Решение № 10511 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6713/2016 г.

Решение № 10511 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6713/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на административния ръководител - председател на Окръжен съд - С. против решение № 4120/11.04.2016 г. по адм. дело № 12842/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 307, ал. 4, т. 1 (ред. - ДВ, бр. 1 от 2011 г.) от Закона за съдебната власт (ЗСВ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - А. Д. Г., от гр. С. изразява становище за неоснователност на същата. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Обосновава, че не са налице наведените касационни основания и посочва, че атакуваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 4120/11.04.2016 г. по адм. дело № 12842/2015 г. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е отхвърлил жалбата на председателя на Окръжен съд - гр. С. срещу решение по т. 5 от протокол № 51 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.10.2015 г., досежно произнасяне по решение на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 8/2015 г. по описа на Висшия съдебен съвет, с което не е наложено дисциплинарно наказание на съдия А. Д. Г. За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му материалноправни правомощия по чл. 320 ЗСВ, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. В относимата и действаща към издаване на оспорения акт на ВСС редакция на разпоредбата на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Въз основа на установените в хода на дисциплинарното производство факти дисциплинарният състав по дисциплинарно дело № 8 от 2015 г. по описа на Висшия съдебен съвет, е предложил с решение № 10-00-043/29.09.2015 г. да се приеме, че съдия А. Г., към този момент председател на Районен съд-гр. С., е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ и следва да му се наложи дисциплинарно наказание "забележка". Посочил е, че разгледаните и свършени от магистрата наказателни дела за проверявания период 1.11.2013, т. - 31.10.2014 г. са 199 броя, при минимум 305 броя наказателни дела постъпили за разглеждане и решаване от останалите районни съдии. Приел е, че по четири броя дела е налице забавяне на сроковете по образуването и разглеждането им: по НАХД № 822/2014 г. е допуснато забавяне в насрочването на делото от 2 месеца и 14 дни; при НАХД № 940/2014 г. е допуснато забавяне в насрочването на делото от 1 месец и 13 дни; НАХД № 2026/2013 г. е насрочено в 5-месечен срок след първоначалното му разпределение, като в период по-дълъг от 3 месеца след постъпване на делото съдията-докладчик не се е произнасял по разпределеното му дело, което е станало причина за осуетяване търсенето на наказателна отговорност от трите обвиняеми по делото лица. С решение на основание чл. 378, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК наказателното производство е било прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност; по НОХД № 1694/2013 г. съдията-докладчик не се е произнесъл поведе от 10 месеца след разпределянето на делото. След изслушване на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат и проведено обсъждане по направеното предложение, членовете на Висшия съдебен съвет са гласували като с 9 гласа "за" и 13 гласа "против" и "нула" въздържали се, дисциплинарнонаказващият орган не е наложил дисциплинарно наказание "забележка". Обосновано първоинстанционният съд е приел, че решението е постигнато от компетентен орган, в установената форма, съдържа мотиви и е обосновано на база обективния анализ на релевантните за спора факти. Съгласно чл. 320, ал. 3 от Закона за съдебната власт, Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание. Тричленният състав на Върховния административен съд е съобразил, че през посочения период по-малката натовареност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице се дължи на обстоятелството, че същият е бил административен ръководител - председател на Районен съд С. Констатирал, че по отношение разглеждането на две от наказателните производства (нахд № 2026/2013 г. и нохд № 1694/2013 г.), привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, не е извършило действия или бездействия, които да са довели до неоправдано забавяне. Твърдяното забавяне по насрочването на НАХД № 822/2014 г. от 2 месеца и 14 дни и при НАХД № 940/2014 г. от 1 месец и 13 дни не може да се разглежда извън контекста на общия срок за разглеждане на производството по тези дела, на крайния резултат и на последиците за страните. Забавянето не е повлияло на общия резултат и не е довело до негативни последици за страните, участвали в тези производства. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че двете дела са образувани преди регламентираната съдебна ваканция, която съгласно чл. 329, ал. 1 от ЗСВ е от 15 юли до 1 септември, и са насрочени след нея като производства, нямащи за предмет някой от изброените спорове по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт, при осъществяването, на които възникват основания за дисциплинарно санкциониране на магистрата. Поведението на съдия Гагашев и фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Закона за съдебната власт. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав