Решение № 13945 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Р., гражданка на Сирия, чрез адвокат Митева, срещу Решение 2797 от 08.07.2024г., постановено по адм. дело 526/2024г. по описа на Административен съд Хасково. Счита обжалваното съдебно решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Ответникът заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 АПК за форма и съдържание. С обжалваното решение Административен съд Хасково, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Л. Р., гражданка на Сирия, срещу Решение 6332 от 27.05.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3, чл. 34, ал. 1 от Закон за убежищата и бежанците (ЗУБ) във вр. с § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ й е отказано да се събере на територията на Република България с родителите си - майка и баща. Съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е подробно отсъствието на предпоставките за събиране на лицето с предоставен хуманитарен статут с родителите й, поради некредитиране на представените писмени доказателства за наличие на тежко заболяване, касаещо родителите й, а според данните за рождените им дати е счел, че обективно възрастта на лицата не може да се счита за напреднала Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение е мотивирано, като въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е формирал обосновани изводи и е приложил правилно материалния закон. Правилно е взета предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗУБ според която чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Съгласно нормата на чл.48, ал.1, т.3 ЗУБ компетентен да разгледа искането е Председателят на агенцията. За целите на производствата, разглеждани по реда на ЗУБ е налице нормативноустановено определение на понятието "членове на семейство". Според разпоредбата на § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на същия закон членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Правилни са изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение, че не са налице нито една от двете алтернативноустановени предпоставки по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ по отношение на кой да е от двамата родители на чужденеца с предоставен хуманитарен. За да бъдат изпълнени предпоставките за събиране на пълнолетно лице с родителите му на територията на Република България, освен напредналата възраст или тежко заболяване, всяко от които условия е достатъчно само по себе си, следва да е доказано и обстоятелството, че родителите на чужденеца не са в състояние сами да се грижат за себе си. В конкретния случай правилно не е възприето наличието на коя да е от двете алтернативни процесуални предпоставки. От една страна, макар да не са изложени подробни мотиви от страна на първоинстанционния съд, правилно е заключено, че родителите на заявителя категорично не са в напреднала възраст. Според настоящия съдебен състав това понятие на ЗУБ е близко по смисъл и съдържание до понятието престарели хора, уредено в разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, което според практиката на ВКС , например Решение 220/11.12.2019 година на ВКС, второ наказателно отделение по КНД 879/2019г. следва да се възприема строгоспецифично за всяко лице, според личностните му характеристики и особености, но най-общо като включващо лица отвъд 75-годишна възраст. До този предел лицата се приемат просто за възрастни според класификацията на Световната здравна организация, а от 75 до 89г. като стари хора /старческа възраст/, като лицата над 90г. се считат за дълголетници. В хипотезата на § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ възрастта следва да е поне старческа /в този смисъл напреднала/, каквото обстоятелство липсва за всеки от двамата родители на чужденеца, както към момента на постановяване на оспорения административен акт, така и към настоящия момент. Правилно на следващо място не е кредитирана като достоверна, поради противоречия с декларираните обстоятелства, представената медицинска документация за двамата родители, поради издаването й на 07.01.2024г. с посочен източник - медицинско лице от Сирийската арабска република, когато двамата родители на касатора са пребивавали вече трайно в Република Турция, както и поради липса на ясна информация за лечебното заведение , където са извършени изследванията, липсата на съпътстващи изследвания, диагнози и предписани лечения, от които да бъде направен категоричен извод за каквото и да е заболяване, което от своя страна да бъде квалифицирано и като тежко такова. Без поставена диагноза действително не може да се заключи какво по тежест е самото заболяване и изобщо представлява ли описаното здравословно състояние болестно такова или е някакъв друг вид разстройство на здравето от временен характер. На следващо място, видно от представените доказателства, не може да бъде направен и извод за наличието на невъзможност лицата да се грижат сами за себе си. Липсват доказателства за обективното им физическо и здравословно състояние, от които да може да бъде направен извод, че те не могат да се грижат сами за себе си и им е необходима постоянна чужда помощ и грижа. Правилно също е прието в обжалваното решение, че в Турция, където се намират двамата й родители Л. Р. има членове на семейството пълнолетен брат по отношение на когото не се твърди невъзможност да установи с тях семейна среда. Излагат се твърдения за бъдещи намерения за събиране на същото лице с непълнолетна негова дъщеря, които поради бъдещата им несигурност правилно не са взети предвид, както при постановяване на оспореното решение, така и при разглеждане на спора от първоинстанционния съд. Не се твърди на родителите на чужденеца да е ограничен достъпа до медицинска помощ в страната, в която се намират. На последно място критерият родителите да не са в състояние сами да се грижат за себе си следва да е наличен при условията на кумулативност и за двамата родители, тъй като липсата на този критерий при един от двамата обуславя възможността той да се грижи за другия. Във връзка с изложеното, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства установени от доказателствата по делото. В заключение следва да бъде обобщено , че на база извършения задълбочен анализ на направените фактически установявания първостепенния съд е формирал обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, постановяващ отказ за събиране на територията на Република България на касатора и нейните родители майка и баща. По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,