Решение № 803 от 25.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Н. Гергов, против Решение 2900 от 28.04.2022 г., постановено по адм. дело 1366/2022 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта, с която е отменено негово Решение 000030-5452/09.11.2021 г., в частта с която е оставено без уважение искането на "Империал туризъм" ЕАД за възстановяване на държавна такса в размер на 100 000 лева по чл. 30, ал. 5 от Закона за хазарта (ЗХ) и преписката е върната в тази част за ново произнасяне. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни снования по чл. 209 АПК. Сочи се, че съдът не е отчел императивния характер на новата алинея 5 на чл. 30 от ЗХ, която задължава регулатора да събере държавна такса, която е за издаване и за поддържане на лиценз, което е свързано с осъществявания контрол върху процесната стопанска дейност. Оспорва се приетото от съда, че платците на данък по ЗКПО дължат заплащане само на държавната такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, тъй като в този случай ще липсват хипотези, при които да се приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от ЗХ. Оспорват се и изводите относно приложението на § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗХ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба против акта на изпълнителния директор на НАП в процесната част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса за двете съдебни инстанции. Не е направено възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът "Империал туризъм" ЕАД в писмен отговор, изготвен от пълномощника адв. К. Груйчев, оспорва касационната жалба. Изложени са съображения, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С молба от 19.09.2023 г. е заявена претенция за разноски по списък на разноските, обективиран в молбата, с характер на списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за 1560 лева адвокатско възнаграждение за касационното производство и държавна такса от 50 лева. С отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 000030-5452/09.11.2021 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което оставено без уважение искането на "Империал туризъм" ЕАД за възстановяване на държавна такса в размер на 100 000 лева по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) и 2000 лева такса за потвърждаване на извършените инвестиции. По отношение отказът да бъде възстановена таксата от 2000 лева, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, в която част съдебното решение е влязло в сила и е извън предмета на настоящото производство. Съдът подробно е обсъдил представените по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите установявания не се спори понастоящем. Спорно е приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил, че с Решение 000030-2169 от 10.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е продължен срокът на лиценза на дружеството за организиране на хазартни игри в игрално казино с 131 броя игрални автомати, в обект в гр. Свиленград, с посочен адрес, като молителят е задължен да заплати дължима държавна такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 5 от Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта (ТТЗХ), в размер на 56 000 лева, както и да заплати и държавна такса на основание чл. 30, ал. 5 от ЗХ в размер на 100 000 лева. Всички суми, както и сумата от 2000 лева по чл. 1,ал. 3 от ТТЗХ са внесени. Със заявление от 25.10.2021 г., оспорващото дружество е поискало възстановяване на сумите от 2000 лева и 100 000 лева като недължимо платени. С оспореното решение искането е оставено без уважение. Издателят на оспорения акт се е мотивирал, че таксите се дължат на основанията, изрично регламентирани в ЗХ, по съответните критерии - брой на игралните места в обекта, срок на лиценза и големината на населеното място. При тези данни, съдът от правна страна е приел, че решението на изпълнителния директор на НАП, в частта по отношение отказът за възстановяване на сумата от 100 000 лева е незаконосъобразно, независимо че е издадено от компетентен орган в установената форма, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в тази част не съответства на материалния закон и на неговата цел. Посочил е, че с измененията и допълненията на ЗХ от ДВ, бр. 69/2020 г. (ЗИДЗХ), чл. 30 от същия закон е допълнен с нова ал. 6, с която е въведена такса за издаване и поддържане на лиценз за организирането на хазартни игри с игрални автомати. Наред с това, не е отменена, нито е изменена разпоредбата на чл. 30, ал. 7, (в предходната редакция от ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г. - ал. 5), според която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1. Според вида на организираните от дружеството хазартни игри с игрални автомати в игрално казино, дейността му попада в приложното поле на Раздел V на глава тридесет и втора от ЗКПО - чл. 242, ал. 1 - облагане с алтернативен данък върху хазартна дейност с игрални автомати, който е окончателен, съответно се дължи само таксата по чл. 30, ал. 7, във връзка с ал. 1 от ЗХ. За дейността, за която е издаден и съответно продължен лицензът, не е налице промяна в режима на таксуване с изменението от ДВ, бр. 69/2020 година. Цитираната Глава тридесет и втора на ЗКПО е част от Част пета на същия закон. На основание чл. 218, ал. 1 ЗКПО, данъчно задължените лица, посочени в тази част, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Следователно, продълженият на дружеството лиценз с решението от 01.07.2021 г. е за дейност, облагана с алтернативен данък. Изричната уредба на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска противоречиво тълкуване, като посочва, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. По тези съображения е постановил оспорения понастоящем резултат. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обосновано съдът е отменил решението на изпълнителния директор на НАП, в оспорената понастоящем част, тъй като не съответства на нормите на ЗХ и ЗКПО. На първо място, несъстоятелни са възраженията в касационната жалба, че са необосновани изводите на съда относно приложението на § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗХ. Не се спори, че производството е образувано на 23.04.2021 г., съответно е била приложима нормата на § 86, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗХ съгласно която образуваните и неприключили до влизане в сила на този закон производства за издаване на лиценз се довършват при досегашните изисквания. Обосновани и съобразени с материалния закон са изводите на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите, като съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗХ в предходната му редакция от ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01. 01.2015 г., за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ бр. 69/2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 от ЗХ е променена на ал. 7, като запазва съдържанието си и гласи, че хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само такси по ал. 1 от с. з. При тази нормативна рамка, правилно и законосъобразно е тълкуването на решаващия съд, че чл. 30, ал. 7 от ЗХ въвежда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1, като нормата не е изменена по съдържание с измененията от ДВ, бр. 69/2020 г. Довод в подкрепа на този извод може да бъде извлечен и от чл. 4 от Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта (Тарифата), към която препраща чл. 30, ал. 1 от ЗХ, която регламентира, че за продължаване действието на издаден лиценз по чл. 36, ал. 1 от ЗХ се събира съответната такса по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "б" от Тарифата за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри и дейности по ЗХ и по-конкретно за игри с игрални автомати се събира такса, както следва - за игрални зали с 30 игрални места - 15 000 лв., и по 100 лв. за всяко допълнително игрално място. Не е налице основание да се събира и втора такса по ал. 6, обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 218, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който данъчно задължените лица, посочени в глава Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част, съответно на дружеството, чийто лиценз е за дейност, облагана с алтернативен данък, не следва да се определя друга такса, извън тази по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, в който смисъл е изричната разпоредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че ако се приеме, че платците на данък по ЗКПО дължат заплащане само на държавната такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, то ще липсват хипотези, при които да се приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Съдът прилага нормите на позитивното право, във вида в който са приети, при тълкуване на действителния им смисъл, като ирелевантни са евентуалните намерения на законодателя, които не са намерили израз в нормативния акт. В този смисъл е неоснователно и възражението, че разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ е мълчаливо отменена. Недопустимо е да се приеме мълчаливото отменяне на облагодетелстваща норма, особено в материята на облагането с данъци и заплащането на такси. Облагането, съответно освобождаването от заплащане на данък или такса се извършва само на законово предвидено основание, като в случая нормата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ не е променена и няма основание да се приеме, че е мълчаливо отменена. Законосъобразен е изводът на съда, че такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ не се дължи и правилно решението на изпълнителния директор на НАП, по отношение тази такса е отменено. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото не се дължи присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация следва да бъде присъдена претендираната със списъка на разноските сума за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1560 лева за един адвокат, действително внесена, видно от договор за правна защита и съдействие (лист 21) не следва да бъде присъждана претендираната сума от 50 лева за заплатена държавна такса, тъй като липсват доказателства за заплащане на такава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,