Решение № 13224 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5455/2010 г.

Решение № 13224 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5455/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Лесинг Импекс" ЕООД Русе, чрез адв. Д. Стефанов, срещу решение № 50/04.03.2010 г., постановено по адм. д. № 2346/06 г., по описа на Окръжен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1800655/1.08.2006 г., на ТД Русе, в частта в която е потвърден с Решение № 748/12.10.2006 г. на Директор дирекция "ОУИ" ЦУ на НАП Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание пълномощника на касатора адв. Райчинова представя допълнителни писмени доказателства във връзка с последващо приемане на процесните СМР от възложителите на касатора. Моли да бъде отменено решението и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или постановено ново с което се отмени обжалвания пред първоинстанционния съд РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред ОС е бил РА № 1800655/1.08.2006 г., на ТД Русе, потвърден с Решение № 748/12.10.2006 г. на Директор дирекция "ОУИ" ЦУ на НАП Варна, с който на Лесинг Импекс" ЕООД са установени данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за периодите 07.2003 г. - 10.2003 г.; 12.2003 г.; 07.2004 г., 09.2004 г. - 12.2004 г. в общ размер на 212 217.80 лв. и лихви за забава в размер на 53 081.87 лв. и задължения за внасяне за данък за общините за 2002 г. в размер на 626.90 лв. и лихва за забава в размер на 262.57 лв. и данък върху печалбата за 2002 г. в размер на 847.73 лв. и лихва за забава в размер на 610.31 лв. и корпоративен данък за 2003 г. в размер на 4 939.45 лв. и лихви за забава в размер на 1 432.29 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е възприел изцяло доводите на органа по приходите досежно установените факти в хода на ревизията. Преди да разгледа жалбата по същество настоящият състав намира, че е неоснователен довода в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на събрани от съда доказателства за извършени от касатора последващи доставки със същия предмет и доказателства за издадени на доставчиците РА и извършени с тях корекции на процесните доставки и начисления данък. В тази насока се излагат и съображения за постановяване на съдебното решение при непълнота на доказателствата. На първо място непълнотата на доказателства не е касационно основание, а делото може да бъде върнато съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, само при нужда от установяване на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 2 от АПК в касационното производство не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. Представените от пълномощника на касатора писмени доказателства не са свързани с касационните основания, тъй като непълнотата на доказателства, както беше посочено не е такова основание. Част от представените доказателства във връзка с последващите доставки със същия предмет са били представени в хода на ревизията като обстоятелството, че е налице последваща облагаема доставка не е било спорно в хода на ревизията. Не на последно място от касатора не се излагат доводи за причините, поради които представените в касационното производство доказателства не са представени в хода на първоинстанционното производство. От касатора не са представени издадени на доставчиците РА и не се твърди, че такива са издадени. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "Вис - Трейд" ЕООД в общ размер на 69 547.73 лв. съдът е приел, че данъка е начислен като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Относно кадровата обезпеченост съдът е приел, че към всяка от процесните фактури е съставен протокол за извършените СМР по видове, количества и цена, като относно кадровата обезпеченост се е позовал на заключението на приетата в хода на съдебното производство СТЕ. От заключението на последната съдът е приел за установено, че за извършване на СМР по издадените фактури са необходими 26 974.7 човекочаса, което при 8 часов работен ден се равнява на 3 372 човекодни. Ако работят 14-те работника на трудов договор и тези които са на граждански договор би могло тази работа да се свърши за 241 дни. При така установеното и тъй като по делото е представен договор за строителство от 5.10.2004 г. по силата на който "Лесинг импекс" ЕООД като възложител е възложил на "Вие Трейд" ЕООД като изпълнител да изпълни СМР на обекти на възложителя със срок до 31.12.2004 г. т. е. срокът на договора е два месеца - 60 дни, съдът е приел, че за посочения период от време не биха могли да бъдат извършени всички услуги предмет на протоколите за приемането им. На следващо място съдът е приел, че работниците на трудов договор са били на 4-часов работен ден, а лицата по гражданските договорите са се задължили да извършат строително ремонтна услуга на обекти на "Лесинг Импекс" т. е. работниците по тези договори са наети от доставчика за извършване на СМР на обекти на жалбоподателя. От представените по делото доказателства - 14бр. гр. договори, уведомления за наличието на трудови договори, издадените фактури и протоколите към тях и заключението на СТЕ относно необходимите човекочасове за извършването на услугите, съдът е приел, че не е налице реалност на извършените услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./. Относно фактура № 34 с предмет на доставката извършване на ел. услуга на КПП "Дунав мост", съдът е приел, че не се установява в какво се изразява вида на услугата, като не са представени доказателства за нейното реално извършване. Решението е правилно в тази си част. Видно от ПИНП и представените от доставчика подробно обсъдени в обжалваното решение писмени доказателства се установява, че количеството и вида на СМР, посочени в протоколите към процесните фактури не биха могли да бъдат извършени от назначените от доставчика на трудови и граждански договори работници. Това обстоятелство е установено както от извършената в хода на ревизията, така и от приетата в съдебното производство експертизи. Касаторът не е оспорил заключението на СТЕ при нейното приемане, поради което е неоснователен довода изложен в касационната жалба за липса на нормативи въз основа на които е изготвено. Вещото лице е заявило в заключението си, че е използвало програма със съответен шифър посочен в таблицата към заключението. За частта за която е установена кадрова обезпеченост въз основа на изготвената в хода на ревизията техническа експертиза органа по приходите е признал правото на данъчен кредит. От ангажираните в хода на съдебното обжалване доказателства не е установено, че останалите дейности за които е отказано правото на данъчен кредит доставчика е разполагал с кадрова обезпеченост, поради което като е достигнал до същите изводи ОС е постановил правилно решение. При липса на доказателства за реалното осъществяване на процесните услуги не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ВИА трейд" ЕООД, съдът е приел, че е установен факта на начисляване на данъка като задължение към бюджета, като е внесен по ДДС сметка на доставчика. Подробно съдът е обсъдил всяка от процесните 14 броя фактури и протоколи към тях и е приел, че доставчика не е имал необходимата кадрова обезпеченост за изпълнение на СМР предмет на издадените фактури. За установено съдът е приел, че за извършване на услугите по процесните фактури са необходими 27 097 човекочаса. Обсъдил е приетия по делото договор сключен на 2.05.2004 г. между "Лесинг трейд" ЕООД и "Виа трейд" ЕООД за извършване на СМР на обекти на възложителя - "Лесинг трейд" ЕООД, със срок до 31.12.2004 г. Подробно съдът е обсъдил представените към данъчната преписка и приети по делото трудови договори на лица наети от доставчика и е приел, че е доказано изпълнение само на 8 232 човекочаса, като от жалбоподателя не са представени доказателства които да оборят тези констатации на данъчния орган. На следващо място относно фактури № 254, № 253, № 252, № 255, № 256, № 257, № 258, № 281 съдът е приел, че не е изяснено какви точно услуги са извършени, тъй като е посочено само общо - бояджийски услуги, тенекеджийски услуги, извършване на покривни работи, извършване на изкопни работи. Приложени са протоколи за изпълнение на СМР, но фактурите не препращат към тези протоколи, като част от протоколите не са подписани от страните, а друга част макар и подписани съдържат извършване на СМР които не фигурират в издадените фактури. От приетите по делото протоколи обр. 19 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР подписани между жалбоподателят, като изпълнител и "Пътинженеринг" ООД Русе като възложител се установява наличието на изпълнени СМР, но съдът е приел, че този факт не налага до извода че СМР свързани с ремонт на улици в гр. Русе и други пътни отсечки с възложител "Пътинженеринг" ООД и "Лесинг импекс" ЕООД са идентични с тези по фактура № 281/29.12.2004 г., издадена от "Виа Трейд" ЕООД. Решението в тази част е неправилно досежно процесните фактури № 78/1.07.2004 г. с ДДС 5070,19 лева, ф-ра № 130/01.09.2004 г. с ДДС 7907,47 лева, ф-ра № 132/2.09.2004 г. с ДДС 8863,33 лева, ф-ра № 203 от 11.10.2004 г. с ДДС 21 428, 08 лева, ф-ра № 197 от 30.11.2004 г. с ДДС 25 843,51 лева и ф-ра № 198/30.11.2004 г. с ДДС 12176,46 лева. Относно останалите услуги и отказано право на ДДС в размер на 13 689,06 лева решението е правилно. За да приеме, че е налице липса на реалност на услугите съдът се е позовал на факта, че за извършване на услугите по процесните фактури са необходими 27 097 човекочаса. От съдържащите се по делото доказателства не се установява, по какъв начин от органа по приходите е установен този брой на човекочасове. От РД и издадения въз основа на него РА се установява, че по отношение на този доставчик е прието, че ИПДПОЗЛ е връчено по реда чл. 32 от ДОПК. Представените от доставчика документи във връзка с искането са депозирани в ТД на НАП гр. В. Търново на 5.05.2006 г. и в компетентната ТД на НАП гр. Русе на 04.08.2006т. с вх. № 0400-2115 - три дни след издаване на РА. Данни за назначаване на техническа експертиза не се съдържат по преписката и не е изготвяна такава по отношение на доставчика "ВИА трейд" ЕООД. Единственото доказателство в тази насока е справка наименована приложение № 2 изготвена от органа по приходите, в която е посочено, че е изготвена въз основа на данни от техническа експертиза. Този брой човекочаса е обсъден за първи път в решението на решаващия орган. Видно от РА под приложение № 2, са описани ИПДПОЗЛ и два броя отговора, поради което се налага извода, че посочената справка е изготвена след приключване на данъчната ревизия и издаване на обжалвания РА. На следващо място дори при сравнение с техническата експертиза изготвена относно доставките на Вис - Трейд" ЕООД от в. л. М. Серафимова приложена на л. 207 - 210 от данъчната преписка се установява, че посоченото изчисление в справката на данъчния орган е различно от това в техническата експертиза, поради което се налага извода, че органа по приходите не е установил по надлежен ред твърдяната бройка човекочаса. Напротив от приложение по преписката и приет по делото ПИНП № 18ДК-18855/4.08.2006 г. се установява, че от представените в хода на насрещната проверка доказателства е установено че дружеството - доставчик разполага с необходимата кадрова, техническа и технологична обезпеченост за извършване на доставките. При тези констатации в хода на извършената насрещна проверка и с оглед на приетите по делото: договор сключен на 2.05.2004 г. между "Лесинг трейд" ЕООД и "Виа трейд" ЕООД за извършване на СМР на обекти на възложителя - "Лесинг трейд" ЕООД, със срок до 31.12.2004 г., процесните фактури, придружени с протоколи за приемане на извършените, подробно индивидуализирани по количество, единична цена и обща стойност СМР за конкретните обекти се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Услугите са реално извършени, а данъкът е внесен по ДДС сметка на доставчика, поради което и за получателя по доставката са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит по посочените фактури в размер на 81 289,04 лева. Относно останалите процесни фактури и за разликата до пълния размер от 94 978,10 лева, а именно 13 689,06 лева, отказано право на данъчен кредит, решението е правилно. Процесните фактури не съдържат конкретни количества и единични стойности на посочените услуги, а само общата им стойност, поради което правилно ОС е приел, че липсват доказателства какви точно услуги са извършени. Посочено е само общо - бояджийски услуги, тенекеджийски услуги, извършване на покривни работи, извършване на изкопни работи. Не са представени и протоколи към фактурите, за да може да се установи единичната цена и обема на извършените услуги, поради което и законосъобразно ОС е приел, че не се установява настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.), респ. изискуемост на данъка. Относно отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "ИНЖСТРОЙ" ДЗЗД, съдът е приел за установено, че от заключението на ССЕ и от доказателствата по делото се установява че данъка не е начислен, по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./, като не са представени доказателства за реалност на извършените доставки. Решението в тази си част е правилно. Не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /отм./, тъй като не е установено начисляване на данъка по облагаемата доставка, по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. Както правилно е приел съдът, фактът на издаване на данъчни фактури в които е посочен данъка, без данни за неговото начисляване и реално извършване на доставката по см. на чл. 6 от ЗДДС (отм.) не налага на извода, че за получателя по доставката са налице предпоставките на чл. 64 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Относно отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "ЛЕСОТЕХ" ЕООД, съдът е приел за установено, че за извършване на процесните СМР, към които са приложени и съответни протоколи за приемането им от получателя са необходими 6 018 човекочаса респек. 6 385.76 човекочаса. Предвид факта че доставчика е разполагал само с 7 работника на граждански договор, то същият не е могъл да извърши тези услуги поради липса на кадрова обезпеченост. От друга страна съдът е приел, че гражданските договори се сключват до извършването на определената работа, т. е. при тях основното е резултата, за разлика от трудовите договори. С декларация от 18.08.2006 г. управителят на "Лесотех" ЕООД е заявил че извършените СМР по издадените от него фактури са извършени със собствени ресурс, без да ползва подизпълнители. С граждански договори № 45/1.10.2003 г., № 44/1.10.2003 г., № 32/1.10.2003 г. лицата са се задължили да извършат почистване на асфалтова настилка, заливане пукнатини и ръчно оформяне на асфалтов пласт на улици в гр. Русе 13 396 кв. м., като работата се извършва от 1.10.2003 г. до 28.10.2003 г. За останалите СМР гражданските договори са сключени за период от един месец т. е. от 1.10.2003 г. до 31.10.2003 г., като част от договорите са сключени от 1.09.2003 г. до извършване на работа, приета с протокол от 20.10.2003 г., като такъв протокол не е представен по делото. Процесните фактури са издадени въз основа на протоколи от 8.07.2003 г., от 29.07.2003 г., от 8.09.2003 г., от 22.08.2003 г. и от 1.10.2003 г. Съдът е приел, че визираните в посочените по-горе граждански договори СМР не са извършени поради липса на доказателства за тяхната реалност. По фактури № 4378 и № 4392 съдът приема че липсва кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на изцяло фактурираните СМР. Фактури № 4379 и № 4389 са с предмет аванс за събиране на пестициди и строителство, събиране и депониране на негодни за употреба пестициди в стоманобетонни контейнери, като с протокол № 1/8.09.2003 г. работата е приета от възложителя, но не са представени доказателства за наличието на реална доставка на стоманобетонни контейнери, доказателства за саниране на складове за пестициди, нито за наличие на изградени площадки с баластрова възглавница за съхранение на контейнерите с пестициди. При тези доказателства съдът е приел, че липсва реалност на услугата по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./. По отношение на фактура № 4390/20.10.2003 г. досежно извършени СМР по протокол от 22.08.2003 г., съдът е приел, че протокола е подписан на посочената дата между доставчика и жалбоподателят, като е следвало по силата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС /отм./ начисляването на данъка да се извърши в срок до 5 дни, тъй като на тази дата е възникнало и данъчното събитие. До края на месец август 2003 г. е следвало да се издаде процесната фактура, а последната е издадена през м. октомври 2003 г. Дори да се приложи разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /отм./ където законодателят е предвидил че данъкът следва да е начислен най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка, то това не е месец октомври 2003 г., поради което е приел, че РА в тази си част е законосъобразен. Решението в тази си част е правилно, с изключение на доставката по фактура № 4378/8.07.2003 г. и фактура № 4392/20.10.2003 г. Не се оспорва обстоятелството, че доставчика е имал назначени на граждански договор 7 работника. За процесните доставки са представени по делото сключени граждански договори за периода м. 07, м. 08, м. 09. и м. 10 2003 г. Така както е приел ОС договорите са сключени до извършване на конкретна работа. В част от договорите е посочен протокол за приемане на работата от 20.10.2003 г., който не е приложен по делото. В друга част от договорите е посочен протокол от 31.10.2003 г., който също не е приложен по преписката. В останалата част от договорите е посочен протокол от 8.09.2003 г., какъвто е представен и подписан от възложителя и изпълнителя, но в същият липсва количество и единична цена. Правилно съдът е приел, че не са представени доказателства за доставка на стоманобетоновите контейнери, посочени в протокол от 8.09.2003 г., поради което не е установен и фактът за реалност на доставката, респективно настъпване на данъчно събитие. Относно фактура № 4378/8.07.2003 г. с предмет извършено СМР, съгласно протокол № 2, се установява от представения и приет по делото Протокол № 2/29.07.2003 г., подписан между касатора и доставчика, че подробно са посочени видовете СМР, тяхното количество и единична цена. Обекта е Ремонт улици гр. Русе. Гражданските договори, сключени на 1.07.2003 г. касаят същият обект и протокол за приемане на работата. Досежно фактура № 4392/20.10.2003 г., в същата е посочено, че се издава въз основа на Протокол № 1 от 1.10.2003 г. В последният с посочен обект Ремонт улици гр. Русе и индивидуализирани СМР. В гражданските договори включени на 1.09.2003 г. е посочен същият обем работа, която следва да бъде извършена, като е посочен протокол за приемане на работата им от 31.10.2003 г., но това обстоятелство не се отразява на реалността на услугите, така както са индивидуализирани в Протокол № 1 от 1.10.2003 г. Единствения довод за отказа на право на данъчен кредит по тези доставки изложен за първи път в решението на решаващия орган и съда е заключение на техническа експертиза, каквато за този доставчик не е изготвяна в хода на ревизията. Вероятно решаващия орган е имал предвид съдържащата се по преписката справка - приложение № 4 изготвена от органа по приходите, в която е посочено, че е изготвена въз основа на данни от техническа експертиза. Видно от РА под приложение № 4 са описани други доказателства, поради което се налага извода, че посочената справка е изготвена след приключване на данъчната ревизия и издаване на обжалвания РА и не представлява техническа експертиза. При така установеното досежно процесните фактури придружени с протоколи за приемане на извършените, подробно индивидуализирани по количество, единична цена и обща стойност СМР за конкретен обект, ведно със сключените граждански договори със същия предмет и обем на работа, се налага извода, че са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Услугите са реално извършени, а данъкът е внесен по ДДС сметка, поради което и за получателя по доставката са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит по посочените фактури в размер на 27 334,72 лева. Относно преобразуване на финансовия резултат за процесната 2002 г. в посока на увеличение съдът е приел, че съгласно изготвена от жалбоподателя справка за извършен текущ ремонт на обект "Снек бар" през 2002 г. са установени осчетоводени разходи в общ размер на 6 068.84 лв. и че счетоводно начислената амортизация за група МДА - сгради през 2002 г. е в размер на 356.28 лв. и съвпада с данъчно признатия размер на амортизация. За безспорно съдът е приел, че е установено наличие на извършени СМР, като без значение е техния характер, тъй като законодателят в нормата на чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО /отм./ безусловно поставя изискването за увеличаване на счетоводния финансов резултат с частта за извършените разходи. Решението в тази си част е правилно. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО /отм./, действал към ревизирания период, счетоводният финансов резултат се увеличава с частта от разходите за ремонт на дълготрайните материални активи, надвишаваща съответната данъчна амортизационна норма по групи активи. Нормата на § 1, т. 25 от ДР на ЗКПО /отм./ определя като "разходи за ремонт" разходите, чрез които се възстановява състоянието на МДА за нормалното им функциониране, като е посочено че не са разходи за ремонт по смисъла на закона разходите за техническо обслужване на транспортните средства и машините. При тази правна уредба правилно съдът е приел, че процесните разходи са в размер на 6 068.84 лв., а в счетоводството на жалбоподателят са отразени 356.28 лв., поради което правилно съдът е приел, че финансовият резултат на дружеството следва да се увеличи с разликата от 5 712.56 лв. В частта относно увеличен финансовия резултат със сумата от 20 960 лева, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за процесната 2003 г., съдът е приел, че процесната сума представлява-разходи, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. До този извод съдът е достигнал като се е позовал на приетия по делото Протокол № 1/17.12.2003 г. по фактура № 136/19.12.2003 г. В протокола е визирано изпълнени и подлежащи на заплащане СМР, без извършено озеленяване. От приложените по делото разпечатки на счетоводна сметка 602 "разходи за външни услуги" се установява, че услугата "извършено озеленяване" по фактура № 221/28.12.2003 г. издадена от ЕТ "Старт - П. Христов" е осчетоводена като разход за "Лесинг Импекс" ЕООД през м. декември 2003 г., като е приложена и оборотна ведомост, от която се установява, че към 31.12.2003 г. дружеството няма салда по сметки незавършено производство и разходи за бъдещи периоди. Извършените СМР по фактура № 136 са описани в Протокол № 1/17.12.2003 г., подписан и от двете страни, не съдържа извършено озеленяване, поради което съдът е приел, че законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството. Решението в тази си част е правилно. В хода на ревизионното производство е установено, че по счетоводна с/ка 602 "разходи за външни услуги" са осчетоводени разходи по ф-ра № 221/28.12.2003 г. с предмет озеленяване на обект, съгласно проект на стойност 4960,00 лева, издадена от ЕТ "Старт - П. Христов" и фактура № 41/15.12.2003 г. с предмет изготвяне на проект за организация и технологично изпълнени поръчки на стойност 16 000 лева, издадена от "Темпо 2000" ЕООД. Установено е че за същия период м. 12.2003 г. касаторът е извършил доставки към Община Ценово с предмет на доставката Смр по фактура № 136/19.12.2003 г. на стойност 73 612,50 лева и ДДС 14 72250 лева и фактура № 82/1.12.2003 г. на стойност 243.75 лв. и ДДС 48.75 лв., издадена на ЕТ "Гени" с предмет на доставката наем и отчета на продажбите от търговски обекти за месец декември. Извършените СМР по фактура № 136 са описани в Протокол № 1/17.12.2003 г., подписан от двете страни и същият не съдържа процесните озеленяване на обект, съгласно проект, както и не е посочена услугата изготвяне на проект за организация и технологично изпълнени поръчки. При така установеното правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Следва разходите, които са извършени във връзка с определена дейност или сделка да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на пълномощника на касатора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 7000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции и 130 лева заплатен депозит на вещи лица. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,