Решение № 1559 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8282/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Варна срещу Решение 6772 от 28.06.2024 г. по адм. дело 420/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което отменен негов отказ УРИ 819000-11557/20.02.2024 г. за подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер] с българско СУМПС по заявление вх. 1640/02.02.2004 г. на Н. Т. Х., гражданин на Виетнам и е изпратена преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноските по делото. Ответникът Н. Т. Х., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е отказ УРИ 819000-11557/20.02.2024 г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна за подмяна на СУМПС [номер] с българско СУМПС по заявление вх. 1640/02.02.2004 г. на Н. Т. Х., гражданин на Виетнам. За да отмени отказа, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е установил, че чуждестранното СУМПС, чиято подмяна е поискано от Н. Т. Х., е издадено от държавата Виетнам, която е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 година). В т. 4 от Приложение 6 към Конвенцията за пътното движение изчерпателно са изброени реквизитите, които следва да съдържа СУМПС. По делото не се спори, че процесното СУМПС отговаря на изискванията на т. 4.1 4.10 от приложението. Отказът е издаден на основание чл. 162, ал. 4 ЗДвП и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба I-157/01.10.2002 г. и е мотивиран с липсата в чуждестранното СУМПС на реквизитите по т. 4.11 от Приложение 6 към Конвенцията за пътното движение и по-конкретно с неизпълнение на изискването съдържанието на СУМПС да бъде представено под формата на пиктограми в табличен вид. Съдът е извършил сравнение на изискванията на т. 4.11 от Приложение 6 към Конвенцията за пътното движение и съдържанието на чуждестранното СУМПС. Съгласно т. 4.11 в свидетелството в задължителен ред трябва да присъстват категория или категории, или подкатегории на превозните средства, за които се отнася това свидетелство, с посочване на датата на издаването на свидетелството и датата на изтичане на действието му за всяка от тези категории. Видно от представения превод на български език в издаденото от Виетнам СУМПС се съдържа придобитата от Н. Т. Х. категория (В1), позволяваща управление на МПС, използвано за превоз на пътници с не повече от 9 места; камион, трактор с ремарке до 3 500 кг, което не се използва за комерсиални цели. Посочена е начална дата 27.05.2009 г., и валидност 20.09.2027 година. С оглед горното съдът е преценил като неправилен извода на административния орган, че представеното от жалбоподателя чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията на Приложение 6 от Конвенцията за пътното движение, и в частност на т. 4.11. Обратно на приетото от органа, в Приложение 6 не се съдържа изискване съдържанието на СУМПС да бъде представено под формата на пиктограми в табличен вид. В т. 4 от приложението в единадесет точки единствено са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа СУМПС. В т. 5 от Приложение 6 на Конвенцията за пътното движение са изброени категориите превозни средства, за чието управление може да бъде издадено свидетелство. Посочено е, че в категория В попадат автомобили, с изключение на принадлежащите към категория А (мотоциклет), чието разрешено максимално тегло не надвишава 3 500 кг и чийто брой седящи места, освен мястото на водача, не надвишава осем. Според съда процесното СУМПС е за категория В1, която видно от описаната класификация на МПС в СУМПС, съвпада с тази на превозните средства, попадащи в категория В съгласно Приложение 6 от Конвенцията за пътното движение. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правилен е изводът на съда, че в процесното СУМПС се съдържат всички реквизити, изискуеми съгласно т. 4 от Приложение 6 към Конвенцията за пътното движение: категория (В1), позволяваща управление на МПС, използвано за превоз на пътници с не повече от 9 места; камион, трактор с ремарке до 3500 кг, което не се използва за комерсиални цели; начална дата 27.05.2009 г. и валидност 20.09.2027 г. Правилно съдът е посочил, че цитираното приложение не съдържа изискване съдържанието на СУМПС да бъде представено под формата на пиктограми в табличен вид. В административният акт липсват мотиви от фактическа и правна страна защо органът счита подобно изискване за задължително. Това е достатъчно основание за отмяна на административния акт, тъй като съдебната проверка се простира в рамките на изложените от органа фактически съображения и приложението на закона съобразно тях, както правилно е посочил административният съд. Ето защо съдът не е следвало да обсъжда съответствието на посочената категория в СУМПС със следващата т. 5 от Приложение 6 от Конвенцията за пътното движение. Тази проверка е от компетентността на административния орган и трябва да бъде извършена при новото разглеждане на заявлението. По горните съображения решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение