Решение № 157 от 11.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3638/2014 г.

Решение № 157 от 11.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3638/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. М., А. Р. М., К. Б. М. и Е. Ю. М., чрез процесуалният им представител - адв. П. К., против решение № 1380/2.07.2014 г. по гр. д. № 1197/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 96 по гр. д. № 5986/2013 г. на Софийски районен съд, в обжалваните му от всяка от страните части, с които са оставени без уважение претенциите на ищците с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, за разликата над присъдените в полза на А. М. - 75 000 лв. и до претендираните 140 000 лв., в полза на К. М. и Е. М. - 60 000 лв. и до претендираните 120 000 лв. и в полза на К. М. - 36 000 лева и до претендираните 100 000 лева - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Ю. М. /съпруг на първата, баща на втория и третата и син на последната/, настъпила при ПТП на 1.11.2010 г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество ЗД [фирма], по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилисти"лек автомобил. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на мотиви, с оглед което е останала неясна обосноваността на крайния извод за наличие на съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия наследодател, въпреки изрично наведените от въззивниците - ищци доводи за несъобразени от първоинстанционния съд факти и доказателства - със съдържанието им в цялост. Твърдят, че са останали неясни съображенията на въззивния съд за споделяне определения от първоинстанционния съд размер на обезщетенията, като справедлив, въпреки изричните доводи за приложени ирелевантни критерии при тяхното определяне. Като резултат от тази немотивираност е обоснован и касационен довод за противоречие на въззивното решение с материалния закон - чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Ответната страна - ЗД [фирма] - не е представила отговор на касационната жалба. С определение № 471/22.06.2015 г. касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение? - обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 42 по гр. д. № 5488/2013 г. на IV г. о. ВКС. В съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си, съгласно чл. 293 ГПК, настоящият състав съобрази следното: С първоинстанционното решение е прието съпричиняване на вредоносния резултат /в размер от 25%/ от пострадалия наследодател на ищците, предвид неизползване на предпазен колан към момента на удара, с правилното поставяне на какъвто съдът е приел, че търпимите вреди биха били по-малки, вкл. би било възможно да се избегне леталния изход. Изрично е отречен принос на пострадалия предвид тежката степен на алкохолно опиянение на същия към момента на ПТП, доколкото е безспорно прието, че вина за настъпването му има изключително водача на насрещно движилия се автомобил, навлязъл в платното за движение на пострадалия наследодател и осъществил челен удар, като от техническа страна е била изключена възможност за предотвратяване на ПТП от страна на пострадалия - не е имал възможност за отклонение на автомобила вдясно, нито възможност да осъществи безопасно аварийно спиране или намаляване скоростта при сблъсъка, с ефективно за последиците значение /заключение на комплексна автотехническа и медицинска експертиза/. В обосноваване справедлив размер на обезщетенията /100 000 лева за съпругата, по 80 000 лева за децата и 60 000 лева за майката на починалия - преди прилагане на процента съпричиняване/, съдът е отчел възрастта на пострадалия /в активна, трудоспособна възраст, икономическа опора на близките си/, пълноценните му взаимоотношения със същите, авторитет и репутация сред тях и в обществото. Отчитайки самостоятелността на низходящите, съдът е приел, че за преживялата съпруга загубата има по-тежки и трудно преодолими измерения. По отношение преживелия родител, съдът е изложил мотиви относно напредналата възраст на майката, с предположението за "не толкова ранима психика" и "разклатено здраве" . Въззивното производство е образувано по жалба на всяка от страните. Въззивниците - ищци са оспорвали извода за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия наследодател, поради неползван предпазен колан, изрично позовавайки се на изявленията на вещо лице Д., че с оглед значението на вида на колана и с оглед конкретния такъв - от неинерционен тип, с пояснения относно ефективността му в приетото заключение - леталният изход е бил неизбежен, независимо дали е бил ползван или не. Изрично във въззивната жалба се посочват несъобразени от първоинстанционния съд констатации на експертизата, че в резултат на челния удар са настъпили деформации на автомобила, в резултат на които е настъпило притискане тялото на водача, причинило травматичните увреждания. В обобщение е оспорен извода на първоинстанционния съд за наличие на причинност между установеното неползване на предпазния колан и настъпилите увреждания, вкл. леталния изход. Оспорени са и размерите на присъдените обезщетения, като изключително занижени, като се акцентира на неправилна оценка на събраните доказателства, както и - по отношение ищцата - майка на пострадалия - на ирелевантност, като съобразим критерий, на напредналата й възраст и предполагаема занижена чувствителност при възприемане на загубата. Въззивниците са се позовали и на несъобразяване размера със застрахователните лимити към момента на увреждането, съгласно § 27, ал. 1 ПЗР на КЗ, като ориентир за икономическата конюнктура, отчитана при определяне на обезщетенията. Във въззивната жалба на ЗД [фирма] първоинстанционното решение не е обжалвано досежно неприето съпричиняване на вредоносния резултат, предвид тежката степен на алкохолно опиянение на пострадалия и изобщо по процента на приетото съпричиняване, поради неползван предпазен колан. Страната обжалва единствено приложението на чл. 52 ЗЗД и размера на присъдените, вкл. съобразявайки съпричиняването, обезщетения, при това над сумите от 52 500 лв. за ищцата - съпруга и 37 500 лева - за децата на пострадалия. Във въззивното решение липсват мотиви по всички доводи на въззивниците - ищци и конкретно - мотиви по всички наведени във въззивната жалба, значими за отговор на основния спор - относно наличието на съпричиняване, поради непоставен предпазен колан - въпроси, вкл. за резултата от самостоятелната преценка на съдържанието на събраните в първоинстанционното производство доказателства. Съдът не се е произнесъл по довода за причинност на леталния изход с деформациите на купето на автомобила / вкл. навлизане на двигателя му навътре в същото, предвид характеристиката на удара - челен, с по-висока кинетична енергия на увреждащия автомобил /, довело до притискане на пострадалия и травми, неизбежни и при поставен предпазен колан, нито по довода, основан на изявленията на вещо лице Д., при разпита й в съдебно заседание, че с оглед вида на предпазния колан, предходно пояснен в заключението и при разпита на вещо лице В., като колан от неинерционен тип, недостатъчно ефикасен в задържане на тялото към седалката, смъртта би настъпила независимо със или без поставянето на такъв. Формално са посочени като отчетени, без пояснения, като релевантни при определяне размера на обезщетенията, единствено критериите: възраст на пострадалия, близките му отношения с всеки от ищците и лимитите на застрахователно покритие. Напротив, въпреки липсата на съответен довод от въззивника - ответник, въззивният съд е формирал извод за съпричиняване вредоносния резултат и поради тежката форма на алкохолно опиянение на пострадалия наследодател, но без промяна в приетия от въззивния съд процент на съпричиняване, поради непоставен предпазен колан. Видно е от формалното съпоставяне съдържанието на въззивната жалба на ищците /доколкото единствено същите са подали касационна жалба/ и въззивното решение, че съдът не се е произнесъл по наведените от страните доводи по чл. 269 пр. второ ГПК, вкл. за съобразяването на обстоятелства и доказателствени средства, посочени от въззивниците като неотчетени от първоинстанционния съд, в обосноваване на извода за съпричиняване, както и относно справедливия размер на присъдимите обезщетения. Липсата на мотиви е формално проявление на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила - чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 269 предл. второ ГПК - непроизнасяне със собствени мотиви по доводите на въззивниците и в съответствие с фактическите твърдения и доказателствата по делото. По правния въпрос: В решението, обосновало допускане на касационното обжалване - № 42 по гр. д. № 5488/2013 г. на IV г. о. ВКС - е даден отговор на правния въпрос, споделян изцяло от настоящия състав, вкл. с конкретизацията - досежно нарушението на чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК - споделен и в други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /така реш. № 42 по т. д. № 799/2011 г. на II т. о. на ВКС, реш. № 36 по т. д. № 2366/2013 г. на II т. о. на ВКС, реш. № 197 по гр. д. № 7364/2013 г. на III г. о. ВКС, реш. № 217 по гр. д. № 761/2010 г. на IV г. о. на ВКС, реш. № 146 по т. д. № 2687/2014 г. на II т. о. на ВКС, вкл. цитираните в тези актове решения. Според същите, както и междувременно постановеното ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, съобразно събрания или подлежащ на събиране във въззивното производство доказателствен материал и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, съобразно правомощията му по чл. 269 ГПК, като с оглед собственото си становище относно крайния извод потвърди или измени правния резултат от първа инстанция. Ограниченият въззив, съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ се отнася до установяване фактическата страна на спора и ограничаване възможността за събиране на доказателства, освен при изрично предвидени предпоставки /чл. 266 ГПК/, но не намира приложение при субсумиране на установените факти под приложимата правна норма. При довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост на фактическите констатации, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа въведените в жалбата оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми. Формално проявление на изпълнението на тия процесуални задължения е излагането на собствени мотиви, кореспондиращи с обхвата на въззивното обжалване. По съществото на спора: В заключението на комплексната съдебно-техническа и медицинска експертиза се приема, че при удара тялото на М. се е изместило напред и нагоре, с удар във волана и таблото, но е било и притиснато от последвалите деформации на автомобила. Последните са посочени като причина за травматичните увреждания. Пак в заключението се сочи, че с оглед деформираните детайли на автомобила и претърпените от пострадалия увреждания, М. не е бил с поставен колан към момента на ПТП, но ако би бил, би получил телесни увреждания в по-малка степен и при възможност за запазване живота му. Изрично е пояснено, че целта на предпазния колан е да намали инерционното движение на тялото и да го предпази от удари в конструкцията или от изхвърляне навън, както и че при правилно поставен предпазен колан отклонението на тялото е минимално - предимно главата. Обхвата на възможните отклонения не е преценяван в заключението, според вида на конкретния предпазен колан. В с. з. от 28.11.2013 г., обаче, вещо лице В. е дало пояснения, че конкретният предпазен колан е бил от неинерционен тип, с ограничени спрямо функциите на съвременните предпазни колани възможности, предпазващ, но не в обема защита, предоставян от последните, тъй като липсва стопиращо разширението на преминаващите през тялото в две позиции ленти устройство, за да би било адекватно осигурено придържането на тялото към седалката. Потвърждава деформациите на купето и притискането върху долните крайници и таза на пострадалия като резултат от същите, докато инерционното движение на тялото е причинило увредите в горната му част. Вещото лице медик - доктор Й. - е посочило като пряка причина за смъртта острата кръвозагуба и сигурен летален изход в конкретния случай, независимо от ползването на предпазен колан, както и сигурното му настъпване от "притискане". Последното, обаче, е коментирано в заключението и пояснено от вещо лице В. като засегнало долните крайници, а не горната част на тялото. Само при "нормален" колан - вероятно /но не със сигурност/ визирайки инерционен такъв - вещото лице Й. е предположило по-малка вероятност за летален изход, но без да го изключва, както и че вида на колана има значение за вредоносния резултат. Като не е изложил съображения по въведените с въззивната жалба доводи за пълното съдържание на събрания доказателствен материал /заключението, вкл. обясненията на изготвилите го вещи лица/ и несъобразяването му от първоинстанционния съд в цялост - за значението на непоставен предпазен колан от конкретния вид за настъпването на вредоносния резултат, вкл. предвид наведена причинност на същия с притискането, резултат от деформациите на автомобила, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, рефлектирало в постановяването на немотивиран, досежно причинната връзка между поведението на пострадалия и вредата, съдебен акт. Ако би съобразил доводите на въззивниците - за неотчетеното от първоинстанционния съд съдържание на заключението във връзка с поясненията на вещите лица, въззивният съд би констатирал противоречието в тях и като резултат - наличието на неяснота по въпроса: предвид вида на конкретния - неинерционен - предпазен колан и осигуряваното от същия, ако би бил поставен, ограничение на инерционното отместване на тялото, съобразявайки настъпилите от челния удар деформации на автомобила, би ли могъл да бъде избегнат леталния изход. С други думи: деформациите на автомобила причинили ли са животозастрашаващите увреждания /острата кръвозагуба/ и ако са причинили такива - настъпилите от притискане, в резултат на деформации на автомобила, животозастрашаващи увреждания, способствани ли са и от инерционно придвижване на тялото, което при поставен предпазен колан, при това от конкретния вид, би било избегнато в този му обем. Тази неяснота е задължавала въззивния съд служебно да отстрани констатираното противоречие, с преразпит на вещите лица, евентуално възлагане на допълнителна съдебна експертиза, съгласно задължителните указания в т. 3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед преждеизложеното и на основание чл. 293, ал. 3 вр. с чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 269 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново произнасяне на въззивния съд, съобразно доводите във въззивната жалба на ищците, вкл. по преценка на преждеупоменатото противоречие в доказателствения материал относно изследваното съпричиняване, поради непоставен предпазен колан, както и по приложението на чл. 52 ЗЗД. С оглед изхода на спора, разноските за настоящото производство подлежат на присъждане с въззивното решение, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение