Решение № 5039 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2016 г.

Решение № 5039 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. С. Й., чрез пълномощника му адв. Димитров против решение № 150/09.12.2015 г., по адм. д. № 356/2014 г. на Административен съд - К.. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, като бъде постановено ново, с което да бъдат уважени предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира се и присъждането на направените по делото съдебно-деловодни разноски и пред двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационния жалбоподател, не се явява. Представлява се от адв. Димитров, който поддържа касационната жалба и представя писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в представено по делото писмено становище, чрез юрк. Дойчинова оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна и моли оспореното съдебно решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Редовно призован по делото, касационният ответник, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че не са налице сочените в жалбата касационни отменителни основания. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане, а по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административния съд - К. е отхвърлил предявения на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск на А. С. Й., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Бобов дол против Г. Д. "Изпълнение на наказанията" ( ГДИН) за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди, представляващи чувства на страх, малоценност с траен характер, застрашаване на здравето и сигурността, вследствие на действия и бездействия на администрацията на Затвора - Бобов дол, изразяващи се в настаняване в обитаваното от Й. помещение в затвора на 08.12.2014 г. на лишеният от свобода Б. Д., който е пристрастен пушач и наркозависим и поддържането на това положение до 13.07.2015 г. Съдът е отхвърлил и кумулативно съединения с него иск за законната лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода от 08.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. От събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, съдът е заключил, че първата от предпоставките на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразни действия и/или бездействия на административен орган, в случая служители на ответника по касация, не е налице. Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че от изслушаните по делото свидетелски показания на свидетелите К., Н. и Д., касаторът не е бил принуден да живее и спи в задимено с тютюнев дим спално помещение, не е бил обект на физическа или каквато и да било друга агресия. Развил е много подробни мотиви във връзка с приложимите разпоредби от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), както и Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), като е приел, че с настаняването другия лишен от свобода - Б. Д. в килия № 12 не са нарушени изискванията за минимална жилищна площ на един лишен от свобода, съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС. Настоящата касационна инстанция счита за основателно касационното възражение, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка с непълни мотиви, поради което е налице чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила довели до порочно решение - необоснованост. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия, актове и бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХХ, а ал. 2 на чл. 1 ЗОДОВ установява, че разглеждането на искове по ал. 1 е по реда на АПК. За да се ангажира отговорността на държавата в исковото производство по ЗОДОВ е необходимо да се установи кумулативно наличието на основните елементи от фактическия състав на посочената норма: незаконосъобразни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица, реално претърпяна вреда от ищеца и причинно-следствена връзка. Съдът е направил добър преглед и много подробен анализ на разпоредбите от ЗИНЗС и ППЗИНЗС свързани с изискванията за минимална жилищна площ на лишените от свобода. Събрал е доказателства, както писмени, така и гласни, които обаче не е обсъдил съобразно изискването на чл. 168 от АПК. Така например съдът е посочил в решението си показанията на свидетеля Йорданова без след това да формира правен извод, дали ги кредитира или не, и какъв е изводът му въз основа на данните от тях. Също така при разпита на свидетеля Н., чийто свидетелски показания съдът кредитира, се установява, че в процесното затворническо помещение лишеният от свобода Б. Д. е пушил. Следва да се отбележи и необсъждането в мотивите от страна на съда и на представената и приета по делото "медицинска справка" (л. 64 от адм. дело 356/2016 г.), от която се установява, че лишеният от свобода Димитров е активен наркозависим, а също и, че е пушач. Позоваването в мотивите само на една част от събраните по делото доказателства е довело до допускането на съществено нарушение на процесуалните правила - едностранчивото обсъждане доказателствата и приложимото право. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, като при новото разглеждане на делото в мотивите на съда следва да бъдат изложени фактическите констатации и правните изводи, до които той е достигнал, въз основа на преценката и анализа на всички доказателства представени по делото. След преценка на доказателствата по делото, съдът при новото разглеждане на делото, ако приеме искът за основателен на основа разпоредбата чл. 52 ЗЗД, следва да се произнесе по размера на дължимото обезщетение. От изложените съображения се налага изводът, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,