Решение № 9844 от 3.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община (СО), чрез юрк. Е. Савов, против решение 5279/26.08.2021 г., постановено по адм. д. 2024/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Териториално поделение Държавно горско стопанство София , БУЛСТАТ [номер], с адрес: гр. София, [улица], [номер], е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) ДСЦ20-ТД26-1003(10)/26.11.2020 г., издаден от С. Митева-Гелева, на длъжност старши инспектор в отдел Общински приходи - Средец/Триадица , СО, потвърден с решение СФД21-РД28-24/27.01.2021 г. на директора на Дирекция Общински приходи на СО и преписката е върната на компетентния орган със задължителни указания. С обжалваното решение в полза на жалбоподателя са присъдени извършените деловодни разноски в размер на 2 500 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Според аргументите на касатора, съдът не се е запознал задълбочено с фактите и доказателствата по делото и е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на процесния АУДЗ. В тази връзка посочва, че при постановяване на решението не е взето предвид писмо с изх. 06-04-74/29.05.2019 г. на Югозападно държавно предприятие ДП до кмета на район Триадица СО относно собствеността върху недвижимия имот. Съдът неправилно е възприел, че за периода 2014- 2019 г. имотът попада извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, доколкото това е установено само за периода 2016- 2019 г. Претендира отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно и необосновано, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Териториално поделение Държавно горско стопанство София , чрез процесуалния представител адв. Х. Викторова, излага аргументи за неоснователност на касационната жалба в писмения отговор и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира направените разноски за касационната инстанция, за което представя доказателства и списък на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил АУЗД ДСЦ20-ТД26-1003(10)/26.11.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел Общински приходи - Средец/Триадица , СО, потвърден с решение СФД21-РД28-24/27.01.2021 г. на директора на Дирекция Общински приходи , с който на Териториално поделение Държавно горско стопанство София са определени допълнителни задължения за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. за ДНИ в общ размер на 8 234,70 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 3 124,23 лв. за ТБО в общ размер на 27 800,40 лв., лихви за просрочие в общ размер на 10 614,33 лв. за поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1070, с площ от 1 712 кв. м., представляващ УПИ XXVII, кв. 59 по плана на гр. София, район Триадица , м. Манастирски ливади-изток . Фактическите констатации на съда следват установяванията на местните приходни органи. От представеното удостоверение за данъчна оценка изх. 7224050487/30.04.2019 г. на Югозападно държавно предприятие е видно, че данъчната оценка на поземления имот е в размер на 96 296,60 лв. В счетоводството на жалбоподателя имотът е отразен с дата на придобиване и въвеждане в действие на 15.03.2019 г., с балансова стойност 731 975 лв. Партидата в Имотния регистър към Агенцията по вписванията е открита на 17.10.2019 г. и имотът е вписан на същата дата като частна държавна собственост въз основа на акт за частна държавна собственост 10314/16.10.2019 г. като по партидата липсват предходни отбелязвания за процесния имот. От правна страна решаващият съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, който е надлежно оправомощен със заповед С015-РД-09-622/03.06.2015 г. на кмета на СО. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство. За да отмени АУЗД първоинстанционният съд е приел, че процесният поземлен имот е бил предоставен за управление на жалбоподателя с акта за частна държавна собственост от 16.10.2019 г. В последния изрично е отразено, че предходен собственик на имота е Държавата , като липсва удостоверяване за предходно предоставяне на управлението на имота на жалбоподателя или на друго предприятие. Съдът е направил заключение, че в противоречие със събраните в хода на административното производство доказателства, органите по приходи са приели предоставянето на имота на жалбоподателя със Заповед УЗ-00-114/06.10.1993 г. на министъра на земеделието, която е отбелязана в т. 10 от акта за частна държавна собственост след разпоредбите на чл. 168, т. 1 и чл. 173, ал. 1 от Закона загорите. Между страните по делото не е съществувал спор, че процесният недвижим имот е годен обект на облагане с ДНИ и ТБО. В мотивите по същество съдът е отхвърлил твърдението в АУЗД, че имотът е преактуван през 2019 г. Същевременно е формулиран изводът, че административният орган не е събрал доказателства за възлагане на поземления имот за управление на Министерство на земеделието и храните, което би била единствената правна възможност за предоставянето му със заповед на министъра на ТП ДГС София. Данните и отговорите в приетата съдебно-икономическа експертиза са отнесени в подкрепа на крайното заключение на съда за незаконосъобразност и необоснованост на АУЗД. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, но при следните коригиращи мотиви. Установените факти и събраните доказателства в хода на административното производство са разгледани последователно от решаващия съд в тяхната съвкупност. Правилни и надлежно обосновани са изводите на съда, че процесният АУЗД е издаден в противоречие с разпоредбите на материалния закон. В тази насока касаторът излага единствено твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и погрешна преценка на доказателствения материал, които не се установяват при извършената касационна проверка. Неоснователно е касационното оплакване във връзка с преценката от съда на писмо РТР20-ВК08-2557(1)/17.11.20202 г. на кмета на район Триадица, че за периода 2014- 2019 г. имотът не попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Действително в резултат от употребената неясна изразна техника в писмото (л. 145 от делото), се установява, че имотът е в границите на тези дейности за 2014 и 2015 г., а само за периода 2016- 2019 г. не е, но това не променя крайното заключение за необоснованост на АУЗД. Предпоставките за възникване на задължението за внасянето на ДНИ, респективно ТБО, са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 от ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Съгласно ал. 5 на чл. 11 от ЗМДТ: за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ. На основание разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ, таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. Следователно за времето, през което имотът е бил предоставен за управление на друг субект, прехвърлителят не дължи данък и ТБО. В тази насока относима е и цитираната практика на ВАС в мотивите на обжалваното съдебно решение. Противно на твърденията на касатора, пред Административен съд София град не са представени доказателства за ползването на имота от Териториално поделение Държавно горско стопанство София преди 2019 г., освен приложения акт за частна държавна собственост 10314/16.10.2019 г. В хода на административното производство не са събрани доказателства в подкрепа на изявлението в писмо 06-04-74/29.05.2019 г., че собственик на имота е Югозападно държавно предприятие ДП, чрез ТП ДГС София на основание заповед УЗ-00-114/06.10.1993 г. на министъра на земеделието. Посоченото обстоятелство представлява само индиция, въз основа на която издателят на АУЗД неправилно е приел за установено, че ДНИ и ТБО се дължат от ТП ДГС София за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. Към мотивите в тази част на спора следва да се прецизира, че след връщане на преписката за законосъобразно определяне на задълженията за ДНИ и ТБО съобразно възприетото, компетентният орган при СО не е обвързан от указания от АССГ период от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г. При липса на спор относно факта, че имотът попада в категорията на облагаемите обекти, принципът на служебното начало съгласно чл. 5 от ДОПК, налага задължението на органа по приходите, дори когато няма искане от заинтересованите лица, да изясни фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. В тази връзка не е изключена хипотезата на облагане при правоприемство, но за да бъде реализирана, е необходимо всестранно и пълно доказване и изясняване на предпоставките за това. Нормата на § 9, ал. 3 от ДР на Закона за горите предвижда, че от датата на вписването в търговския регистър на държавните предприятия по приложение 1 съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства по ал. 2 стават териториални поделения на държавното предприятие, в чийто район на дейност попадат. Според § 9, ал. 2 от с.з., от датата на вписването в търговския регистър държавните предприятия по приложение 1 са правоприемници на активите и пасивите, както и на архива на съответните държавни ловни стопанства по приложение 2, т. 1 - 25 от Закона за лова и опазване на дивеча, както и на съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства. След проверка на заявените от касатора пороци, които са идентични с обсъдените от първоинстанционния съд, както и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК. Заключението на решаващия съд се споделя от настоящият касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, следва да бъде направено препращане към мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на процесния административен акт и връщане на преписката. При този изход на спора и своевременно заявената претенция, ответникът има право на направените разноски за касационната инстанция в размер на 2 050 лв., съгласно доказателствата за заплатено адвокатско възнагражденние. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,