Решение № 9290 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2966/2010 г.

Решение № 9290 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2966/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Зим" ЕООД, гр. Пловдив, срещу решение № 19/6.01.2010 г. по адм. дело № 444/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2728/19.11.2008 г. на началник митница гр. Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуалните си представители, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - началник митница Пловдив, в писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е цитираното по-горе решение за промяна на митническа стойност, с което е променена митническата стойност по ЕАД от 10.01.2007 г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от Закона за митниците /ЗМ/ и са определени на "ЗИМ" - ЕООД допълнителни задължения - ДДС - 1034,94 лв. ведно със законната лихва. За да отхвърли жалбата срещу решението на началника на митница Пловдив, административният съд е приел, че между страните не съществува спор, че "ЗИМ" - ЕООД е осъществило внос на стоки извън ЕС, описани в процесния ЕАД. Спорът бил относно това дали транспортните разходи в случая по настоящето дело Солун - Пловдив, установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. Според съда договора, сключен между жалбоподателя и китайското дружество - доставчик, доставчикът се задължава да осъществи доставката на стоките при условие "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Независимо от това, разходите по фактура № 43/23.01.2007 г., които не са включени от дружеството в митническата стойност, следва да се включат в нея. Решението е необосновано. Видно от самата фактура № 43/23.01.2007 г., същата е издадена от "Fairplay" LTD към БМД и БМД е платило разходите по нея на издателя. Няма никакви доказателства БМД да е префактурирало разходите за транспорт на жалбоподателя и той да е длъжен да ги заплати или да ги е заплатил. Тоест тези разходи не могат да бъдат свързани по никакъв начин с митническата стойност на внесената стока по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗМ от жалбоподателя, поради което не следва да участват в митническата стойност. Предвид липсата на условията на чл. 38, ал. 1 от ЗМ решението е и материалноправно незаконосъобразно. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени спорния митнически акт. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят всички разноски по него в размер на 300 /триста/ лева, платими от митница Пловдив. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение