Решение № 11105 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2017 г.

Решение № 11105 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Е. Г., В. Ф. и Р. Р., конституирани като касатори поради качеството им на наследници на касационния жалбоподател Е. Р., оспорват Решение № 5337/31.08.2017 г. на Административен съд – С. - град по адм. дело № 9596/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на Русинова срещу Заповед № РА-30-265/22.07.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, нареждаща премахването на строеж "Масивна плътна ограда" по границите на УПИ XI-189, кв. 20, по плана на гр. С., м. "Киноцентър-I част", като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Ответникът - директорът на Дирекция "ОСК" на Столична община, е на становище за неоснователност на оспорването. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Съответен на § 5, т. 38 ДРЗУТ е изводът на административния съд за принадлежността на наредения за премахване обект към категорията на строежите. В случая отсъствието на строително разрешително, дължимо на общо основание по чл. 148, ал. 1 ЗУТ и обуславящо незаконността на строежа в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, не е обект на противоречие между страните. Спорът е концентриран до отговора на въпроса за евентуалната търпимост на строежа като юридически факт с изключващо възможността да се разпореди премахването му действие - § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ. Преценката за нея е предпоставена от датата на извършване на строежа, а тежестта да я установи е върху заинтересованата страна. Фактическият извод на съда за реализирането на строежа през 1998 г. е основан на нотариално заверените декларации на собственици на съседни имоти. С оглед на установения по делото момент на изграждането на оградата, тя попада в обхвата на § 16, ал. 2 или ал. 3 ПРЗУТ, но предпоставките за приложението на разпоредбите не са осъществени. Кумулативно с изискването за допустимост на строежа по ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строителството или по ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, което не е изпълнено – строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи до края на 1998 г. или в 6-месечен срок от обнародването на закона. Само на това основание строежът не може да се квалифицира като търпим, независимо от правилността на съображенията на съда по недопустимостта му според правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа или по ЗУТ. Представената декларация с ръкописно изписана дата 04.01.2001 г. не променя този извод. Дори да се приеме, че датата е действителна, документът е изготвен във връзка с деклариране на имот по ЗМДТ и не представлява заявяване на строежа пред одобряващите органи (с компетентност да разрешават строителство) по смисъла на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ. Неприложима към казуса е ал. 1 на § 127 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г. Разпоредбата не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПРЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1. Друго разбиране би обезсмислило въобще правилата на § 16, които са в сила и към настоящия момент. Изграждането на обекта без разрешаващ строителството акт и при неосъществяването на предпоставките той да бъде признат за търпим обуславят законосъобразността на заповедта за премахването му, а съответстващото заключение на административния съд изключва релевираните пороци на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. При неоснователността на касационната жалба следва да бъде присъдено в полза на общината заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение