Решение № 6680 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14451/2010 г.

Решение № 6680 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14451/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Авни Хашани гражданин на Косово, чрез адв. Валерия Иларева от САК срещу решение № 67 от 23.09.2010 г. по адм. дело. № 574/2010 г. на Врачански Административен съд. По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо, второ и трето от АПК. Моли се решението да бъде отменено, като бъде отменена и оспорената заповед. Ответникът - директорът на ОД на МВР Враца, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационните оплаквания за неправилност на решението са неоснователни. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С решение № 67 от 23.09.2010 г. по адм. д. № 574/2010 г. Административен съд - гр. Враца е отхвърлил жалбата на Авни Хашани гражданин на Косово, срещу Заповед № 2989 от 16.06.2010 г. на директора на ОД на МВР за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, административният е длъжен да наложи предвидената по закона мярка за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка, предвид безспорното обстоятелство, че лицето е преминало незаконно държавната граница, тъй като не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е императивна, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Решение е правилно. От доказателствата, съдържащи се към представената преписка: предложение на налагане на ПАМ с рег. № 28829/16.06.2010 г. на началник група "Миграция", при ОД на МВР - Враца; справка от началник РУТП- Мездра безспорно е установено, че на 15.06.2010 г. В близост до моста на с. Зверино при извършване на полицейско мероприятие, по повод на получен сигнал за извършено престъпление е задържано лицето Авни Хашани- гражданин на Косово, притежаващ косовски паспорт. При задържането същият се е опитал да избяга и е извадил нож на служителите на РУТП - Мездра. Хашани не е могъл да удостовери влизането си в Република България по законоустановения ред. Съгласно чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред (т. 1); чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б (т. 2) ; се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ (т. 3). Нормата е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на някоя от изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. В конкретния случай, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителна мярка административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Касаторът не е представил доказателства, че влизането му в Република България е станало по законоустановения ред, а това означава, че предвидената предпоставка по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е налице и произнасянето на директора на ГД "ГП" е законосъобразно. Чужденецът не може да установи спазването на пропускателния режим за влизане на територията на страната. При съставянето на заповедта лицето не е направило твърдения, нито е представило доказателства относно продължителността на пребиваването си в България, семейното му положение, нито за съществуването на семейни, културни и социални връзки в Република България. Независимо от факта, че административният орган при издаването на заповедта за налагане на ПАМ действа при условията на обвързана компетентност, същият е следвало да извърши преценка на обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Действително директорът на ОД на МВР Враца не е отчел обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Горното обаче само по себе си не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото отчитането на горните обстоятелства не би довело до извод, различен от извода, до който е стигнал административния орган. Нещо повече жалбоподателят е могъл да направи своите възражения и да представи своите доказателства във връзка с визираните в разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Закона обстоятелства пред административния съд. Хашани се е възползвал от това свое право и представил удостоверения за раждане на трите му малолетни деца - български граждани, както и копие на нотариално заверена декларация от 24.06.2010 г., подписана от Мирослава Сталин Хури - майка на трите деца, чийто баща е Хашани, от която се установява, че Хашани занапред ще пребивава на посочения в декларацията адрес и че ще има осигурена финансова издръжка от Мирослава Хури. Горните факти са отчетени и взети под внимание от първоинстанционният съд, който е преценил, че тези обстоятелства не биха могли да променят извода, до който е достигнал административния орган, а именно че следва да бъде издадена заповед за налагане на ПАМ -"принудително отвеждане до границата на Република България". В административната преписка липсват данни за обстоятелствата дали жалбоподателят живее с децата си, поддържа ли нормални семейни отношения с тях и дали им осигурява издръжка, които са необходими за да се извърши преценка за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК на наложената принудителна административна мярка и нейната пропорционалност, с оглед баланса между степента на засягане на основното човешко право на семеен живот и противопоставимия обществен интерес, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧОС. Независимо от това тези обстоятелства са относими към другата издадена заповед за забрана за влизане в страната, която не е предмет на настоящото производство. В случая следва да се вземе предвид, че няма данни за продължителността на пребиваването на жалбоподателя в страната, за това че е предприел действия по уреждане на статута си за пребиваване в страната . Процесната заповед е свързана само с необходимостта от преустановяване на незаконното пребиваване в страната и предприемане на действия за уреждане на статута на жалбоподателя. Оспорената пред съда заповед се основава единствено на обстоятелството, че жалбоподателят не може да установи влизането си в страната по законоустановения ред. По данните в първоинстанционното производство заповедта е изпълнена. Ето защо настоящата инстанция намира, че представените в първоинстанционното производство доказателства не водят до извод за неправилност на обжалваното решение и за незаконосъобразност на обжалвания пред Административния съд акт. Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК. Наложената мярка в конкретния случай не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която акта се издава. По изложените съображения правилен е и направеният от решаващия съд извод, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимият материален закон и неговата цел. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати в процесното решение. Като е отхвърлил жалбата на Авни Хашани - гражданин на Косово, срещу акта за налагане на ПАМ, Административният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на релевираните с касационната жалба основания за отмяна, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение