Решение № 13327 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 567/2009 г.

Решение № 13327 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 567/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалбата на Рада Хубанова Димова и Теодора Димитрова Димова, двете от гр. Габрово против решение № 121 от 28.11.2008 г., постановено по административно дело № 215 по описа за 2008 г. на Административен съд - Габрово. Релевират се оплаквания за неправилност. и искат неговата отмяна, решаване на спора по същество и отмяна на обжалваната заповед № 1770/4.09.2008 г. на кмета на община Габрово. Ответникът - кмет на община Габрово в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № 1770/2008 г. е постановена в противоречие с изискванията на чл. 99 - 104 от АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - Габрово е образувано по жалбата на Рада Хубанова Димова и Теодора Димитрова Димова, двете от гр. Габрово против заповед № 1770/4.09.2008 г. на кмета на община Габрово, с която на осн. чл. 14, ал. 6 от Наредбата за реда и установяване на жилищните нужди и настаняване под наем в общински жилища от 2005 г. на Община - Габрово е отменена заповед № 1360 от 14.07.2008 г. за продължаване на наемните правоотношения между община Габрово и двете жалбоподателки. Административното производство пред кмета на община Габрово се осъществява по реда на чл. 45а от Закона за общинската собственост и приетата от Общински съвет Габрово Наредба от 2005 г. Жалбоподателките са били наематели в общинско жилище, срокът за за настаняване в който е изтекъл. Същите са поискали продължаване на наемните правоотношения и след решение на комисията по чл. 8, ал. 1 от Наредбата, кметът на общината е издал заповед № 1360 от 14.07.2008 г. за продължаване на наемните правоотношения. Определил е двуседмичен срок за подписване на договор за наем на общинското жилище и е предоставил възможност в този срок молителките да заплатят дължимите консумативни разноски за жилището, останали от предходния период. Заповедта е била съобщена с писмо с обратна разписка на 17.07. 2008 г. Няма спор по делото че жалбоподателките не са се явили в община Габрово за сключване на договор и такъв, въз основа на заповед № 1360/2008 г., не е бил сключен. С решение от 28.08.2008 г. комисията по чл. 8, ал. 1 от Наредбата от 2005 г. е решила да се отмени заповед № 1360/2008 г., за което да се издаде заповед от кмета на общината. В изпълнение на решението и на осн. чл. 24, ал. 6 от Наредбата на община Габрово кметът на община Габрово е издал обжалваната заповед № 1770/4.09.2008 г., с което е отменил предходната заповед № 1360/2008 г. С решението си съдът е отхвърлил жалбата против заповедта на кмета на общината, приемайки я законосъобразен индивидуален административен акт. Решението на съда е правилно. Съгласно чл. 45а от ЗОбС условията и редът за установяване на жилищните нужди и за настаняване под наем в общинските жилища, предназначени за това, се определят с наредба на общинския съвет. Законът делегира на органите на местното самоуправление правото да определят сами условията, при които се определят жилищните нужди и се настаняват в общинските жилища правоимащите граждани. С действащата Наредба за реда и установяване на жилищните нужди и настаняване под наем в общински жилища от 2005 г. на Община - Габрово (достъпна на интернет сайта на община Габрово), общинският съвет е предвидил смесен фактически състав за възникване или продължаване на наемното правоотношение - заповед по чл. 15 и писмен договор, сключен въз основа нея. В разпоредбата на чл. 14, ал. 6, т. 2 от същата е предвидено, в случай на отказ от сключване на договор, издадената заповед да се отменя. Наредбата не уточнява какъв по форма следва да е визираният отказ - писмен или мълчалив. Доколкото обаче се касае за сключване на договор, правилно в случая общината е приела, че несключването на договора в определения срок, следва да се възприема като отказ да се сключи такъв. Нормата в Наредбата е приета в интерес на общината, поради което на нея принадлежи правото да определи срока за сключване на договора, след като срокът не е нормативно определен. Като е приложил разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Наредбата, административният орган е постановил заповедта си в съответствие с приложимия материален закон, което правилно е било възприето и от първоинстанционния съд. Основното възражение за това, че срокът, предоставен на жалбоподателите за сключване на договора е инструктивен и неспазването му не води до погасяване на правото, е неоснователно. В случая срокът не може да се квалифицира нито като давностен, нито като преклузивен, тъй като не се касае за законов срок. Това е срок по чл. 13, ал. 1 от Закона за задължението и договорите, посочен в полза на предложителя (наемодателя). След като не е бил спазен, насрещната страна е загубила правото да сключи договора и по този начин да приключи фактическия състав по създаване на наемно правоотношение с общината. Възражението, че обжалваната заповед противоречи на разпоредбите на чл. 99 и следващите от АПК, е неоснователно. Административният орган не реализира производство по възобновяване на административното производство по издаване на заповед № 1360/2008 г., макар формално и в съответствие с нормата на чл. 14, ал. 6 от Наредбата, съдържанието на заповедта да е отмяна на заповед № 1360/2008 г. Не се касае за незаконосъобразност на първата заповед, така щото чрез производство по възобновяване, тя да бъде отменена на основанията и по реда, посочен в чл. 99 - 104 от АПК. С обжалваната заповед на практика се прекратява започналата административна процедура по наставане в общинско жилище под наем на правоимащо лице, което по своя воля не е изявило желание да я довърши. Това обстоятелство правилно е било преценено от решаващия съд, поради което решението му като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение