Решение № 2216 от 26.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4965/2014 г.

Решение № 2216 от 26.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4965/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ( наричана за краткост по-долу Комисията) против решение № 719 от 10.02.2014 г. на Административния съд София-град, постановено по адм. д. № 10716/2013 г., с което по жалба на Емине Хасан Чилингир е отменено решение № 2-243/09.10.2013 г. на КРДОПБГДСРСБНА, в частта, в която е обявена принадлежността й към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всичките основания по чл. 209, т. 3 АПК-неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост.

Ответникът - Емине Хасан Чилингир оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмено становище. Иска се отхвърляне на жалбата срещу решението на административния съд.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна.

Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 2-243/9.10.2013 г. на Комисията, в частта, в която е установена и обявена принадлежността към органите по чл. 1 от Закона на Емине Хасан Чилингир. В атакуваното писмо е записано, че тя е осъществявала сътрудничеството в качеството й на агент, а документите въз основа на които е установена принадлежността й са рег. Дневник; картони-обр. 4-9 бр. и обр. 6; писмо вх. № 760/1.10.1993 г. за унищожаване на делото на аг. "Валя". В решението е записано, че тя е била чл. на управителен орган (Управителен съвет) на кооперация-длъжник ТПК "Изкуство", гр. Момчилград.

Административният съд е отменил решението, приемайки че въз основа на документите за съдебната регистрация и данните от бюлетина на БНБ, жалбоподателката е била за периода 6.12.93 г. -26.11.97 г. чл. на управителния съвет на ТПК "Изкуство", която е длъжник към ОББ, поради което жалбоподателката е лице по чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Съдът е посочил, че по делото са представени документите въз основа на които е установена принадлежността на жалбоподателката. Съдът е приел, че решението, което има характер на индивидуален административен акт е немотивирано, тъй като в него липсват съображения, изложени от административния орган, въз основа на които да се направи извод, че решението му е резултат от проучване и анализ на събраните документи, каквото задължение той има по силата на чл. 9, т. 1 от закона. Също така, съдът е приел, че Комисията е допуснала нарушение и на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като жалбоподателката не е уведомена за започналото производство и не й е предоставена възможност за участие в него.

Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно.

Към мотивите на административния съд, които се възприемат от касационната инстанция, следва да се добави и следното: Едно от възраженията на жалбоподателката, направени от нейния пълномощник в съдебното заседание е, че документите въз основа на които е обявена принадлежността й, не са подписани от съответния офицер, който я е вербувал и ръководил.

Видно от картоните обр. 4 и 6, съдържащите се в преписката е, че с изключение на един (намиращ на лист 43 от делото) всички други са неподписани. Неподписването на документите е пречка да се установи, на кого принадлежат изявленията в тях. От друга страна, представените картончета съдържат противоречива информация относно лицето, ръководещо вербуваното лице. В една част от картоните е записано едно име на лице, а в друга друго име. Административният орган не е изложил мотиви, защо въпреки липсата на реквизити - подписи в част от картончетата и несъвпадащата информация в част от тях, преценява, че те са документи, годни да установят принадлежността на жалбоподателката към органите по чл. 1 от Закона.

От друга страна, обжалваното решение на Комисията е издадено на осн. чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона. Разпоредбата регламентира,

"Установяване на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за:

...

4. лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити."

Съобразно посочената разпоредба, Комисията е длъжна служебно да извърши проверка и обяви принадлежност на лицата от кръга, очертан в хипотезата й.

Видно от мотивите на решението на Комисията е, че са проверени лицата, длъжници към "Обединена българска банка" на суми над 1 милион недоминирани лева.

По делото не са ангажирани категорични доказателства, че ТПК, в УС на която е била жалбоподателката е била длъжник по необслужван кредит, отпуснат от ОББ. Видно от списъка към писмото на ОББ с изх. № 304-66 от 24.02.12 г. е, че ТПК "Изкуство" не фигурира в него. От друга страна, ТПК "Изкуство" фигурира в бюлетина на БНБ по чл. 3, ал. 2 от Закона за информацията относно необслужвани кредити, в който, като последна дата на обслужване от кооперацията на кредита към ОББ е посочен 30.03.97 г.

В решението на Комисията не са изложени мотиви, от които да става ясно, защо се приема ТПК "Изкуство" е длъжник по необслужван кредит по смисъла на Закона за информация относно необслужвани кредити, което е от значение за правомощието й да инициира процедура за установяване и обявяване на принадлежност на лицата, които са били членове на управителния или контролния орган на ТПК "Изкуство".

По тези съображения настоящият съдебен състав преценява решението като правилно, поради което следва да го потвърди.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд