Решение № 3535 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13368/2017 г.

Решение № 3535 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13368/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на В. Стоянов от [населено място] против решение № 483/24.10.2017 г., постановено по адм. дело № 698/2017 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2106/28.08.2017 г. на зам. кмета на Община Пазарджик, за изземване на помещение, частна общинска собственост-стая № 2 с площ от 20 кв. м., находяща се на първия етаж в сграда с идентификатор 55155.501.669. 1, с предназначение административна, делова сграда, в гр. Пазарджик, ул. Хан Крум № 1. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено, че с договор за приватизационна продажба от 17.03.2014 г., вписан в службата по вписванията, община Пазарджик се е разпоредила с ПИ идентификатор № 55155.501.669, заедно със намиращата се в него сграда идентификатор № 55155.501.669. 1, в която се намира стаята, предмет на оспорената заповед в полза на "Заводски строежи – ПС - Пазарджик" АД. Въз основа на тази продажба имота е деактуван като общинска собственост. Със споразумение № 1222 от 08.11.2016 г., вписано в службата по вписвания, сключеният договор за приватизационна продажба е развален, страните са се споразумели, че договорът е нищожен, т. е. няма договор. Въз основа на това имотът отново е актуван като общински. При тези факти съдът е приел, че община Пазарджик се легитимира като собственик на имота въз основа на акт за частна общинска собственост № 3258 от 07.11.2013 г. с направени съответни отбелязвания на тези описаните факти и новото актуване на имота като общински. Поради това е приел наличие на първата предпоставка по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване, а именно имотът да е общински. Приел е, че между жалбоподателят и общината е имало сключен договор за наем от 2005 г., който е приел, че след 25.11.2010 г. е станал договор с неопределен срок на действие. Поради това е приел за приложим редът за прекратяване на наемните правоотношение по закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Приел е, че с предизвестие от 28.06.2017 г. община Пазарджик е заявила на В. Стоянов, че прекратява едностранно договора за наем, считано в едномесечен срок от получаване на предизвестието. Приел е, че не е налице основанието за прекратяване на договора по чл. 14 б. "з", а именно предприети стъпки за продажба на общинския имот, но е приел, че в случая тази разпоредба е неотносима, тъй като безсрочният договор за наем, какъвто е станал договорът за наем, може да се прекрати само с едномесечно предизвестие без съответно да се посочва причина. Поради това е приел, че договорът за наем е коректно прекратен. Приел е, че след като е прекратен договорът за наем правилно в оспорената заповед е прието, че имота се държи без основание. Налице са предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за издаване на заповедта за изземване на имота. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновани и правилни са изложените от съда мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Законосъобразен е изводът, че са налице материално правните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 от ЗОС. По силата на ал. 1 от посочената разпоредба, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всички тези изисквания са били налице. Видно от доказателствата по делото, след развалянето на договора за приватизационна продажба, спорният имот отново е станал общински и е актуван. Правилен е изводът на съда за наличие на първата предпоставка по разпоредбата, а именно да е налице общински имот. Правилно решаващият съд е приел, че договорът за наем по силата на който Стоянов дължи имота от 2005 г. е станал безсрочен договор, като в този смисъл прекратяването му следва и е направено по реда на ЗЗД с редовно отправено едномесечно предизвестие. Разпоредбата на чл. 14 б. "з" от договора е приета за рамките на срока на договора, т. е. да даде възможност на общината, при наличие на купувач и ако реши да продаде имота, да може да прекрати договора за наем. При наличието на вече безсрочен договор за наем се прилагат общите правила на ЗЗД, поради и което правилно съдът е приел, че договорът за наем е редовно прекратен. При липса на валидно основание, на което се дължи имота, тъй като договорът за наем е прекратен, е правилен изводът на съда и че са били налице и другите предпоставки по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване на имота. Неоснователно е възражението за несъразмерност на мярката и нарушение на чл. 6 от АПК. Това е така, тъй като в случая не се засяга право на жилище, лицето не е в уязвимо положение, не се засяга и правото му на работа, тъй като адвокатска професия може да се упражнява и в друго помещение. В настоящия случай предвид наличието на всички предпоставки по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, то издаването на заповедта е съразмерно и в съответствие със закона и с целите на същия. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на община Пазарджик следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав намира, че следва да са в размер на 100 лева. Предвид изхода на спора съответно е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,