.

Решение № 4068 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12890/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба Кирил Лозанов Митев от с. Брод, Хасковска област, против решение № 217 от 14.07.2009 г., постановено по адм. дело № 300 от 2009 г. на Административния съд - Хасково. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кмета на Община гр. Димитровград не е изразил становище. Ответниците по касационната жалба Георги Вълчев Гочев и Тодор Ангелов Тодоров и двамата от с. Брод, Хасковска област не са взели отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията на Кирил Митев, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд гр. Хасково, е отхвърлил оспорването на Кирил Митев срещу заповед № 1074 от 30.05.2009 г. на кмета на Община Димитровград, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на общински недвижими имоти, представляващи два броя сгради, представляващи краварници, намиращи се в с. Брод. Съображенията за това са били, че между страните липсва наемен договор, имащ за предмет въпросните сгради. Съдът е посочил, че договор за отдаване по наем на общинските сгради бил сключен с фирма "Булфреш" ЕООД, като по делото липсвали данни, последния да е преотдал сградите на други физически лица. Направен е извод, че при тази фактическа обстановка жалбоподателят държал краварниците без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните няма сключен наемен договор за тези общински имоти. Оплакванията развити в касационната жалба не могат да бъдат основание за отмяна на постановеното решение. Това е така, защото обстоятелството, че между жалбоподателя и община Димитровград е налице висящ процес с предмет установителен иск за собственост върху спорните сгради, не е факт с правно значение, който може да установи легитимацията на жалбоподателя като собственик на имота и да бъде противопоставено на АЧОС № 36/27.2.2003 г., който до оборването му по надлежния ред се ползва с удостоверителната сила на официален документ. По делото не са били представени данни /а такива не са представени и с касационната жалба/, да е налице влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 330/2009 г. по опаси на Окръжен съд гр. Хасково, правният резултат от което би могъл да промени фактическата обстановка по оспорването на индивидуалния административен акт. Тежестта на доказване на правнозначимите факти и обстоятелства тежи върху жалбоподателя, който черпи права от евентуалното решение на гражданско правния спор. След като от представения по делото АДС е установено по безспорен начин, че сградите предмет на оспорената заповед са общинска собственост, а жалбоподателят не е могъл да докаже правно основание, въз основа на което държи същите, то явно са били налице основанията на чл. 65 ЗОС за издаване на заповедта. С оглед изложеното дотук правилно административният съд е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,