Решение № 14600 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14144/2009 г.

Решение № 14600 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14144/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Руслан Стоилов Костадинов от гр. Кюстендил срещу решение № 43 от 21.08.2009 г. по адм. д. № 5687/2008 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 8 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед рег. № 1647/29.08.2008 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" ЗМВР и прекратено служебното му правоотношение, поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си и получена най-ниска обща оценка на изпълнението на длъжността, обективирана в карта рег. № 11191/22.08.2008 г. Съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата се форма. Не са били допуснати процесуални нарушения за издаването й, а изложената фактическа обстановка в заповедта за доказана. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно обосновано въз основа на приложените по делото писмени доказателства. Не са налице и допуснати процесуални нарушения от съда, както се сочи в касационната жалба, тъй като съдът подробно е изложил мотиви досежно изискването на чл. 175, ал. 2 ППЗМВР, а именно че от приложеното към оценката справка е извършена за период по-дълъг от една година, в съответствие с изискването на чл. 175, ал. 3 и ал. 4 ППЗМВР, като комисията е отчела всички получени от жалбоподателя награди, както и наложените му наказания. Правилно съдът е посочил, че оценката за изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя не е индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен контрол. Същата е изготвена съобразно правилата на чл. 175 ППЗМВР и по утвърдена от министъра на вътрешните работи методика. При констатирана обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от жалбоподателя и спазена процедура е налице материално правната предпоставка на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" ЗМВР, както правилно съдът е приел. С оглед изложеното обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,