Решение № 2923 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2008 г.

Решение № 2923 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решението от 31.07.2008 г. по адм. д. №. 209/2007 г. на Варненския окръжен съд - II-ри състав, с което е отменен РА № 0302937/25. Х. 2006 г., потвърден с Решение № 1015/8.01.2007 г. на директор Дирекция ОУИ-Варна, с които на Йордан Харасимов са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ за периода от 2001-2004 г. в общ размер на 134 748, 07 лв. и лихви за забава в размер на 36 534,32 лв. В подробно мотивираната касационна жалба се поддържат всички касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По-конкретно касаторът счита, че са налице доказателства за наличие основанията на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 7 ДОПК и независимо от представените в съдебното производство доказателства за предоставени заеми на ревизираното лице от ф. лица през 2001 и 2002 г., то констатациите в РА не са оборени и в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено по минималните размери на адвокатското възнаграждение, вкл. и независимо от изхода на спора, предвид представените нови доказателства от другата страна. Ответникът - Йордан Георгиев Харасимов чрез пълномощника си, адв. Танчева счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. В подробна писмена защита застъпва становище, че в случая от доказателствата по делото, в т. ч. и приетата и то неоспорена от страните ССЕ не се доказва наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, напротив поддържа, че констатацията в РА в този смисъл е опровергана. Моли да се остави в сила решението. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна, по съображения, изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отмени обжалвания данъчен акт и потвърдилото го решение на директора на ОУИ-Варна при ЦУ на НАП, Варненският окръжен съд е приел, че всички подробно описани и обсъдени доказателства по делото налагат извода, че са налице данни за предоставени заемни средства на жалбоподателя през различни периоди на време от различни лица. За произхода на средствата са приложени доказателства, договори за заеми, ДРА № 2899/14. Х. 2005 г., декларации за произход на средствата, които не са оспорени от ответната страна. С предходния ДРА № 2899, влязъл в сила на 9.ХI.2005 г. с обхват задължения по ЗОДФЛ, който съвпада по период, изследващ същите доказателства, като по отношение същото обстоятелство е установено и прието, че внесените от Йордан Харасимов парични средства (оборотни) в размер на 350 000 лв. за временно подпомагане на дружеството (финансиране) са с доказан произход. Посочил е изследваните и взети като заемни средства от ф. лица суми, респ. друга част в размер на 200 753 лв. съдът е посочил, че е получена от касата на дружеството през м. 08.2004 г. В случая, съдът е приел, че е налице припокриване досежно данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ за период 1.01. - 31.12.2004 г. по две ревизии - в предходна с издаден и влязъл в сила ДРА № 2899 и с настоящата, при това в предходната ревизия е приет за доказан произходът на паричните средства в пълния им размер - 350 000 лв. Или атакуваният РА се явява повторно издаден и припокрива данъчните периоди, които са били предмет на изследване в предходния ДРА № 2899/14. Х. 2005 г. При това, съдът е приел за недопустимо да се създава ново задължение по чл. 35 ЗОДФЛ с повторен РА за данъчните периоди, след като вече е прието, че жалбоподателят е доказал процесните заемни средства с вл. в сила ДРА, освен при условията на чл. 115 и 116 ДПК (отм.). Позовавайки се на всички доказателства по делото в т. ч. и на приетата като неоспорена от страните ССЕ, установила, че и чрез нея се доказва произходът на паричните средства, съдът в крайна сметка е извел извод за това, че в случая не е налице несъответствие между имущественото и финансово състояние на данъчния субект и получените приходи (доходи), върху които се основават фактическите констатации по РА. Постановеното решение е напълно законосъобразно - не е нарушен нито материалният закон, нито пък процесуалният, както необосновано се поддържа в жалбата. Данните по делото сочат, че с влязъл в сила ДРА № 2899/14. Х. 2995 г. (приложен на л. 20) за извършена данъчна ревизия на "Север Експорт" ООД, чийто управител и представляващ е Йордан Харасимов, безспорно е прието, че доказаният произход на парични средства е в размер на 350 000 лв., която сума жалбоподателят (сега ответник по жалбата), поради недостиг на оборотни средства през м. 12.2004 г. е внесъл в касата на дружеството в размер на 200 743, 00 лв., която пък е получил от касата на д-вото през 08.2004 г. и тъй като не се е разплатил с доставчици на рапани от минали години е предоставил кредит на дружеството през м. ХII 2004 г. в размер на същата сума. За сумата пък от 149 247, 00 лв. пак в същия ДРА - л. 47 от делото е записано, че са взети назаем парични средства от Харасимов от физическите лица, които той, като управител на дружеството, ги е предоставил като оборотни средства на дружеството през м. ХII. 2004 г. по дебита на с/ка 501 Каса и по кредита на см. 111 резерви. От тези относими фактически данни и от заключението на ССЕ, прието от страните като неоспорено, ВОС е направил единствено верния и законосъобразен извод, че повторно издаденият и обжалван РА е незаконосъобразен данъчен акт. Това е така, защото е безспорно, че този РА припокрива данъчните периоди, които са били предмет на изследване в предходния-цитиран, влязъл в сила ДРА, в който за безспорно е прието (констатирано), че жалбоподателят е доказал процесните заемни средства, поради което данъчната администрация не може да изменя данъчно задължения, определено с влязъл в сила данъчен акт, освен при условията на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.). От заключението на вещото лице Богданов по един безспорен начин се установява, че дружеството - "ЛДВ" ООД Варна е разполагало с парични средства по счетоводни данни да отпусне заем на жалбоподателя по договор за заем от 4. ХI. 2004 г., като предоставеният от това дружество заем на жалбоподателя е документиран, съгласно изискванията на счетоводното законодателство и е законосъобразно отразен в счетоводството на "ЛДВ" ООД. Касационната инстанция споделя подробните аргументи на съда, свързани с обсъждане заключението на вещото лице, прието без твърдения или възражения за неправилност от ответника по жалбата (сега касатор), както и подробно обсъжданите от съда доказателства - представени договори за заеми, декларации за доказване произхода на средствата, фактури, митнически декларации, спестовни книжки, влогова книжка, разписки за изтеглена сума и др. Въз основа на всички тях съдът е извел законосъобразния правен извод, че тези доказателствата доказват произхода на средствата, неправилно прието от данъчните органи, че произходът на средствата не е доказан, с оглед на което и на основание чл. 122 ДОПК неправилно са определени на жалбоподателя данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ за 2001, 2002 и 2004 г. В заключение касационната инстанция следва да посочи, че само наличието на влезлия в сила ДРА, припокриващ изцяло данъчния период с констатациите в него за доказан изцяло произход на данъчното задължение - вложената от жалбоподателя сума от 350 000 лв., който не е изменен по съответния процесуален ред е достатъчно основание да се приеме, че повторно издаденият РА за същия данъчен период и данъчно задължение е незаконосъобразен данъчен акт. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото и направената претенция за присъждане на съдебни разноски, то на ответника по жалбата се следват направените от него съдебни разноски за касационната инстанция в доказания размер-по адвокатско пълномощно за договорено и внесено изцяло възнаграждение в размер на 1000 лв. за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,