Решение № 4984 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2016 г.

Решение № 4984 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Р. Р. от гр. П. против решение № 584/18.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1804/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № Р-16001614000344-091-001/13.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с Решение № 492/17.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- П. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие със закона, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира са отмяна на решението изцяло. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП"-П. чрез процесуалния си представител в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд - П. е бил Ревизионен акт № Р-16001614000344-091-001/13.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с Решение № 492/17.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- П. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, с който са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 966,41 лв. и лихви в размер на 2 418,72 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9 409,94 лв. и лихви в размер на 4 674,20 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 817,98 лв. и лихви в размер на 715,40 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 494.05 лв. и лихви в размер на 2 172,50 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3 323,42 лв. и лихви в размер на 607,38 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство е било установено, че касаторът дължи данъци по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, като ревизията е била проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Оспорващата страна не е представила доказателства за получени от нея приходи, които не съответстват на разходите й през годините. В мотивите си съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателката за неправилно определено начално салдо към 01.01.2008 г., с оглед непредставянето на доказателства, обосноваващи извод различен от този, направен от органите по приходните. Относно разходите за пътувания в чужбина, включени в разходната част на паричния поток първоинстанционният съд е приел, че същите правилно са определени, съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като при определяне на техния размер органът по приходите е съобразил размерите на определените с тази наредба разходи за дневни и квартирни за Гърция, Франция, САЩ, Италия, Египет, Турция, Германия, Унгария, Испания, Сингапур, Великобритания, Дубай и Русия. Прието е за правилно, че не са включени в изготвения паричен поток пътуванията, за които са представени доказателства /заповеди за командировки и др./, т. е че разходите са за сметка на работодателя, а за тези, за които не са представени доказателства са включени в разходната част на паричния поток. За неоснователни и недоказани са приети от съда твърденията на РЛ, че част от разходите за дневни и квартирни са извършени с дебитни и кредитни карти по време на пътуванията в чужбина, в който смисъл е и заключението на вещото лице по първата ССчЕ, в което е отбелязано, че за голяма част от плащанията няма подробно описание в банковата сметка и не може да даде подробно описание за какво са извършени плащанията. Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. При постановяване на съдебния акт АС-П. не е анализирал задълбочено събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства относно констатирания от приходните органи недостиг на парични средства за всяка от ревизираните години. Първоинстанционният съд се е задоволил само да цитира действията и констатациите на данъчните органи, без да обсъди конкретно доказателствата, събрани по делото за определените данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. Преповтарянето на констатациите, съдържащи се в ревизионния акт не означава мотивиране на решението на съда. Освен това следва да се отбележи, че съдът е съд по същество и дължи произнасяне по същество, излагайки мотиви след обсъждане на всички доказателства и възраженията и доводите на страните в случай, че те са съотносими към спора. В конкретния случай в жалбата до АС-П. от жалбоподателката са изложени твърдения за допуснати грешки и неточности при изготвяне на паричния поток на домакинството; неправилно възприето начално нулево салдо към 01.01.2008 г.; неправилно и тенденциозно намаление на приходите в паричния поток; неправилно и тенденциозно завишение на разходите; несъобразяване на документираните чрез банкови извлечения и платени по банков път разходи; несъобразяване, че по голяма част от разходите за издръжка на семейството са платени безкасово, като по този начин се получавало двойно калкулиране на разходи за издръжка; сумите по фактури, извлечени от информационната система на НАП неправилно са включени в разходите на задълженото лице, по които съдът не е изложил мотиви в обжалваното съдебно решение. От съдържанието на РД и на РА е видно, че в баланса за приходите са включени доходите на лицето и съпруга й от трудови правоотношения, изтеглените от лицето и съпруга й суми в брой от банковите сметки, а в разходната част за ревизираните периоди 2008 г. -2012 г. са включени разходите за издръжка по данни на НСИ; реално извършените разходи за съобщения към Мобилтел ЕАД, К. Б. АД, БТК АД; вноски в брой за захранване на банкови сметки, притежавани от лицето и съпруга й; разходи за извършени пътувания от лицето и съпруга й в чужбина. В хода на съдебното производство са изискани и приети като доказателства по делото изготвените от органите по приходите парични потоци за ревизираните години, а именно приложение № 1 - паричен поток за 2007 г.; приложение № 2 - паричен поток за 2008 г.; приложение № 3 - паричен поток за 2009 г.; приложение № 4 - паричен поток за 2010 г.; приложение № 5 - паричен поток за 2011 г. и приложение № 6 - паричен поток за 2012 г. /л. 846-867/. За 2008 г. в изготвения в ревизионното производство семеен паричен поток е констатиран недостиг на парични средства в размер на 79328.16 лв. Прието е, че разходите на РЛ надвишават приходите със сума от 1/2 от недостига /79328.16 лв./ или 39 664.08 лв.; за 2009 г. разходите надвишават приходите със сума от 1/2 от недостига /188 198.73 лв./ или 94 099.37 лв., за 2010 г. разходите надвишават приходите със сума от 1/2 от недостига /36 3598.59 лв./ или 18 179.80 лв. и за 2011 г. разходите надвишават приходите със сума от 1/2 от недостига /149 880.98 лв./ или 74 940.49 лв. От анализът и съпоставката на РД и приложенията от № 1 до № 6 е видно, че доходите на съпруга на РЛ не са включени в семейният паричният поток, изготвен от приходните органи. В РД доходите на съпруга на РЛ от трудови правоотношения са описани и включени в приходната част на паричния поток, но видно от изготвените от приходните органи парични потоци за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. -, и 2012 г. доходите на съпруга не фигурират. Описаните в РД констатации относно начина на формиране на данъчната основа /доходите на лицето и съпруга й от трудови правоотношения и доходите в резултат на превишението на разходите над приходите/ за отделните данъчни периоди не са подложени на анализ от страна на първостепенния съд. Такава преценка е следвало да бъде направена, дори и при липса на конкретно възражение от страна на жалбоподателя, тъй като в рамките на редовния съдебно-административен процес съдът дължи произнасяне служебно по всички въпроси за законосъобразността на оспорения РА. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В процесния случай първостепенният съд не е изследвал задълбочено материалната законосъобразност на РА, която включва преценка на основанията в РА за определяне на ДО по чл. 48 от ЗДДФЛ и конкретния размер на дължимия данък за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. за ревизираното лице. При новото разглеждане на делото съдът дължи задълбочена оценка на доказателствата, като същите да бъдат подробно описани и съответно, да се формира извод относно законосъобразността на РА по отношение на задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ /т. е. за всяка отделна година - 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г./ При необсъждане от първостепенния съд на всички горепосочени обстоятелства, които са релевантни за спора относно формирането на паричния поток по години, спорът по делото е останал неизяснен от фактическа страна. Това съществено процесуално нарушение е рефлектирало върху обосноваността и материалната законосъобразност на постановеното решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по въпроса за разноските на страните за водене на делото във ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение