Решение № 13248 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2014 г.

Решение № 13248 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", предишна дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 2690/29.11.2013 г. по адм. д. № 102/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 091203617/27.09.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1533/13.12.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 67 262,96 лв. и лихва за ДДС в размер на 25 121,28 лв. Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да плати на "Агросфера" ООД съдебни разноски в размер на 350 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди процесният ревизионен акт. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът - "Агросфера" ООД, гр. Кърджали, в представен писмен отговор от адв. Иван Димов оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила, претендира разноски за касационната инстанция.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на дружеството с непризнат данъчен кредит за данъчни периоди и доставчици, както следва:

• за данъчен период м. 01 и м. 02.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 57 254,64 лв. по 4 броя фактури, издадени от "НИК 97" АД. Предмет на доставките са карбамид и тор. Плащанията са извършени предимно по банков път и само едно плащане е в брой на 29.06.11 г. - 2095 лв.;

• за данъчен период м. 10.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 008,32 лв. по 4 броя фактури, издадени от "Г И СИЕ М" ООД. Предмет на доставките е слънчоглед.

За да отмени процесния РА, административният съд е изложил мотиви, въз основа на приложените по делото преписи от счетоводни документи, дневници за покупки, дневници за продажби, подадени декларации по ДДС, както и от ССЕ, и е приел, че двамата доставчици "НИК 97" АД и "Г И СИЕ М" ООД са осъществили реално доставки към ревизираното лице "Агросфера" ООД. Относно доставка на слънчогледово семе от "Г И СИЕ М" ООД съдът е посочил, че ревизираното лице е извършило продажба на същото на трето лице. Това е установено при извършена насрещна проверка в страна, чл. на ЕС - Република Гърция, от която е видно, че касаторът е осъществил вътреобщностна доставка на част от слънчогледовото семе, като същото е с надлежни документи за собственост и същите с представени от жалбоподателя пред органите на гранична полиция при транспортиране на стоката извън Република България.

Административният съд е мотивирал изводите си за реално извършване на процесните доставки, като се е позовал на практика на СЕО и СЕС предвид решението по дело С-152/02, в което се приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя следва да е доказано осъществяване на фактурираната доставка и наличие на фактура за нея. В същия смисъл е и решението по дело С-642/11 на СЕС.

Решението е неправилно.

Реалността на доставката е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно легалната дефиниция, дадена в нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка на стока е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Следователно, когато се претендира посоченото материално право, на първо място следва по безспорен начин да се докаже, че правото на собственост върху стоките е прехвърлено. В процесния случай се касае за родово определени вещи - карбамид, тор и слънчоглед, поради което следва да се установят условията по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за индивидуализиране на вещите с оглед момента на прехвърляне на правото на собственост.

В хода на оспорване на РА в тежест на жалбоподателя е било при условията на пълно насрещно доказване, да установи посредством годни и убедителни доказателства, че са налице предпоставките на закона за признаване на правото му на данъчен кредит по процесните фактури. В разглеждания случай тази доказателствена задача не е изпълнена от "Агросфера" ООД. Приложените по делото доказателства, отнасящи се до индивидуализирането на стоките /родовоопределени вещи/ по пряката доставка, транспортирането и предаването им /било между доставчика и получателя, било чрез натоварването им и предаването им за превоз/, сочат противоречия.

На първо място е противоречива информацията относно транспортирането на стоките.

При извършване на насрещна проверка на доставчика "НИК 97" АД - мястото на доставките е завод за торове в гр. Девня, индустриална зона, "Афер България" ЕООД. Предаването не е ставало в склад на "НИК 97" АД. Няма информация за лицата, транспортирали стоката. Лицата, предали стоката, са работници на "Афер България" ЕООД, откъдето е взета стоката. Получаването на стоката е ставало на части на различни дати.

От страна на ревизираното лице е декларирано, че транспортирането на стоката е извършено за сметка на "НИК 97" АД и транспортът е включен в цената на стоките.

Следващите противоречия са относно приемането и предаването на стоките.

От "НИК 97" АД не са представени приемо-предавателни протоколи, а представените от ревизираното лице приемо-предавателен протоколи са изготвени не от "НИК 97" АД, а от "Агрополихим" Девня, чието лого носят. Съгласно тях стоката се предава от "Агрополихим" Девня на "НИК 97" АД. Лицата, които са подписали за "приел", не фигурират в представената от "НИК 97" АД разплащателна ведомост за наети работници в дружеството.

На следващо място, представените от "Агросфера" ООД кантарни бележки са от Безмитна зона Бургас. На същите за контрагент е записано "Жасмин ТК" АД, за който няма никаква информация. В представените кантарни бележки са посочени регистрационни номера на автомобили, за които никоя от страните по сделката не дава информация чии са, кой ги е наел и т. н.

Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит, а не само документално оформяне на стопанските операции. Липсата на доказателства, които установяват транспортирането и предаването на стоките, прави недоказана тази реалност, поради което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит.

На доставчика "Г И СИЕ М" ООД е извършена насрещна проверка. Според писмените обяснения от "Г И СИЕ М" ООД дружеството е извършило доставки на "Агросфера" ООД на 156 380 кг. маслодаен слънчоглед със 7 автодоставки, плащането е получено по банков път, продажбите са осчетоводени. Натоварването е извършвано от доставчика, а извозването - с нает транспорт. Стоката е предадена в склад на "Агросфера" ООД в гр. Харманли. Доставката е извършена директно от склад на предходните доставчици. Писмените обяснения, не са подписани, а представените копия на документи не са заверени.

Анализирайки представените от "Г И СИЕ М" ООД и "Агросфера" ООД товарителници, правилно органът на приходната администрация е посочил противоречията с декларираните данни относно процесните доставки и наличието на пропуски в попълването на реквизитите. В тях, като изпращач е посочен ЗП Димо Иванов, а като получател - "Коко" ООД. Същото ЮЛ е посочено като получател и в кантарните бележки. От обяснението на транспортната фирма е видно, че закупеният от ЗП Димо Иванов слънчоглед е доставен не на ревизираното лице, а на "Голдън ойл" ООД.

В представените от "Г И СИЕ М" ООД и "Агросфера" ООД товарителници и кантарни бележки относно слънчогледа, доставен от ЗК "Нова надежда", като получател не е посочен "Агросфера" ООД, а е посочен "Коко" ООД.

В представените от "Г И СИЕ М" ООД и "Агросфера" ООД товарителници и кантарни бележки относно слънчогледа, доставен от ППЗК "Напредък", като получател не е посочена Мелница Харманли. В кантарната бележка за получател е посочен "Коко" ООД.

Ревизираното лице твърди, че слънчогледът е претеглен в неговата база от неговия служител Асен Харалампиев. В кантарните бележки от 02, 03, 05, 07.10.2009 г. не е посочено име, а служителят е назначен на работа от 09.10.2009 г. и не би могъл да претегли стоката и да подпише кантарните бележки. През това време в "Агросфера" ООД не е имало назначени други лица.

За този доставчик също липсват доказателства, които установяват транспортирането и предаването на стоките по преките доставки между него и "Агросфера" ООД. Транспортните фирми "Венрад" ЕООД и "Посейдон" ЕООД сочат, че са извършили тези доставки от "Г И СИЕ М" ООД към "Коко" ООД и "Голдън ойл" ООД.

Посочената от съда последваща доставка към трето лице - фирма в Гърция, не променят горните изводи, за липсата на доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху процесната стока, което е релевантният за реалното осъществяване на доставката факт.

За да отмени РА, съдът се е позовал основно на заключенията по изготвената и оспорена от органа на приходната администрация ССчЕ, без да я цени в съвкупност с останалите по делото доказателства. За изготвянето на експертизата, вещото лице е използвало данни от счетоводството на "Агросфера" ООД, без да са извършвани проверки при доставчиците.

Изложеното обосновава извод, че обжалвания пред първоинстанционния съд ревизионен акт е законосъобразен и неправилно е отменен от съда. Решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА, като неоснователна.

При този изход на спора, на касатора се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в еднократен размер на 3 301,55 /три хиляди триста и един лева и петдесет и пет стотинки/ лева, което е за двете съдебни инстанции, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение