Решение № 1142 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7672/2010 г.

Решение № 1142 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7672/2010 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "БА Инженеринг" ООД гр. София, подадена чрез адв. Николай Божилов, против решение № 843 от 09.04.2010 г. по адм. дело № 6663/2009 г. на АССГ, I отделение, 15 състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2000900790/12.05.2009 г. на ТД на НАП - София-град, потвърден с решение № 1163/21.08.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ". В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Мирчева, моли да бъде оставено в сила решението на АССГ в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо А отделение, като извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението в обжалваната част, АССГ е установил, че фактура № 23/05.10.2007 г. е с предмет - проект за укрепване на 7 броя мостове за преминаване на тежък извънгабаритен товар от Бургас до ТЕЦ Марица Изток - аванс, а фактура № 28/15.11.2007 г. е с предмет - окончателно плащане по цитирания проект, и технически контрол по част конструктивна и доклад - оценка за съответствие на горепосочения проект. Във връзка с тази доставка са приложени договори с "МОСТКОНСУЛТ" ООД и с "ТРАНСКОНСУЛТ - БГ" ООД, по които възложител е "БА Инженеринг" ООД. Във връзка с първия договор е приложено единствено писмо от "Фелбермаер Транспорт унд Хебетехник" от 05.10.2007 г., че следва незабавно да се плати авансът по договора и да се представи платежния документ, а досежно втория - писмо от жалбоподателя до австрийското дружество, че офертата на подизпълнителя е на стойност 3000 евро без ДДС. /В договора е вписана сумата 5000 лв. без ДДС/. От страна на дружеството не са посочени доказателства, обосноваващи несъмнен извод за естеството на доставката, в изпълнение на която са сключени договорите между "БА Инженеринг" ООД и "МОСТКОНСУЛТ" ООД/ съотв. "ТРАНСКОНСУЛТ БГ" ООД. От една страна жалбоподателят фактурира на австрийското дружество 18 188,94 лв. /равностойност 9300 евро/ без ДДС, а 3 дни по-късно е издадена фактура № 59 от "МОСТКОНСУЛТ" ООД с предмет аванс 15000 лв. и 3000 лв. ДДС. Аналогично на 15.11.2007 г. фактурира на Фелбермаер Транспорт унд Хебетехник 58087 лв., включващи окончателното плащане по договора с "МОСТКОНСУЛТ" ООД и възнаграждението по сделката, сключена с "ТРАНСКОНСУЛТ БГ" ООД. Според съда не се установява от данните по делото какъв е предметът на съпътстващата сключването на договорите с подизпълнителите доставка. Тя е обозначена във фактурите като "проект за укрепване на мостове", респ. "технически контрол по част Конструктивна и Доклад - оценка за съответствие на горепосочения проект/", но не и като консултантска услуга. Поради това спрямо нея не може да намери приложение режимът по чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "в" от ЗДДС. След като не е доказано съдържанието на договореностите между жалбоподателя и получателя по двете фактури, при липсата на данни каква е тяхната цена, оплакването за нарушение по чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е неоснователно. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е свързан с характера на процесните услуги, а именно дали са такива по чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "в" от ЗДДС или по чл. 21, ал. 2, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставки на услуги се определя по правилата, регламентирани с разпоредбите на чл. 21 от ЗДДС. Основният принцип при определяне на място на изпълнение при доставка на услуга е уреден в ал. 1 на разпоредбата, а изключенията от този принцип - в ал. 2 и ал. 3 от закона. Съгласно чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при извършване на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот, и услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други. Във връзка с приложението на посочената разпоредба, следва да се има предвид, че изброяването на услугите, попадащи в обхвата на чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, е неизчерпателно и в хипотезата му попадат и други услуги, извършвани във връзка с недвижимите имоти. Важно е да се отбележи, че нормата на чл. 21, ал. 2, т. 1 от закона има специален характер и в случаите на колизия с други, общи или специални норми, определящи място на изпълнение на доставка на услуги (като например нормите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 21 от закона), същата ги дерогира. Това означава, че ако една услуга има характер например на консултантска, инженерна, маркетингова, рекламна услуга и се отнася до недвижим имот, находящ се на територията на страната, за определяне мястото и на изпълнение следва да се приеме, че е налице услуга свързана с недвижим имот по чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. В конкретния случай правилно административният съд е приел, че спрямо процесните фактури не може да намери приложение режимът по чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "в" от ЗДДС. Съобразно горното следва да бъде прието, че решението на АССГ в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, I А отделение